Поне от неолита хората са създавали календари, за да следят

...
Поне от неолита хората са създавали календари, за да следят
Коментари Харесай

Какво е Лунната нова година и как въобще работят лунните календари

Поне от неолита хората са създавали календари, с цел да наблюдават изменящите се сезони. Днес ние използваме григорианския календар, въведен през 1582 година от папа Григорий XIII. Той е безоблачен календар, при който една слънчева година се мери с едно завъртане на Земята към Слънцето и е еквивалентна на 365,2422 дни. Но слънчевите календари не са единственият метод за премерване на времето. На 22 януари Китай организира своята нова година и по този начин навлезе в годината на заека съгласно лунния си календар.

 Red lanterns on display during Chinese New Year in San Francisco

Червени фенери, изложени по време на китайската Нова година в Сан Франциско

Лунните календари се основават („ изненадващо “) на лунния цикъл. Един техен месец е 29,5 дни, тъй че интервалът на календара е 12 лунни дни, което значи, че общоприетата година е по-малка от слънчевата: 354 дни и няколко часа.

Ислямският календар Хеджира има месеци, които не престават или 29 или 30 дни като всеки от тях стартира от първата поява на нашия натурален сателит след новолунието. Месеците в лунния календар минават през сезоните на слънчевия в продължение на 33-34 лунни години.

Други календари пък възприемат хибриден метод. Те са лунно-слънчеви и употребяват лунните цикли, с цел да диктуват месеца, само че го изравняват със слънчевия календар като вкарват високосни месеци на всеки няколко години, с цел да компенсират разликата.

Лунно-слънчевите календари се ползват в доста култури още от антични времена – употребявани са от инките, вавилонците, египтяните и келтите. Други към момента се употребяват и през днешния ден, като еврейският, календарът от фамилията на индуистките календари и календарите, произхождащи или повлияни от обичайния китайски.

Докато множеството страни употребяват григорианския, лунният и лунно-слънчевият календар се употребяват за пресмятане на религиозните празници във всяка просвета. Датата за Великден при християните и Песха при евреите зависи от първото пълнолуние след северното пролетно равноденствие (въпреки че заради високосните месеци в еврейския календар това може да се промени).

Месецът Рамадан е деветият в ислямския календар и продължава от първата поява на полумесеца до идната. Хиндуисткият фестивал Холи пък се чества при пълнолунието на месеца фалгун в индуисткия календар.

Вариантите на китайския календар са повлияли на доста календари в Синосферата, а най-популярният му празник – Пролетният фестивал, в този момент прочут като китайската Нова година – е повлиял на празненствата на Лунната Нова година в доста други азиатски страни и култури. Той се пада на новолуние, в интервал, който съгласно григорианския календар е сред 21 януари и 20 февруари.

Думата „ календар “ е взет от kalendae, с което се отбелязва първия ден от месеца в римския календар, обвързван с глагола calare „ да извикам “, който пък се отнася до „ викането “ на новолунието, когато е било забелязано за първи път. Латинската дума calendarium значи „ счетоводна книга, указател “ (тъй като тези сметки са се уреждали и задълженията се се събирали на kalendae на всеки месец). Латинският термин е общопризнат в старофренския като calendier (както и в нашия речник) и оттова в средноанглийски като calender от 13 век.

Всъщност ходът на слънцето и луната са най-явните постоянно повтарящи се естествени събития, точно поради което са извънредно потребни за отчитане на времето, а в предмодерните общества по света луната и годината са били най-често употребявани като времеви единици. Въпреки това римският календар съдържа остатъци от доста антична предетруска 10-месечна слънчева година.

По време на ведическия интервал Индия създава комплицирана методология за отчитане на времето и календари за ведическите ритуали. Според Юкио Охаши, календарът Веданга в антична Индия се основава на астрономическите проучвания през ведическия интервал и не е извлечен от други култури.

Голям брой календарни системи в Древния Близък изток са основани на вавилонския, датиращ от желязната ера, измежду които календарната система на Персийската империя, която на собствен ред дава пък началото на зороастрийския и еврейския календар.

Голям брой елински календари са създадени в класическа Гърция и по време на елинистическия интервал те дават началото на античния римски календар и на разнообразни индуистки календари.

   
Източник: chr.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР