Терора на Червената армия в България: 120 убити българи, десетки грабежи и изнасилвания
Поне 120 български жители са били убити по време на руската окупация в България в интервала 1944-1947 година 2600 страници от 1500 документа, оповестени за първи път от Държавна организация " Архиви " разкриват истината за окупирането на България от Червената войска през 1944 година и всекидневното другарство на бойците с българите. Това изясни шефът на архивите Михаил Груев пред Нова телевизия. " Има ги известните фрагменти от тържественото посрещане, което е неоспорим факт. Но има и обстоятелства, че те се откриват като окупатори чак до края на 1947 година. Тези документи демонстрират както всекидневното другарство сред червеноармеците и българите, по този начин и икономическото изсмукване на първични материали. Дори изсичането на дървета и пейки от княжеската градина и зоологическата за огрев на руски бойци, изземването на цели композиции, кораби, всякаква транспортна техника ", описа той.
Прочетете още
Документите разкриват и фиксацията на руските бойци върху заграбването на часовници и колела. " Има особена фиксация на руския боец. Среща човек на улицата, вади автомата и взема часовника ", сподели Груев. Документите обаче разкриват и имената на 120 жертви на руската окупация. Като има убийства, изнасилвания, грабежи, които се предизвикват от руските офицери. На битово равнище е имало правила девойките да заобикалят срещи със руски бойци, да не демонстрират хубостта си, при обир е имало указания да не се противодейства, описа Михаил Груев. Проблемът е, че на институционално равнище е имало боязън тези случаи да се рапортуват по веригата и да се търси правдивост, добави той. Груев регистрира, че при фрапантни случаи руската комендатура сама е разстрелвала отговорните бойци.
На уеб страницата може да се намери поименен лист на хората, убити от руски бойци, прегазени или засегнати от руски камиони. Той е направен въз основа на три архивни документа, съхранявани в ЦДА. Това са Списък (непълен) на лица, убити от руски бойци, прегазени или засегнати от руски камиони, някои от които получили обезщетение; Списък от полк. Бл. Пенев, регионален шеф на милицията – Пловдив, и М. Сиди, заместник-инспектор Криминална работа, за злополуки, прегазвания и произшествия с потърпевши български жители, осъществени от руски военнослужещи от 9 септември 1944 до 30 юни 1947 г.; както и Списък (непълен) с прегазени лица и домашни животни от руски камиони от 16 септември до 1 декември 1944 година, някои от които са обезщетени.
Списъкът съдържа подробна информация за починалите - трите имена, възраст, местоживеене, дата и място на злополуката и причина за гибелта. Той дава опция на техните родственици и съграждани да научат по-конкретно каква е била ориста на починалите.Прави усещане, че измежду убитите има доста деца.
В представянето на плана Михаил Груев, ръководител на Държавна организация " Архиви ", отбелязва, че обстоятелствата от ранното военно наличие на Червената войска в България " бяха обект на огромна митологизация в годините на комунистическия режим, бяха ловко и в същото време изборно вплетени в неговия формален исторически разказ и бяха подложени на огромна мемориализация ".
" Практически във всеки по-голям български град беше построен монумент на Съветската войска – освободителка, починалите във военни лазарети и по други аргументи бойци бяха обособени в добре поддържани гробища и костници, сложени бяха стотици паметни плочи. В обект на уважение беше трансфорат даже първият руски танк, прекосил българската граница. Безспорен факт е, че това огромно и сложно идеологическо влияние върху генерации българи има своите последици и през днешния ден, когато дебатът за ролята на Червената войска в България продължава. Действително, в десетилетията след 1989 година този сиропиран и всъщност подправен роман съществено ерозира. Той беше опроверган от десетки съществени исторически проучвания, документални сборници и филми и задълбочени журналистически следствия. Десакрализирана и отчасти отстранена беше и естетиката на този вид мемориализация ", написа той. Но отбелязва, че тематиката за ролята и мястото на Червената войска в процесите на определяне и подсилване на комунистическия режим в България, както и на тясно обвързваните с нея руски секрети служби, като че ли остава подценена от откривателите, а и в общественото пространство. " Разбира се, една от аргументите за това е и лимитираният достъп до руските архиви, където се съдържа главната информация. Въпреки това, архивната гражданска война в източноевропейските страни през последните десетилетия, както и частичната пропускливост на съветската архивна система през 90-те години на предишния век, вкараха в теоретичен оборот голямо количество документи, които разрешават реконструкцията на процеса на комунизация на всяка една от тези страни ", отбелязва той.
Сред значимите документи на уеб страницата са тези на Комисарството по осъществяване на Съглашението за помирение, основано към Министерството на външните работи и изповеданията. За смисъла на този орган като самобитен буфер сред руските окупационни управляващи и българската администрация свидетелства фактът, че негов началник е министърът на външните работи. В началния интервал това е проф. Петко Стайнов (до март 1946 г.). Документите ясно свидетелстват, че ръководителят на ведомството е бил в извънредно сложна обстановка, пробвайки се да минимизира съгласно силите си ограбването на страната от новите освободители, както и да избегне депортацията на таврийските българи в Съюз на съветските социалистически републики. Разбира се, всичко това се прави извънредно внимателно и деликатно, отчитайки обективната действителност към оня миг, написа " Сега ".
Любопитен е и направеният от българската администрация самобитен метаезик, посредством който тя се пробва да поддържа връзка с окупационните управляващи, като с недомлъвки и заобиколни изречения отбелязва напълно елементарни обстоятелства.
Следва да се регистрира и събитието, че документният поток за разнообразни грабежи и издевателства на руските войски в България съставлява извърнат конус, на върха на който се намира Комисарството по осъществяване на споразумението за помирение. До него доближават единствено най-скандалните и съществени случаи, до момента в който стотици други остават за сведение единствено на близки родственици или на локалните управляващи, които изпитват и позор, и стеснение, и боязън да оповестяват по-нагоре по веригата.
" Действително, измежду документите има и значително, основно от териториалните архиви в страната, които свидетелстват точно за сходни битови и даже кокошкарски прояви, само че преценката на съставителския екип беше, че те също имат място, наред и с рисуващите възторг линии, в този комплициран и спорен облик на руския окупационен режим ", изяснява Михаил Груев.
Прочетете още
Документите разкриват и фиксацията на руските бойци върху заграбването на часовници и колела. " Има особена фиксация на руския боец. Среща човек на улицата, вади автомата и взема часовника ", сподели Груев. Документите обаче разкриват и имената на 120 жертви на руската окупация. Като има убийства, изнасилвания, грабежи, които се предизвикват от руските офицери. На битово равнище е имало правила девойките да заобикалят срещи със руски бойци, да не демонстрират хубостта си, при обир е имало указания да не се противодейства, описа Михаил Груев. Проблемът е, че на институционално равнище е имало боязън тези случаи да се рапортуват по веригата и да се търси правдивост, добави той. Груев регистрира, че при фрапантни случаи руската комендатура сама е разстрелвала отговорните бойци.
На уеб страницата може да се намери поименен лист на хората, убити от руски бойци, прегазени или засегнати от руски камиони. Той е направен въз основа на три архивни документа, съхранявани в ЦДА. Това са Списък (непълен) на лица, убити от руски бойци, прегазени или засегнати от руски камиони, някои от които получили обезщетение; Списък от полк. Бл. Пенев, регионален шеф на милицията – Пловдив, и М. Сиди, заместник-инспектор Криминална работа, за злополуки, прегазвания и произшествия с потърпевши български жители, осъществени от руски военнослужещи от 9 септември 1944 до 30 юни 1947 г.; както и Списък (непълен) с прегазени лица и домашни животни от руски камиони от 16 септември до 1 декември 1944 година, някои от които са обезщетени.
Списъкът съдържа подробна информация за починалите - трите имена, възраст, местоживеене, дата и място на злополуката и причина за гибелта. Той дава опция на техните родственици и съграждани да научат по-конкретно каква е била ориста на починалите.Прави усещане, че измежду убитите има доста деца.
В представянето на плана Михаил Груев, ръководител на Държавна организация " Архиви ", отбелязва, че обстоятелствата от ранното военно наличие на Червената войска в България " бяха обект на огромна митологизация в годините на комунистическия режим, бяха ловко и в същото време изборно вплетени в неговия формален исторически разказ и бяха подложени на огромна мемориализация ".
" Практически във всеки по-голям български град беше построен монумент на Съветската войска – освободителка, починалите във военни лазарети и по други аргументи бойци бяха обособени в добре поддържани гробища и костници, сложени бяха стотици паметни плочи. В обект на уважение беше трансфорат даже първият руски танк, прекосил българската граница. Безспорен факт е, че това огромно и сложно идеологическо влияние върху генерации българи има своите последици и през днешния ден, когато дебатът за ролята на Червената войска в България продължава. Действително, в десетилетията след 1989 година този сиропиран и всъщност подправен роман съществено ерозира. Той беше опроверган от десетки съществени исторически проучвания, документални сборници и филми и задълбочени журналистически следствия. Десакрализирана и отчасти отстранена беше и естетиката на този вид мемориализация ", написа той. Но отбелязва, че тематиката за ролята и мястото на Червената войска в процесите на определяне и подсилване на комунистическия режим в България, както и на тясно обвързваните с нея руски секрети служби, като че ли остава подценена от откривателите, а и в общественото пространство. " Разбира се, една от аргументите за това е и лимитираният достъп до руските архиви, където се съдържа главната информация. Въпреки това, архивната гражданска война в източноевропейските страни през последните десетилетия, както и частичната пропускливост на съветската архивна система през 90-те години на предишния век, вкараха в теоретичен оборот голямо количество документи, които разрешават реконструкцията на процеса на комунизация на всяка една от тези страни ", отбелязва той.
Сред значимите документи на уеб страницата са тези на Комисарството по осъществяване на Съглашението за помирение, основано към Министерството на външните работи и изповеданията. За смисъла на този орган като самобитен буфер сред руските окупационни управляващи и българската администрация свидетелства фактът, че негов началник е министърът на външните работи. В началния интервал това е проф. Петко Стайнов (до март 1946 г.). Документите ясно свидетелстват, че ръководителят на ведомството е бил в извънредно сложна обстановка, пробвайки се да минимизира съгласно силите си ограбването на страната от новите освободители, както и да избегне депортацията на таврийските българи в Съюз на съветските социалистически републики. Разбира се, всичко това се прави извънредно внимателно и деликатно, отчитайки обективната действителност към оня миг, написа " Сега ".
Любопитен е и направеният от българската администрация самобитен метаезик, посредством който тя се пробва да поддържа връзка с окупационните управляващи, като с недомлъвки и заобиколни изречения отбелязва напълно елементарни обстоятелства.
Следва да се регистрира и събитието, че документният поток за разнообразни грабежи и издевателства на руските войски в България съставлява извърнат конус, на върха на който се намира Комисарството по осъществяване на споразумението за помирение. До него доближават единствено най-скандалните и съществени случаи, до момента в който стотици други остават за сведение единствено на близки родственици или на локалните управляващи, които изпитват и позор, и стеснение, и боязън да оповестяват по-нагоре по веригата.
" Действително, измежду документите има и значително, основно от териториалните архиви в страната, които свидетелстват точно за сходни битови и даже кокошкарски прояви, само че преценката на съставителския екип беше, че те също имат място, наред и с рисуващите възторг линии, в този комплициран и спорен облик на руския окупационен режим ", изяснява Михаил Груев.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ