Понякога искрено се учудвам на системата за подбор и програмиране

Понякога откровено се удивлявам на системата за асортимент и програмиране на Синемакс и съответното студио – към този момент гледах чудесния и вълнуващ  " Ритъмът под краката ми ", с една номинация за Британските самостоятелни кино награди и запомнено присъединяване в Берлин, оценен със 7,4 в IMdb (но цифрата незаконно пада), режисиран от Джон Уилямс, а премиерата му в Обединеното кралство (и то на огромен екран) е... на 20 юли!

Том (Никълъс Галицин, запомнете това име) е неосезаем длъгнест младеж с продълговато, неясно, интелигентно и симпатично лице, високо чело, очила и жилаво и гъвкаво тяло, срамежлив, свенлив, безмълвен и неизвестен (свири скрито на китара доста добре, само че се сковава пред аудитория, а в спорта никакъв го няма), живее в краен квартал с благата си, богатства, хубава и отрудена самотна майка Мери (Лайза Дилън), татко му е неузрял гамен, който даже му открадва пари и бяга в Португалия. На горния етаж се нанася тайнствен наемател, който по през целия ден (и цяла нощ) дъни корав рок, основан на блуса. В негово лице младежът разпознава някогашната суперзвезда и китарен талант Стив (Люк Пери, пропилял дарбата си в слаби сериали), водач на групата Nothing, изгубил голямо положение в оргии с дами, дрога и алкохол ( " най-малко си си поживял добре " ; " може, само че за жал нищо не помня! " ), дължащ умопомрачителна сума на данъчните и криещ се (уж се е самоубил) от тях – унищожен, прелъстителен, изсъхнал и кльощав, благоразположен към самоизтребление мъж, тъмен, раздразним и затворен грубиян, брадясал и с неизменима плетена шапка, с набраздено от благородни бръчки сурово лице и мътни като на болно куче сведени очи (след злополука не може да свири, тъй като ръката и кракът му са схванати, а тригодишното му дете се е удавило по негова виновност в басейна на персоналния му палат).

Том също така е безнадеждно влюбен в хубавицата на класа Филикс (Верити Пинтър), руса, стройна, грациозна, лъчезарна, със заоблено тяло и обилни форми, която има рок група с най-неприятните момчета от учебно заведение (те го тормозят, унижават и му се подиграват ежедневно), само че все пак изпитва някаква необяснима благосклонност и интерес към него. И защото наближава локален музикален конкурс, нашият воин изнудва Стив да го учи да свири на китара (той си умее отлично да композира) и да се отпуска пред навалица фенове, заплашвайки го, че ще го издаде на данъчните. Мери се увлича по тайнствения комшия, който напълно не е кавгаджия и тъпанар, а и на недодялания и нерешителен малчуган сякаш му се усмихва щастието в любовта. Идилията не е за дълго...Великолепна история (задължителен ъндърграунд шлагер за ценители) за любовта, другарството, гения и втория късмет с изключителна музика на незнайни за мен създатели (поръчал съм си саундтрака). Ако си добър, великодушен, милосърден, радушен и преследваш фантазията си без взаимни отстъпки и безрезервно, като не забравяш приятелите си (и в случай че притежаваш истинска дарба), ще успееш макар пречките, компликациите и хорската злоба и завист. По-важната премия обаче ще е споделената обич и задружното семейство, както и основаното нетрадиционно и новаторско изкуство, а не толкоз нетрайната и суетна популярност.

Как зареждат такива филми и какъв брой вдъхновен оптимист се усещам след тях (а и по-добър човек, даже и за кратко); желая да прегърна целия свят и да му даря мир и обич!

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.