ГЕРБ и ДПС с облекчение се преоткриха като врагове
Помните ли, когато всеобщо се говореше, че Движение за права и свободи и „ Атака ” действат като скачени съдове? Под тази не изключително удачна приложимост на физичния принцип в политиката се разбираше почти следното - движението на Ахмед Доган държи своите гласоподаватели в боязън със опасността, че националистите ще им сторят всякакви неприятни неща, а хората на Волен Сидеров набират поддръжка, заканвайки се, че ще унищожат етническата партия. Нагласена игра, в която всички участници печелят. Освен елементарните български жители, несъмнено.
Номерът работеше добре в продължение на (прекалено много) години, до момента в който болшинството гласоподаватели не се усетиха, че ги водят за носовете. „ Златният пръст ” на Сидеров крепко го изтърка, когато намерено поддържа ръководството на Пламен Орешарски, зад който стоеше Движение за права и свободи. А лекотата, с която някогашни атакисти като Слави Бинев и Камен Петков се вляха в редиците на придвижването, напълно ясно сподели какъв брой еластична и пропусклива е сякаш непреодолимата преграда сред двете партии. В последна сметка Сидеров толкоз се компрометира в очите на своите поддръжници, че на евроизборите тази година се показа по-слабо от поставената под домакински арест безпартийна някогашна кметица на столичния регион „ Младост ” Десислава Иванчева.
Упадъкът на „ Атака ” обаче съставлява напълно действителен проблем на Движение за права и свободи.
Движението изпитва насъщна потребност от върл зложелател,
чието битие да обоснове чувството за обсадно състояние, което хората на Ахмед Доган настойчиво не престават да насаждат измежду своите симпатизанти в смесените региони. Дискредитираният политически мъник, в който се трансформира партията на Волен Сидеров, към този момент не става за тази работа. Същото важи и за „ Обединени патриоти ”, на чиито празни закани да изтръгнат Движение за права и свободи от властта от дълго време обръгнахме и не имаме вяра. И кой остава? Ами ГЕРБ.
Затова предизборната акция на придвижването се концентрира върху ръководещата партия. Всичко неприятно, което хората на Доган до момента стоварваха върху гърбовете на националистите, вече прехвърлят и на ГЕРБ. Включително и престъпните произшествия с политически нюанс, които съпровождат акцията. Като побоя, който неотдавна беше нанесен на брачна половинка на Димитрина Събева - лидера на младежкото Движение за права и свободи в Сунгурларе, повода за който била партийната активност на Събева, както настояват от придвижването. „... това закононарушение е директен резултат от насаждания от националистите език на омразата и етническото опълчване в обществото. Основната отговорност за това носи ръководещата партия ГЕРБ! Многократно сме предупреждавали управлението на ГЕРБ, че включването на националистите във властта ще докара рано или късно до етническо напрежение ”, оповестиха в декларация от предизборния щаб на Движение за права и свободи. А партийните шефове напряко теглиха директна връзка сред нападението и Възродителния развой (за който Бойко Борисов при започване на политическа си кариера беше споделил, че „ не задачите, а методите са порочни ”), единствено дето този път се посягало и на етническите българи - „...живеем, работим и другаруваме с нашите братя и сестри мюсюлмани ”.
Звучи познато, нали? Като 2011 година, когато хората на Сидеров, тогава съдружник на Борисов, се сбиха с мюсюлмани пред столичната джамия, а на предварителните избори две години по-късно депутатът от Движение за права и свободи Делян Пеевски ревеше пред симпатизанти: „ ГЕРБ ви опасяваха четири години. Страхуваха ли ви ГЕРБ? Отиват си! ” Е, не е напълно същото. По това време Движение за права и свободи беше превъзбудено от мириса на властта и лаеше против ГЕРБ, както му пристигна. Оттогава обаче минаха повече от 5 години, а придвижването остава заковано в съпротива. Затова и
в този момент реториката по отношение на ръководещите е надалеч по-сдържана и нюансирана
- Борисов и хората му са виновни за изстъпленията на националистите, само че съответната им виновност се показва в това, че са позволили неправилните хора в ръководството. Причината за умерения звук е ясна - движението, въпреки и в съпротива, безспирно търси достъп до другите клонове на държавната власт. Всички входове обаче са завардени от ГЕРБ и поддържането на топли връзки с ръководещата партия се трансформира в нужда. Алтернатива няма, защото коалиция с Българска социалистическа партия - дългогодишен съдружник на Движение за права и свободи в предишното и единствена опозиционна политическа мощ с някакъв късмет да ръководи, надали ще бъде допустима в близкото бъдеще.
На собствен ред ГЕРБ също вкарва в приложимост анти-ДПС реториката, въпреки и едвам откакто беше натисната от Цветан Цветанов. В края на септември някогашният №2 в партията пророкува, че ръководещите ще правят отстъпка позициите си в смесените региони в интерес на Движение за права и свободи. А виновността за това хвърли върху Изпълнителната комисия - оперативния управителен орган на ГЕРБ. Партийното управление подскочи като опарено, защото Цветанов го беше мушнал право в болното място - скришното другаруване с Движение за права и свободи. И се закле, че двете политически сили водели борба на живот и гибел, в която придвижването не подбирало методите, а „ извънредно доста натиска, уволнява хора, които са в листите на ГЕРБ ”. А Борисов напряко отсече, че няма различен действителен съперник на тези избори с изключение на Доган: „ Битката сега, в случай че има борба, е в смесените региони сред ГЕРБ и Движение за права и свободи. ”
Каквато и да е борбата, двете партии знаят да я водят по метод, който да не докара до тежък насрещен конфликт посред им, какъвто не желаят.
На локално равнище властта е въпрос на сделка
а в такива покупко-продажби ГЕРБ и Движение за права и свободи ги бива, както са потвърдили нееднократно в предишното. Ще се схванат и този път, няма подозрение в това. Както се схванаха и по въпрос, който евентуално може да надвиши значимостта на локалния избор - избора на идващия основен прокурор на републиката, обединявайки се зад единствения претендент за поста Иван Гешев.
Това, несъмнено, не е спънка да си разменят в това време обвинявания за удари под кръста, изборни измами и даже физическо принуждение. Всичко е част от същата игра, която Движение за права и свободи и неговите псевдопротивници разиграват толкоз години. Просто тези, с които придвижването води своята театрална омраза, се сменят съгласно обстановката. Този път това е ГЕРБ. А ръководещата партия на драго сърце влиза в тази роля, с цел да се оправи с рисковите обвинявания на един толкоз „ вътрешен човек ” като Цветанов, както и да отклони вниманието от обстоятелството, че стои от същата страна на барикадата с Доган по въпроса за идващия началник на държавното обвиняване. Както се сподели първоначално - всички печелят, с изключение на излъганите гласоподаватели.
Номерът работеше добре в продължение на (прекалено много) години, до момента в който болшинството гласоподаватели не се усетиха, че ги водят за носовете. „ Златният пръст ” на Сидеров крепко го изтърка, когато намерено поддържа ръководството на Пламен Орешарски, зад който стоеше Движение за права и свободи. А лекотата, с която някогашни атакисти като Слави Бинев и Камен Петков се вляха в редиците на придвижването, напълно ясно сподели какъв брой еластична и пропусклива е сякаш непреодолимата преграда сред двете партии. В последна сметка Сидеров толкоз се компрометира в очите на своите поддръжници, че на евроизборите тази година се показа по-слабо от поставената под домакински арест безпартийна някогашна кметица на столичния регион „ Младост ” Десислава Иванчева.
Упадъкът на „ Атака ” обаче съставлява напълно действителен проблем на Движение за права и свободи.
Движението изпитва насъщна потребност от върл зложелател,
чието битие да обоснове чувството за обсадно състояние, което хората на Ахмед Доган настойчиво не престават да насаждат измежду своите симпатизанти в смесените региони. Дискредитираният политически мъник, в който се трансформира партията на Волен Сидеров, към този момент не става за тази работа. Същото важи и за „ Обединени патриоти ”, на чиито празни закани да изтръгнат Движение за права и свободи от властта от дълго време обръгнахме и не имаме вяра. И кой остава? Ами ГЕРБ.
Затова предизборната акция на придвижването се концентрира върху ръководещата партия. Всичко неприятно, което хората на Доган до момента стоварваха върху гърбовете на националистите, вече прехвърлят и на ГЕРБ. Включително и престъпните произшествия с политически нюанс, които съпровождат акцията. Като побоя, който неотдавна беше нанесен на брачна половинка на Димитрина Събева - лидера на младежкото Движение за права и свободи в Сунгурларе, повода за който била партийната активност на Събева, както настояват от придвижването. „... това закононарушение е директен резултат от насаждания от националистите език на омразата и етническото опълчване в обществото. Основната отговорност за това носи ръководещата партия ГЕРБ! Многократно сме предупреждавали управлението на ГЕРБ, че включването на националистите във властта ще докара рано или късно до етническо напрежение ”, оповестиха в декларация от предизборния щаб на Движение за права и свободи. А партийните шефове напряко теглиха директна връзка сред нападението и Възродителния развой (за който Бойко Борисов при започване на политическа си кариера беше споделил, че „ не задачите, а методите са порочни ”), единствено дето този път се посягало и на етническите българи - „...живеем, работим и другаруваме с нашите братя и сестри мюсюлмани ”.
Звучи познато, нали? Като 2011 година, когато хората на Сидеров, тогава съдружник на Борисов, се сбиха с мюсюлмани пред столичната джамия, а на предварителните избори две години по-късно депутатът от Движение за права и свободи Делян Пеевски ревеше пред симпатизанти: „ ГЕРБ ви опасяваха четири години. Страхуваха ли ви ГЕРБ? Отиват си! ” Е, не е напълно същото. По това време Движение за права и свободи беше превъзбудено от мириса на властта и лаеше против ГЕРБ, както му пристигна. Оттогава обаче минаха повече от 5 години, а придвижването остава заковано в съпротива. Затова и
в този момент реториката по отношение на ръководещите е надалеч по-сдържана и нюансирана
- Борисов и хората му са виновни за изстъпленията на националистите, само че съответната им виновност се показва в това, че са позволили неправилните хора в ръководството. Причината за умерения звук е ясна - движението, въпреки и в съпротива, безспирно търси достъп до другите клонове на държавната власт. Всички входове обаче са завардени от ГЕРБ и поддържането на топли връзки с ръководещата партия се трансформира в нужда. Алтернатива няма, защото коалиция с Българска социалистическа партия - дългогодишен съдружник на Движение за права и свободи в предишното и единствена опозиционна политическа мощ с някакъв късмет да ръководи, надали ще бъде допустима в близкото бъдеще.
На собствен ред ГЕРБ също вкарва в приложимост анти-ДПС реториката, въпреки и едвам откакто беше натисната от Цветан Цветанов. В края на септември някогашният №2 в партията пророкува, че ръководещите ще правят отстъпка позициите си в смесените региони в интерес на Движение за права и свободи. А виновността за това хвърли върху Изпълнителната комисия - оперативния управителен орган на ГЕРБ. Партийното управление подскочи като опарено, защото Цветанов го беше мушнал право в болното място - скришното другаруване с Движение за права и свободи. И се закле, че двете политически сили водели борба на живот и гибел, в която придвижването не подбирало методите, а „ извънредно доста натиска, уволнява хора, които са в листите на ГЕРБ ”. А Борисов напряко отсече, че няма различен действителен съперник на тези избори с изключение на Доган: „ Битката сега, в случай че има борба, е в смесените региони сред ГЕРБ и Движение за права и свободи. ”
Каквато и да е борбата, двете партии знаят да я водят по метод, който да не докара до тежък насрещен конфликт посред им, какъвто не желаят.
На локално равнище властта е въпрос на сделка
а в такива покупко-продажби ГЕРБ и Движение за права и свободи ги бива, както са потвърдили нееднократно в предишното. Ще се схванат и този път, няма подозрение в това. Както се схванаха и по въпрос, който евентуално може да надвиши значимостта на локалния избор - избора на идващия основен прокурор на републиката, обединявайки се зад единствения претендент за поста Иван Гешев.
Това, несъмнено, не е спънка да си разменят в това време обвинявания за удари под кръста, изборни измами и даже физическо принуждение. Всичко е част от същата игра, която Движение за права и свободи и неговите псевдопротивници разиграват толкоз години. Просто тези, с които придвижването води своята театрална омраза, се сменят съгласно обстановката. Този път това е ГЕРБ. А ръководещата партия на драго сърце влиза в тази роля, с цел да се оправи с рисковите обвинявания на един толкоз „ вътрешен човек ” като Цветанов, както и да отклони вниманието от обстоятелството, че стои от същата страна на барикадата с Доган по въпроса за идващия началник на държавното обвиняване. Както се сподели първоначално - всички печелят, с изключение на излъганите гласоподаватели.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ