Понеже съм еко, не искам да купя отрязана елха от

Понеже съм еко, не желая да купя отрязана елха от разсадник. Понеже обаче съм и носталгично настроена, желая да ми мирише на същинска елха. Напомня ми Коледа от детството и прочие. Също по този начин считам, че в случай че си същинско еко, няма да търпиш въобще изкуствените елхи, които също замърсяват природата. Затова просто потеглям да диря елха в саксия. Приятелка ме светва, че с цел да не купя дръвче на цената на златото от цветарските магазини в центъра, мога да скокна до Пазара " Димитър Петков " и оттова да си взема по-евтина. Речено-сторено.

Отивам, паркирам на улицата с паветата, май се споделя " Одрин ". Не виждам знак за зона и естествено си споделям - какъв брой си тъпа, тук няма зони, тук е най-после на Стамболийски, какви зони. Отивам пешком до пазара, там въобще няма хиляди елхи, има единствено едно малко магазинче, пред което има пет-шест саксии. По 50 лева Виждат ми се скъпи. Понеже обаче не знам какъв брой костват по цветарските магазини към нас, защото не съм ходила, вземам решение, че може би въпреки всичко не са толкоз скъпи и ще купя.

Избирайки, се сещам, че колата е надалеч, заплащам елхата и отивам да я докарам, с цел да натоваря саксията. Паркирам на 20 метра от магазина. Отново се оглеждам за знаци, не виждам и отново си споделям, какъв брой си глупава, това е надалеч от центъра, какви зони, какви пет лв.. Оказаха се обаче 30 лева Само си обърнах гърба, и ми сложиха скоба. За няма и една минута, до момента в който стигна до магазина и се върна назад с елхата. Били са там, безусловно до мен, когато съм слязла. Дебнали са. Вместо да кажат - Госпожа, тук е зона и прочие.

Изводите. Човек в никакъв случай не може да спести. Дори да отиде до Пазар " Димитър Петков " и купи елха на половина на тези в центъра, все ще го друсне някоя скоба, с цел да е почтено въпреки всичко. Друг извод, колкото и да желая, не мога да направя. Всъщност мога, само че не желая.