2 месеца по късно – нито сме по-мъдри, нито сме по-добри
Помните ли първите дни на епидемията? Страхът, шокът, само че и вдъхновението от жестовете на взаимност? Надеждата, че всичко това ще ни промени и ще ни направи по-добри? От тогава минаха съвсем два месеца. Стихийните усеща отстъпиха място на по-трезва и спокойна мисъл, вярата отстъпи място на добре познатото примирие, че светът няма да се промени кой знае какъв брой. България – още по-малко.
В първите дни се питахме за какво не подкрепихме медицинските сестри при митингите им месец по-рано, когато в този момент разчитаме точно на медиците, с цел да ни спасят от ужасите на непознатата болест. В първите дни се радвахме, когато държавното управление разгласи, че ще раздаде по 1000 лева на медиците на първа линия, тези, които ще бъдат най-много изложени на риск. Днес разбрахме, че парите са били разпределени по „ афектиран метод “ и огромна част от здравните служащи са останали без тях. В началото смятахме, че страната ще отдели средства за лекуване и за проучвания, след това се сподели, че цялата тежест ще легне върху Здравната каса, която не е планувана за битка за епидемии. Мислехме, че като жители би трябвало да поемем солидарно тежестта на рецесията, и мнозина от нас се включиха в безбройните благотворителни акции и даряваха средства, артикули и старания.
Сега започваме да си задаваме въпроса – какво въобще направи страната за опазването на здравето?
След чудовищния пропуск във Видин стана ясно, че защитните дрехи и маски са получени, откакто медиците там към този момент са били инфектирани, а частното подаяние, планувано точно за тамошната болница, е било ориентирано другаде точно от страната.
Здравеопазването в България е една от най-болните публични системи, и без коронавирусна зараза. Доверието към него е извънредно ниско, схемите за източване на средства са най-разнообразни, няма задоволително експерти, някои от тези, които са тук, търсят способи да преодолеят дефицитите на системата – и то не наложително легални или морални. А сега изпускаме исторически късмет за промяна в бранша, само че белким има учудени – цялата ни социална сила отиде в безсмислени разногласия кой от двата лагера е прав в предвижданията си за развиването на епидемията. Вместо да оказваме напън върху властта за ограничения за поощряване на медиците да остават в България, за по-справедливо възнаграждение на сестри и санитари, за битка с несъразмерната комерсиализация на бранша и превръщането на пациента в „ здравна пътека “, ние се хванахме гуша за гуша, в добре познатия болшевишки уклон – който не е с мен, е срещу мен. А опазването на здравето е слонът в стаята -
В първите дни се питахме за какво не подкрепихме медицинските сестри при митингите им месец по-рано, когато в този момент разчитаме точно на медиците, с цел да ни спасят от ужасите на непознатата болест. В първите дни се радвахме, когато държавното управление разгласи, че ще раздаде по 1000 лева на медиците на първа линия, тези, които ще бъдат най-много изложени на риск. Днес разбрахме, че парите са били разпределени по „ афектиран метод “ и огромна част от здравните служащи са останали без тях. В началото смятахме, че страната ще отдели средства за лекуване и за проучвания, след това се сподели, че цялата тежест ще легне върху Здравната каса, която не е планувана за битка за епидемии. Мислехме, че като жители би трябвало да поемем солидарно тежестта на рецесията, и мнозина от нас се включиха в безбройните благотворителни акции и даряваха средства, артикули и старания.
Сега започваме да си задаваме въпроса – какво въобще направи страната за опазването на здравето?
След чудовищния пропуск във Видин стана ясно, че защитните дрехи и маски са получени, откакто медиците там към този момент са били инфектирани, а частното подаяние, планувано точно за тамошната болница, е било ориентирано другаде точно от страната.
Здравеопазването в България е една от най-болните публични системи, и без коронавирусна зараза. Доверието към него е извънредно ниско, схемите за източване на средства са най-разнообразни, няма задоволително експерти, някои от тези, които са тук, търсят способи да преодолеят дефицитите на системата – и то не наложително легални или морални. А сега изпускаме исторически късмет за промяна в бранша, само че белким има учудени – цялата ни социална сила отиде в безсмислени разногласия кой от двата лагера е прав в предвижданията си за развиването на епидемията. Вместо да оказваме напън върху властта за ограничения за поощряване на медиците да остават в България, за по-справедливо възнаграждение на сестри и санитари, за битка с несъразмерната комерсиализация на бранша и превръщането на пациента в „ здравна пътека “, ние се хванахме гуша за гуша, в добре познатия болшевишки уклон – който не е с мен, е срещу мен. А опазването на здравето е слонът в стаята -
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ