Дядо-Стояновата воденица пази спомена за героични времена
Помните ли епизода от " Под игото ", в който Кралича убива двамата турци Топал Хасан и Емексиз Пехливан, решили да озлочестят дребната щерка на воденичаря? Това се случва в Дядо-Стояновата воденица, близо до Сопот, в подножието на Балкана, до историческата Манастирска поляна. Около караджейката са се разигравали и други събития в навечерието на Априлското въстание, разказани в романа. Днес воденицата е възобновена и пази загатна за далечните героични времена. През 2020 година с многочислени събития ще бъде празнувана 170-годишнината от рождението на Патриарха на българската литература. Най-вълнуващи, несъмнено, ще бъдат тържествата в Сопот на рождената му дата 9 юли. Хора от цялата страна и от света посещават града, с цел да прегледат къщата музей на именития публицист и Вазовата алея към хълма Трапето, както и значими обекти и монументи в родния му град - Девическото (Радиното) учебно заведение, Девическия метох, църквата " Свети апостоли Петър и Павел ", Етнографския и занаятчийски център и други, да се поклонят пред внушителния му монумент на площада, дело на скулпторите Иван Блажев, Георги Гергов, Илия Илиев и арх. Илия Дамянов.
Извън града има още доста места, които любознателният странник би могъл да посети. Дядо-Стояновата воденица, непокътната в достоверния й тип, както и интериорът са значими свидетелства освен за исторически и литературни събития и обстоятелства, само че са скъп източник на знание за българския обичай и обичаи. Сладкодумният организатор като в приказка преплита литература, история, етнография и локални предания. Показва и изяснява по какъв начин работи воденицата, оръдията на труда, пособията, които са служили в селскостопанската работа - диканя, вила, мотика, кантар с токмак, шиник, сърп и паламарка, рукатка, дървено рало, ярем и юлар, кратунки за вода, роначка за царевица, косери, буталка за пердашене на масло... В другата стая са подредени огромен миндер за цялото семейство, огнище за готвене и отопление, делва за вода, ютия на плам, облекло, козяци, килими, дървена богаташ и трикраки столчета, дървени и керамични паници, тава за варене на сладко, лютеница и месо и така нататък
Светиня с многовековна история се намира наоколо - мъжкият манастир " Възнесение Господне " ( " Св. Спас " ), който през ХХ в. става женски. Богата и забавна е неговата история, там имало учебно заведение и певческа школа, а през разнообразни години видни персони са правили в него просветителска и културна активност. Васил Иванов Кунчев през 1858 година бил ръкоположен в светата обител за дякон и приел името Игнатий. Левски постоянно отсядал там при обиколките си из страната. При опожаряването на Сопот през 1877 година и манастирът потърпевш съществено. Но две години по-късно бил възобновен от свещеник Рафаил.
Легенди обгръщат предишното на аязмото - до него има двайсетина минути, тръгвайки около зидовете на светата обител към Балкана, по река Манастирска. Пътеката е полегата и сенчеста, а ромонът на водата единствен нарушава тишината, успокоява мислите и душата. Аязмото е в корубест каменен параклис с доста икони. Още десетина минути и се озоваваме пред Сопотския водопад - висок е единствено 15-ина метра, само че е хубав и зарежда пасажера по оня неповторим метод на падащата и разпръскваща се вода. Край него има дребен подслон за отдих с беседка, пейки и огнище.
На връщане, отново около зидовете на манастира слизаме на огромната Манастирска поляна. Често я обитават многолюдни културни и фолклорни прояви, събори на виното, вкусните гозби и какво ли още не. Оглася я и към този момент известният фестивал " Въздухария ". В единия й край е началната станция на най-дългата пътническа седалкова въжена линия в България - 3990 метра: първа част до местността " Почивалото ", втора - до региона на хижа " Незабравка ". Лифта употребяват и доста парапланеристи, и фенове на планинското колоездене. Един от желаните направления на планинарите стартира от междинната станция на лифта и отива до хижа " Добрила ". На територията на Европейския център за рискови спортове и медитация " Шамбала " годишно се организират национални, интернационалните и международни надпревари по парапланеризъм. А от няколко години до първата станция на лифта е построен туристически комплекс с два басейна - както стана известно, негов обожател от края на предходната година е и мечето Суими, което очевидно още бърка посоките из Балкана.
Опитните планинари с подобаваща екипировка не трябва да пропуснат Аневското кале (от ХII-ХIV в.) край близкото до Сопот с. Анево - една от най-запазените замъци в страната. Останките от стените й са високи 12-14 метра. Била е част от родовите владения на братята Смилец, Войсил и Радослав, отъждествявана със средновековния град Копсис. Най-високо се намирала централната крепост, със уреди за независима защита. В крепостта имало и манастирски комплекс с църкви, както и няколко храма в близост. Ако носите задоволително питейна вода и имате 2 часа време, оставете автомобила в подножието и тръгнете нагоре. Изкачването е стръмно и не е доста елементарно, само че пък гледката от най-високата точка си заслужава.
Всички тези места са разказани в прочувствените родолюбиви пътеписи на Иван Вазов, загатват се и в други негови творби.
Извън града има още доста места, които любознателният странник би могъл да посети. Дядо-Стояновата воденица, непокътната в достоверния й тип, както и интериорът са значими свидетелства освен за исторически и литературни събития и обстоятелства, само че са скъп източник на знание за българския обичай и обичаи. Сладкодумният организатор като в приказка преплита литература, история, етнография и локални предания. Показва и изяснява по какъв начин работи воденицата, оръдията на труда, пособията, които са служили в селскостопанската работа - диканя, вила, мотика, кантар с токмак, шиник, сърп и паламарка, рукатка, дървено рало, ярем и юлар, кратунки за вода, роначка за царевица, косери, буталка за пердашене на масло... В другата стая са подредени огромен миндер за цялото семейство, огнище за готвене и отопление, делва за вода, ютия на плам, облекло, козяци, килими, дървена богаташ и трикраки столчета, дървени и керамични паници, тава за варене на сладко, лютеница и месо и така нататък
Светиня с многовековна история се намира наоколо - мъжкият манастир " Възнесение Господне " ( " Св. Спас " ), който през ХХ в. става женски. Богата и забавна е неговата история, там имало учебно заведение и певческа школа, а през разнообразни години видни персони са правили в него просветителска и културна активност. Васил Иванов Кунчев през 1858 година бил ръкоположен в светата обител за дякон и приел името Игнатий. Левски постоянно отсядал там при обиколките си из страната. При опожаряването на Сопот през 1877 година и манастирът потърпевш съществено. Но две години по-късно бил възобновен от свещеник Рафаил.
Легенди обгръщат предишното на аязмото - до него има двайсетина минути, тръгвайки около зидовете на светата обител към Балкана, по река Манастирска. Пътеката е полегата и сенчеста, а ромонът на водата единствен нарушава тишината, успокоява мислите и душата. Аязмото е в корубест каменен параклис с доста икони. Още десетина минути и се озоваваме пред Сопотския водопад - висок е единствено 15-ина метра, само че е хубав и зарежда пасажера по оня неповторим метод на падащата и разпръскваща се вода. Край него има дребен подслон за отдих с беседка, пейки и огнище.
На връщане, отново около зидовете на манастира слизаме на огромната Манастирска поляна. Често я обитават многолюдни културни и фолклорни прояви, събори на виното, вкусните гозби и какво ли още не. Оглася я и към този момент известният фестивал " Въздухария ". В единия й край е началната станция на най-дългата пътническа седалкова въжена линия в България - 3990 метра: първа част до местността " Почивалото ", втора - до региона на хижа " Незабравка ". Лифта употребяват и доста парапланеристи, и фенове на планинското колоездене. Един от желаните направления на планинарите стартира от междинната станция на лифта и отива до хижа " Добрила ". На територията на Европейския център за рискови спортове и медитация " Шамбала " годишно се организират национални, интернационалните и международни надпревари по парапланеризъм. А от няколко години до първата станция на лифта е построен туристически комплекс с два басейна - както стана известно, негов обожател от края на предходната година е и мечето Суими, което очевидно още бърка посоките из Балкана.
Опитните планинари с подобаваща екипировка не трябва да пропуснат Аневското кале (от ХII-ХIV в.) край близкото до Сопот с. Анево - една от най-запазените замъци в страната. Останките от стените й са високи 12-14 метра. Била е част от родовите владения на братята Смилец, Войсил и Радослав, отъждествявана със средновековния град Копсис. Най-високо се намирала централната крепост, със уреди за независима защита. В крепостта имало и манастирски комплекс с църкви, както и няколко храма в близост. Ако носите задоволително питейна вода и имате 2 часа време, оставете автомобила в подножието и тръгнете нагоре. Изкачването е стръмно и не е доста елементарно, само че пък гледката от най-високата точка си заслужава.
Всички тези места са разказани в прочувствените родолюбиви пътеписи на Иван Вазов, загатват се и в други негови творби.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ