Помните ли сагата с бетона, който се изля в двора

Помните ли сагата с бетона, който се изля в двора на къща, монумент на културата във Варна? Тогава дворът и оградата не се считаха за културна полезност. Само след няколко дни обаче нещата се трансформираха. Сега те са част от културното завещание.

Сагата с близо 100-годишната къща в центъра на Варна

Общинската администрация заяви за метаморфозата. За източник на двете спорни отзиви бе посочено министерството на културата (МК). Но по какъв начин за нещо толкоз значимо мнението се ревизира?

Става дума за две разнообразни процедури в границите на МК. Втората, в действителност, е инспекция на първата. Именно тя установи нарушавания.

Ето какво се случи:

Около Нова година в двора на извънредно красива къща против хотел „ Черно море “ започнаха действия за слагане на преместваем обект от към 300 кв. м. (зимна градина на заведение). Те са били предшествани от дълга съгласувателна процедура. Излят бе бетон. Той обаче бе отстранен съвсем незабавно по разпореждане на община Варна. Оградата и каквото може от двора следва да се възстановят.

Второто мнение е дело на инспектората към министерството. По-специално на отговорника за Североизточна България арх. Владимир Рачев. Те откриват, че дворът и оградата са културно завещание.

Проверката е имала за цел да откри какво тъкмо се е случило край зданието

„ В мнението се твърди (има поради първичното – б.а.), че оградата и дворът не са от недвижимата културна полезност “, сподели Рачев.

Ала близо 100-годишната къща е заявена в листата с монументи на културата на Варна, въпреки без териториален обсег и статут. Според Рачев дворът и оградата недвусмислено са полезност поради текст от член 79 на закона за културното завещание, визиращ тъкмо подобен вид обекти:

„ Когато единична културна полезност няма избран териториален обсег в акта за обявление или за даване на статут, за нейни граници се считат границите на парцела, за охранителна зона – територията, обхващаща директно прилежащите парцели, а при улици до 14 метра – и срещулежащите през улицата парцели, както и уличното пространство сред тях “.

Тоест, съгласно инспектора, полезността се простира освен до границите на парцела, ами и парцелът следва и да е предпазен от охранителна зона

Друго нарушаване било фактът, че зданието е на територията на архитектурен отбор. Пак по закона за културното завещание ансамбълът е конструкция от обекти, чийто детайли се намират в смислови и пространствени естетически връзки между тях с прилежащата им среда, т.е. – в това число двор, ограда и така нататък

Според Рачев нретото нарушаване изхожда от изказванието, че оградата не е достоверна

Според свидетелства оградата е много по-млада от къщата. Това се дължи и на действия по преустрояване на парцела през 90-те години на предишния век. Но Рачев, който е варненец, познавал притежателя на парцела тогава. Той е заемал и все по този начин длъжността в инспектората. По думите му оградата през 90-те не е пипана – с изключение на вход в профил. Освен това самият метод на направа, изрично говорел, че оградата е дело навръх архитекта на зданието Стефан Венедикт Попов през първата третина на предишния век.

„ Има една къща на ул. “Братя Шкорпил “ – на семейство Стателови. Правят промяна на улицата, постанова се да построят нова ограда. И поръчват на младия Венедикт Попов да им направи – същата е като размер, вход за файтона и така нататък с визираната през днешния ден. Ние, по-възрастните варненци, които се занимаваме с история на архитектурата, като забележим този вид ограда, знаем, че е белег на основаното от Стефан Венедикт Попов “, сподели Рачев.

От Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН), който е базовият орган в процедурите при разрешаване на такива действия, настояват, че документите, с които работят, демонстрират, че оградата не е достоверна. Позовават се на редица фотоси. От няколко, оповестени във вестник през 1930 година в реклама на архитектурното бюро на арх. Стефан Попов, се вижда, че достоверната ограда не е била на регулационна линия. Изградена е била с колони с различнa височина и бетонни шапки. Няколко години по-късно е пристроена от север. На друга фотография – от 1940-те години – когато бул. „ Сливница “ (тогава бул. „ Георги Димитров “) към момента не е бил пешеходен, методът към постройката се е осъществявал през по-малка врата от ковано желязо, вдигната от равнището на улицата и тротоара. Освен това в документи от 1994 година за адаптиране на постройката за задачите на банка е изработен план за преустрояване на ВиК и ел. съоръжения, в това число на оградните зидове и достъпа до парцела, както и на водното огледало в двора.

Експерти, несвързани с НИНКН, само че пък наясно със комплицираната тема, разясниха, че няма спор във обстоятелството, че дворът е културна полезност

Именно поради това е измината дълга съгласувателна процедура. Те обаче споделят, че няма проблем да се сложи в него обект, да вземем за пример търговски, в случай че дава отговор архитектурно. Още повече, откакто през 90-те години е имало преустрояване в двора, т.е. и той не е в достоверния си тип.

Арх. Рачев е изготвил констативен протокол и отчет до отрасловия зам.-министър. „ Нагоре по веригата “ ще се преценя визираните от нето нарушавания в действителност ли са такива, ще има ли санкции и така нататък Ако констатациите му се потвърдят, те ще се окажат „ входната врата “, от която потегли целият скандал. Но нататък има още нарушавания – най-много изливането на бетон. Него никой не го е разрешавал. Спорно е също обект от към 300 кв. м. може ли да бъде тъкмо преместваем.

А ето кардиналният ред на процедурите на утвърждение на действия: едно съгласувателно мнение се подписва от НИНКН, след това влиза в дирекции на МК, финално се удостоверява от зам.-министър. Тоест, най-малко за част от нещата, отговорността не е на един човек или звено.

Източник: Сега

Още вести четете в категорията България