Планът за възстановяване – рисковете нарастват
Половин година отмина от одобряването на Националния за възобновяване и резистентност (НПВУ) на България, само че вероятностите пред осъществяването му не са изключително положителни. Невъзможността за подаване на заключителен вид на проекта в период, пропускането на предплатеното заплащане и закъснението при отчитането на реализирани резултати за първото заплащане са единствено началните сигнали, че финансирането и осъществяването на проекта евентуално няма да върви по вода и че рисковете оттук насетне единствено ще се усилват. Без ясна тактика и целенасочени старания за справяне с тях е малко евентуално България сполучливо да осъществя в период това огромно начинание.
Когато приказваме за опасности, би трябвало авансово да отбележим, че цялостната идея на механизма за възобновяване и резистентност се сблъсква със затрудненото схващане и приемане в България на правилото „ пари против промени “. Тези усложнения са въплъщение на нежеланието и даже в обособени случаи - неспособността за смяна и точно тук се крие огромната заплаха – до каква степен сме подготвени осъзнато и в единодушие да предприемем поредни дейности, да поставим систематични и целенасочени старания с явен и предстоящ краен резултат – смяна в избран публичен бранш и публични връзки.
В по-тесен смисъл, обаче, пред реализацията на националния проект стоят опасности, които могат да се обединят в няколко категории:
Вътрешни опасности
В тази категория попадат разнородни опасности с източник националната среда, като те могат да бъдат политически, стопански, административни и планови. През последните месеци сме очевидци на реализация на политически опасности, свързани с неустойчивост, поредни парламентарни избори, усложненията пред образуване на парламентарно болшинство и държавно управление, чести служебни кабинети, смяна в конфигурациите на поддръжка за избрани планове и липса на поддръжка за други. Особено сериозно за осъществяването на НПВУ е закъснението при подготовката и приемането на законопроекти и закони в разнообразни области (например в област „ “), които са заложени като основни промени в проекта, както и неналичието на постоянно държавно управление, което да стартира да подхваща дейности, с които да започват плановете.
Административните опасности пред осъществяването на проекта за възобновяване също не са за подценяване. Те са свързани с липса на потенциал, схващане и качества за подготовка на промените и осъществяване на плановете. Проблемите при планираме, възлагане и осъществяване на публичните поръчки могат да слагат в усложнение огромна част от капиталовите планове. В обособени случаи е допустимо даже и съществуване на компликации в припознаването на плановете и бойкот в осъществяването им – както неотдавна стана ясно за обособени планове (например от региона на електроенергията).
Сериозно отрицателно влияние могат да имат и чисто икономическите опасности – по този начин да вземем за пример високата инфлация и разноските за труд могат да покачат цената на разноските в контрактуваните планове и да е належащо да се търси в допълнение финансиране за тях. Това ще сложи под напън и националното съфинансиране и неговото обезпечаване. По-високите разноски могат да лимитират съществуването на задоволителен брой качествени реализатори на публични поръчки и снабдители на артикули и услуги, които могат да осъществят плановете (например при плановете за саниране на жилищни и нежилищни сгради).
В обособени случаи вътрешен риск може да възникне от дейности или отзиви на заинтригувани страни, създаващи отрицателен публичен отклик по отношение на избран план (за образец може да се даде промяна № 10 „ Декарбонизация на енергийния бранш “, която планува последователно понижаване на работата на въглищните централи). Постигане на единодушие по противоречиви планове е мъчно, а сега нищо не се прави за решение на спорове по реализацията им. В тази група опасности могат да се отнесат и неналичията на реализатори. Подобно нещо се случи при оповестяването на поръчката от Министерство на вътрешните работи по една от задачите, нужни за първо заплащане, а точно - по възлагане на социална поръчка за развиване на системата TETRA и на радиорелейна мрежа, където нямаше искащи за реализация на плана.
Външни опасности
Като външни опасности могат да се дефинират събития отвън територията на България, които могат да имат мощен отрицателен резултат върху осъществяването на проекта – стопански и енергийни рецесии, войни, банкрути на предприятия и банки, банкрути на страни, инфлационен напън, проблеми по веригите на доставки на артикули, географско пренасяне на производства, пандемии и други Дори фактори като неизпълнението на проектите за възобновяване на страни – значими търговски сътрудници на България, могат да имат отрицателен резултат за нас.
Подобно външно рисково непланирано събитие през последните месеци да вземем за пример е войната в Украйна, която води до повишение на цените на силата в Европейски Съюз и по света, понижаване на международната продоволствена сигурност и достъпността на цените на храни, обилни бежански талази и придвижване на огромни потоци от хора, ограничение на транспортни коридори и пазари. Всичко това се чака да ограничи икономическия напредък в кратковременен проект за България - и е евентуално да измести фокуса от дефинира промени към по-належащи обществени ограничения.
Външните опасности мъчно се правят оценка и ръководят, още повече когато са еднократни събития. Вътрешните опасности обаче следва да са под надзор на страната. Проблемът е, че всяко закъснение и несъблюдение на промяна или план водят до закъснение на заплащанията за всички, защото оценяването за всяко заплащане се прави в комплект. Липсата на ясна връзка и последователен развой по ръководене на рисковете при осъществяването на проекта основават чувство, че още при подготвянето на доклада за идващото след близо месец ще се надигнем пред следващия неуспех, само че още веднъж – без виновни за него.
Още по темата
Когато приказваме за опасности, би трябвало авансово да отбележим, че цялостната идея на механизма за възобновяване и резистентност се сблъсква със затрудненото схващане и приемане в България на правилото „ пари против промени “. Тези усложнения са въплъщение на нежеланието и даже в обособени случаи - неспособността за смяна и точно тук се крие огромната заплаха – до каква степен сме подготвени осъзнато и в единодушие да предприемем поредни дейности, да поставим систематични и целенасочени старания с явен и предстоящ краен резултат – смяна в избран публичен бранш и публични връзки.
В по-тесен смисъл, обаче, пред реализацията на националния проект стоят опасности, които могат да се обединят в няколко категории:
Вътрешни опасности
В тази категория попадат разнородни опасности с източник националната среда, като те могат да бъдат политически, стопански, административни и планови. През последните месеци сме очевидци на реализация на политически опасности, свързани с неустойчивост, поредни парламентарни избори, усложненията пред образуване на парламентарно болшинство и държавно управление, чести служебни кабинети, смяна в конфигурациите на поддръжка за избрани планове и липса на поддръжка за други. Особено сериозно за осъществяването на НПВУ е закъснението при подготовката и приемането на законопроекти и закони в разнообразни области (например в област „ “), които са заложени като основни промени в проекта, както и неналичието на постоянно държавно управление, което да стартира да подхваща дейности, с които да започват плановете.
Административните опасности пред осъществяването на проекта за възобновяване също не са за подценяване. Те са свързани с липса на потенциал, схващане и качества за подготовка на промените и осъществяване на плановете. Проблемите при планираме, възлагане и осъществяване на публичните поръчки могат да слагат в усложнение огромна част от капиталовите планове. В обособени случаи е допустимо даже и съществуване на компликации в припознаването на плановете и бойкот в осъществяването им – както неотдавна стана ясно за обособени планове (например от региона на електроенергията).
Сериозно отрицателно влияние могат да имат и чисто икономическите опасности – по този начин да вземем за пример високата инфлация и разноските за труд могат да покачат цената на разноските в контрактуваните планове и да е належащо да се търси в допълнение финансиране за тях. Това ще сложи под напън и националното съфинансиране и неговото обезпечаване. По-високите разноски могат да лимитират съществуването на задоволителен брой качествени реализатори на публични поръчки и снабдители на артикули и услуги, които могат да осъществят плановете (например при плановете за саниране на жилищни и нежилищни сгради).
В обособени случаи вътрешен риск може да възникне от дейности или отзиви на заинтригувани страни, създаващи отрицателен публичен отклик по отношение на избран план (за образец може да се даде промяна № 10 „ Декарбонизация на енергийния бранш “, която планува последователно понижаване на работата на въглищните централи). Постигане на единодушие по противоречиви планове е мъчно, а сега нищо не се прави за решение на спорове по реализацията им. В тази група опасности могат да се отнесат и неналичията на реализатори. Подобно нещо се случи при оповестяването на поръчката от Министерство на вътрешните работи по една от задачите, нужни за първо заплащане, а точно - по възлагане на социална поръчка за развиване на системата TETRA и на радиорелейна мрежа, където нямаше искащи за реализация на плана.
Външни опасности
Като външни опасности могат да се дефинират събития отвън територията на България, които могат да имат мощен отрицателен резултат върху осъществяването на проекта – стопански и енергийни рецесии, войни, банкрути на предприятия и банки, банкрути на страни, инфлационен напън, проблеми по веригите на доставки на артикули, географско пренасяне на производства, пандемии и други Дори фактори като неизпълнението на проектите за възобновяване на страни – значими търговски сътрудници на България, могат да имат отрицателен резултат за нас.
Подобно външно рисково непланирано събитие през последните месеци да вземем за пример е войната в Украйна, която води до повишение на цените на силата в Европейски Съюз и по света, понижаване на международната продоволствена сигурност и достъпността на цените на храни, обилни бежански талази и придвижване на огромни потоци от хора, ограничение на транспортни коридори и пазари. Всичко това се чака да ограничи икономическия напредък в кратковременен проект за България - и е евентуално да измести фокуса от дефинира промени към по-належащи обществени ограничения.
Външните опасности мъчно се правят оценка и ръководят, още повече когато са еднократни събития. Вътрешните опасности обаче следва да са под надзор на страната. Проблемът е, че всяко закъснение и несъблюдение на промяна или план водят до закъснение на заплащанията за всички, защото оценяването за всяко заплащане се прави в комплект. Липсата на ясна връзка и последователен развой по ръководене на рисковете при осъществяването на проекта основават чувство, че още при подготвянето на доклада за идващото след близо месец ще се надигнем пред следващия неуспех, само че още веднъж – без виновни за него.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ