Не искам никой повече да ме обича. От много обичи приличам на решето...
Понякога любовта идва, с цел да ни научи на нещо и да си тръгне. Тя не всякога е вечно и не всякога е вярната за нас, само че постоянно оставя следва в живота ни, най-често мъчителна...
***
Не желая никой повече да ме обича.
От доста обичи наподобявам на сито.
От през днешния ден нататък желая равнодушие.
И да боли, ще преболява леко.
От през днешния ден нататък желая самотата си.
Не я населвайте с измислени любови.
Не желая никой да пробутва чудесата си.
Аз помня ябълката. И отровата.
Така че, довиждане. Беше ми прелестно.
Театърът на възприятията ви е прелестен.
/Възпитана съм просто...не е правилно.../
И въпреки всичко знам, че няма да намразя.
А просто тихичко ще си отида.
Къде - не питайте. И аз не зная.
А който би трябвало в миналото да ме обикне,
ще ме откри. И ще се познаем.
Caribiana
***
Не желая никой повече да ме обича.
От доста обичи наподобявам на сито.
От през днешния ден нататък желая равнодушие.
И да боли, ще преболява леко.
От през днешния ден нататък желая самотата си.
Не я населвайте с измислени любови.
Не желая никой да пробутва чудесата си.
Аз помня ябълката. И отровата.
Така че, довиждане. Беше ми прелестно.
Театърът на възприятията ви е прелестен.
/Възпитана съм просто...не е правилно.../
И въпреки всичко знам, че няма да намразя.
А просто тихичко ще си отида.
Къде - не питайте. И аз не зная.
А който би трябвало в миналото да ме обикне,
ще ме откри. И ще се познаем.
Caribiana
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ