Понякога животът ни върви с пълна скорост надолу по скалата.

Понякога животът ни върви с цялостна скорост надолу по скалата. Удряме дъното прочувствено, физически, обществено или в кариерата си. Тогава оставаме там сгушени със страха и тъгата.

Всеки има свои съществени проблеми, имал е драма или нещастия в живота си. Всеки е мощен и има собствен проект, когато не изпитва болежка. Но, когато ударим дъното, може да се почувстваме изгубени.

Аарън Бек, в обяснението си на депресията, твърди, че можем да сложим под подозрение нашите ирационални мисли с техниките " Насочена надолу стрелка " и " Парадоксално увеличаване ". Като вземем за образец тези две техники и личния си опит, ще разберем, че откакто ударим дъното, можем единствено да се изкачим нагоре.

" Истинската болежка, която ни кара да страдаме надълбоко, от време на време прави даже нехайния човек сериозен и постоянен; даже и бедните по дух стават по-интелигентни след огромна болежка. " — Фьодор Достоевски

Осъзнайте, че страхът ви е неточност

Всеки се опасява от нещо, което не желае да изпитва. Когато към този момент сте изпитали мощна болежка и чувствате, че сте блъснали дъното, имате две благоприятни условия: да продължите в това съвсем вегетативно, мъчително положение или да го преодолеете. Това в действителност е ваше решение.

Насочената надолу стрелка е техника на когнитивната терапия, която ни оказва помощ да изследваме отрицателните си мисли. За да я упражняваме, избираме негативна мисъл и си задаваме въпроса: " Ако тази мисъл беше вярна, какво би означавало това за мен? " Обикновено отговорът е нова, обвързвана с първата, отрицателна мисъл. След това задаваме поредни въпроси (стрелки, които сочат надолу), като в последна сметка разкриваме контрапродуктивните вярвания (перфекционизъм, потребност от утвърждение, страхове и т.н.).

Въпреки компликацията на упражнението и мислите, които поддържаме, в последна сметка техниката ни дава визия, че даже да се случи най-лошият сюжет, можем да издържим и да оцелеем. То ни оказва помощ да осъзнаем, че мислите ни усилват нашата болежка.

Винаги можем да страдаме от несигурността на този живот. След като стигнем до корена — най-лошия сюжет — можем да паднем обезкуражени. В този миг постоянно осъзнаваме, че единственият избор е да го преодолеем и да продължим. В подобен миг ние нямаме какво толкоз да губим, само страха.

Уголемяваме скръбта си и виждаме глупостта на сегашния ни метод на мислене

Парадоксалното увеличаване е когнитивна техника, при която клиентът е инструктиран да преувеличава отрицателните мисли, вместо да се пробва да ги спре или управлява. Парадоксалното е, че тези мисли могат да наподобяват неуместни и безсмислени. Очевидно е, че техниката би трябвало да се употребява за отрицателни мисли, свързани със събития, които не са прочувствено пагубни (например гибелта на едно дете).

Парадоксалното увеличаване оказва помощ на пациента да осъзнае, че той не се намира в най-лошия вероятен сюжет. Той може да се усеща самичък, тъй като преди малко се е разделил с колегата си, само че надалеч не се намира в най-лошото положение на самотност, в което няма родственици или другари.

Страданието ни прави мъдри, а устойчивостта ни прави мощни

Няма нищо в живота на човек, което може да го събори, в случай че той не го разреши. Ние дефинираме границите. Ние сме тези, които избират дали да дадат ухо на нездравословните мнения, идващи от отрицателните хора.

Има хора, които изживяват горчиви моменти и в последна сметка самите те стартират да вгорчават живота на другите. Има и други, които трансформират горчивината в антитезата, която желаят в живота си: те знаят какво е горчилка и не я желаят нито за себе си, нито за другите. Те са хора на светлината, родена от сивотата на тяхното битие.

Когато преминем оттатък границите на присмеха, болката, унижението, възприятието за наказание, нещастието… виждаме, че към този момент сме изстрадали, достигнали сме същинското значение на нашето битие. Защото когато сме блъснали дъното и сме разбрали процеса, разбираме, че единствената опция е да се изкачим нагоре.

Ние падаме - това е несъмнено - към този момент не действаме от позицията на нашето его, а от тази на нашите достоверни персонални полезности. Оттегляме се от конкуренцията с другите, с цел да се борим за личните си фантазии. След сходни неприятни прекарвания и премеждия най-хубавото, по силата на инерцията, следва.

Пристъпете напред, започнете да живеете и просто го оставете да пристигна. Няма нищо ужасно! Паднали сте толкоз ниско, че можете единствено да се изкачите нагоре, нали?

Източник: Framar.bg