Подкаст | Незаконното преустройство на жилища заплашва цели градове
Понякога даже стени, които не са носещи, могат да оказват помощ при земетресение, тъй че постройката да оцелее, разяснява инж. Марин Гергов, ръководител на Камара на инженерите в капиталовото планиране (КИИП). Той взе присъединяване във втория епизод на подкаста на Economic.bg „ Едно мислено “.
Инж. Марин Гергов е инженер-конструктор, архитект и съветник. Разполага с повече от 30 години опит в сектора. Кариерният му път стартира като архитект в „ Металпрокт “, минава през механически началник и ПТО в „ Метални структури “, архитект в „ ИКюИ България “, както и началник на градивен отдел в „ Бейтс България “. В интервала 2016-2020 година е ръководител на секция „ Конструкции на здания и уреди ” към районна гилдия София-град на КИИП. От октомври 2020 година е ръководител на Управителния съвет на Камарата. Последните 7 години е архитект на свободна процедура.
Подкаст на Economic.bg · Едно Наум - Разговор с инж. Марин Гергов
Нерегламентираното побутване на стени, изтребване на сводове и надграждането на жилища заплашват структурите на цели блокове, изключително по време на трусове, каквито се случи в Турция и Сирия. Именно поради това би трябвало да се намерения за нормативна смяна, която да регламентира, че такива действия могат да се вършат само след оглед от инженер и със единодушието на етажната благосъстоятелност. Това може да стане с промени в Закона за ръководство на етажната благосъстоятелност (ЗУЕС).
Дори с две думи или едно изречение в Закона ще може да се реагира и да се спре тази порочна процедура, която нарушава сигурността на цели здания и градове “, съобщи Гергов.
При вероятно срутване на блок в центъра на града, той ще заплаши живота на доста хора, само че и ще наруши значими инфраструктурни връзки, изяснява ръководителят на КИИП. Именно поради това страната би трябвало да има информация за сградния фонд.
Преди седмица районният министър Иван Шишков разяснява в изявление, че не би трябвало да се притесняваме по отношение на тези преустройства, защото по думите му, те са прекомерно малко и не са всеобща процедура в страната.
Връзката с техническите паспорти
Председателят на КИИП разяснява, че в центровете на огромните градове, където има остарели здания, само че и чисто търговски интерес, са ставали такива преустройства, а това сеизмично не е добре. Статистика за преустройствата трябваше да даде наредбата за техническите паспорти.
Това не е гола статистика, която да се събира просто ей по този начин. Необходима е при бедствия и повреди “, съобщи Гергов.
Той е на мнение, че паспортите не бяха припознати от хората поради тяхната цена и същността на обследванията, при които се взимат ядки, сканира се армировката. Именно поради това той предлага наредбата да се осъвремени, а обследванията да се вършат в по-лек вид, с цел да не са толкоз финансово натоварващи.
Земетресението в Турция връща на дневен ред паспортите на постройките в България
Идеята е да се знае дали дадена постройка е рискова и какво би могло да се случи при земетресение с нея. Така и страната ще знае по какъв начин да реагира, само че и притежателите ще имат по-голяма визия каква е сигурността им. Такива паспорти са значими най-много за огромните блокове, в центровете на градовете, защото при възможен неподходящ сюжети, в случай че не са здрави, ще нанесат доста вреди и ще вземат жертви.
Някои, които на село има дребна къща, която не се употребява, защо й е на нея паспорт? “
Тъмните години в строителството
По думите на Гергов 90-те години са тъмни за строителството в България, защото тогава контролът не е бил доста добър. За такива градежи, които не са изпълнявани съзнателно, може да има възможен риск при земетръс.
Доста по-дисциплинирани сме след 2000 г, когато разбрахме че ще влизаме в Евросъюза, а непознатите вложители в допълнение ни дисциплинираха като строителен отрасъл. “
Критична инфраструктура
Пътища, мостове, язовирни стени, АЕЦ „ Козлодуй “, както и друга сериозна инфраструктура, са отговорност на страната и общините. Бензиностанциите в този момент се пресмятат с спомагателен коефициент при земетръс, тъй че да продължат да действат даже след тежко земетресение.
Държавата би трябвало да има информация за разломите и да има поради, че там връзките на инфраструктурни уреди може да бъдат прекратени, в случай че се раздвижат. Всичко това би трябвало да се има поради в проект за бедствия и повреда “, разяснява ръководителят на КИИП.
Обществените здания
За здания на лечебни заведения и учебни заведения има риск, защото най-често те са остаряло строителство. По думите на Гергов тъкмо тук идва ролята на страната, защото „ би трябвало всички те да са сеизмично супер обезпечени. Това би трябвало да са едни от най-сигурните здания. “
Тези на учебните заведения се употребяват за евакуация, там се разпъват палатки,, т.е. една учебна постройка би трябвало да дава отговор на най-строгите условия за антисеизмично строителство. За страдание обаче това не е по този начин. “
На всички такива здания страната и общините би трябвало да създадат градивни обследвания и механически паспорти, с цел да се знае каква е обстановката. Ако не са добре градивно, би трябвало да се усилят.
Добра концепция ли е санирането на постройка, в случай че не сме наясно дали е здрава градивно, има ли още „ живот “ в панелките, значимо ли е по покупна на ново жилище да търсим консултация с инженер, по какъв начин може да се завиши контролът в строителството, би трябвало ли да се сътвори указател за недобросъвестните компании и до какво води корупцията в строителството, може да чуете в целия диалог.
Инж. Марин Гергов е инженер-конструктор, архитект и съветник. Разполага с повече от 30 години опит в сектора. Кариерният му път стартира като архитект в „ Металпрокт “, минава през механически началник и ПТО в „ Метални структури “, архитект в „ ИКюИ България “, както и началник на градивен отдел в „ Бейтс България “. В интервала 2016-2020 година е ръководител на секция „ Конструкции на здания и уреди ” към районна гилдия София-град на КИИП. От октомври 2020 година е ръководител на Управителния съвет на Камарата. Последните 7 години е архитект на свободна процедура.
Подкаст на Economic.bg · Едно Наум - Разговор с инж. Марин Гергов
Нерегламентираното побутване на стени, изтребване на сводове и надграждането на жилища заплашват структурите на цели блокове, изключително по време на трусове, каквито се случи в Турция и Сирия. Именно поради това би трябвало да се намерения за нормативна смяна, която да регламентира, че такива действия могат да се вършат само след оглед от инженер и със единодушието на етажната благосъстоятелност. Това може да стане с промени в Закона за ръководство на етажната благосъстоятелност (ЗУЕС).
Дори с две думи или едно изречение в Закона ще може да се реагира и да се спре тази порочна процедура, която нарушава сигурността на цели здания и градове “, съобщи Гергов.
При вероятно срутване на блок в центъра на града, той ще заплаши живота на доста хора, само че и ще наруши значими инфраструктурни връзки, изяснява ръководителят на КИИП. Именно поради това страната би трябвало да има информация за сградния фонд.
Преди седмица районният министър Иван Шишков разяснява в изявление, че не би трябвало да се притесняваме по отношение на тези преустройства, защото по думите му, те са прекомерно малко и не са всеобща процедура в страната.
Връзката с техническите паспорти
Председателят на КИИП разяснява, че в центровете на огромните градове, където има остарели здания, само че и чисто търговски интерес, са ставали такива преустройства, а това сеизмично не е добре. Статистика за преустройствата трябваше да даде наредбата за техническите паспорти.
Това не е гола статистика, която да се събира просто ей по този начин. Необходима е при бедствия и повреди “, съобщи Гергов.
Той е на мнение, че паспортите не бяха припознати от хората поради тяхната цена и същността на обследванията, при които се взимат ядки, сканира се армировката. Именно поради това той предлага наредбата да се осъвремени, а обследванията да се вършат в по-лек вид, с цел да не са толкоз финансово натоварващи.
Земетресението в Турция връща на дневен ред паспортите на постройките в България
Идеята е да се знае дали дадена постройка е рискова и какво би могло да се случи при земетресение с нея. Така и страната ще знае по какъв начин да реагира, само че и притежателите ще имат по-голяма визия каква е сигурността им. Такива паспорти са значими най-много за огромните блокове, в центровете на градовете, защото при възможен неподходящ сюжети, в случай че не са здрави, ще нанесат доста вреди и ще вземат жертви.
Някои, които на село има дребна къща, която не се употребява, защо й е на нея паспорт? “
Тъмните години в строителството
По думите на Гергов 90-те години са тъмни за строителството в България, защото тогава контролът не е бил доста добър. За такива градежи, които не са изпълнявани съзнателно, може да има възможен риск при земетръс.
Доста по-дисциплинирани сме след 2000 г, когато разбрахме че ще влизаме в Евросъюза, а непознатите вложители в допълнение ни дисциплинираха като строителен отрасъл. “
Критична инфраструктура
Пътища, мостове, язовирни стени, АЕЦ „ Козлодуй “, както и друга сериозна инфраструктура, са отговорност на страната и общините. Бензиностанциите в този момент се пресмятат с спомагателен коефициент при земетръс, тъй че да продължат да действат даже след тежко земетресение.
Държавата би трябвало да има информация за разломите и да има поради, че там връзките на инфраструктурни уреди може да бъдат прекратени, в случай че се раздвижат. Всичко това би трябвало да се има поради в проект за бедствия и повреда “, разяснява ръководителят на КИИП.
Обществените здания
За здания на лечебни заведения и учебни заведения има риск, защото най-често те са остаряло строителство. По думите на Гергов тъкмо тук идва ролята на страната, защото „ би трябвало всички те да са сеизмично супер обезпечени. Това би трябвало да са едни от най-сигурните здания. “
Тези на учебните заведения се употребяват за евакуация, там се разпъват палатки,, т.е. една учебна постройка би трябвало да дава отговор на най-строгите условия за антисеизмично строителство. За страдание обаче това не е по този начин. “
На всички такива здания страната и общините би трябвало да създадат градивни обследвания и механически паспорти, с цел да се знае каква е обстановката. Ако не са добре градивно, би трябвало да се усилят.
Добра концепция ли е санирането на постройка, в случай че не сме наясно дали е здрава градивно, има ли още „ живот “ в панелките, значимо ли е по покупна на ново жилище да търсим консултация с инженер, по какъв начин може да се завиши контролът в строителството, би трябвало ли да се сътвори указател за недобросъвестните компании и до какво води корупцията в строителството, може да чуете в целия диалог.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ