Полковник Станислав Петров е една от причините да не видим

Полковник Станислав Петров е една от аргументите да не забележим идната нуклеарна злополука. Когато радарът „ Дъга “ регистрира изстрелването на балистични ракети, пред него стои избора дали да извести Москва и да последва ответен удар или да направи разбор на обстановката и да ревизира дали всичко е в редовност. Доверява се на второто и открива, че радарната система, която смущава радио сигналите в цяла Европа, е дефектирала.

В този миг страхът от нуклеарна офанзива е минал и самият Петров не се тормози да поеме цялата отговорност. Неговото решение избавя света и въпреки да не получава нито една хвалба, въпреки и никой да не схваща за неговите дейности, Станислав просто поема отговорност и през днешния ден цялото човечество дължи живота си на него. Можем да открием още доста хора, които беседват и се пробват да намерят вярното решение по време на по този начин наречената Кубинска рецесия.

До този миг можем да създадем заключението, че човечеството се разминава постоянно на косъм, когато се стигне до по този начин наречените произшествия. Успяваме да избегнем заличаването на света, само че в същото време постепенно и методично ускоряваме края с разнообразни замърсявания. В края на Студената война можем да видим, че Швеция също регистрира нараснало напрежение. Между 80-те и 90-те години на предишния век, стигаме до заключението, че страната няколко пъти подвига на крайник цялата си флота.

Водят се диалози с Кремъл и най-интересното е, че шведите са сигурни, че има подводна интензивност покрай крайбрежията на страната, а такива не би трябвало да се случват в спокойно време. В този интервал, Швеция към този момент знае на какво са способни съветските подводници. Нека не забравяме,, друга е потопена в Баренцово море. Истината е, че на тихия фронт войната в никакъв случай не е серпантина.

През последното десетилетие се засичат неведнъж такива плавателни съдове и това изостря напрежението сред двете страни. Очаквано от мнозина Съюз на съветските социалистически републики отхвърля всякакво въздействие и наличие по бреговата линия на Швеция. Междувременно при започване на 1982 година от новинарската емисия, шведите схващат, че непрекъснато има подводна интензивност в техни води. По това време няма човек, който да не чака неочаквана офанзива. Никой не може да каже какъв брой пъти по паника са задействани всички бойни крайцери и шведски подводници. Накрая се стига до един доста значим въпрос: „ Защо руснаците се пробват да ни предизвикат? “

Снимка: By Source (WP:NFCC#4), Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=41816001

Една година по-рано, руска подводница от балтийската флота в действителност съумява да се паркира покрай Стокхолм. Пред погледа на редица сюрпризирани жители, руската подводница изплува на крайбрежията и може да бъде видяна от всеки гражданин, който се разхожда по това време. Оказва се, че екипажът е объркал своята точна локация и подводницата е забита покрай скалистите острови, които по закон са територия на Швеция. Изпратен е шведски избавителен отряд, който да изтегли бойния транспортен съд и да го води на вярната дълбочина.

Веднага след прибирането на съветския транспортен съд, екипажът прави публично опрощение за случая. За страдание, това не кара шведите да се провиснал, а ги стимулира да стартират да влагат повече. Днес това може да е случай, а на следващия ден може да се окаже нещо напълно друго. Инвестира се в напълно нова и още по-добра система за подводно следене. И тогава кошмарите не просто понижават, а се усилват. Разузнавателните бази в Швеция постоянно пишат военни отчети до 1996 година Всеки път, когато се чуе чудноват тон, корабите и сонарните бази оповестяват за типичните мехурчета по повърхността на водата. Цял месец през 1982 година редица шведски подводници, бойни кораби и хеликоптери обхождат района на сигналите. Опитват се да заловен руснаците в придвижване, само че без триумф.

Проблемът е, че рано или късно се доближава до идващият огромен проблем. Колкото повече сигнали има, толкоз повече се усилват разноските и е въпрос на време, преди да се нанесе удар. През 1994 година нервите към този момент се изчерпват. Карл Билд – шведският министър-председател сяда на бюрото и написа яростно писмо до Борис Елцин. В него упреква доста съществено неналичието на всевъзможен надзор към руската флота и съществуването на големи произволи. Елцин преглежда доста съществено полето на изява на всеки един кораб и най-после стига до заключението, че неговият сътрудник търси евтини способи за изява, които няма по какъв начин да го предизвикат.

След като руснаците не плават в шведски води, с изключение на в оня неверен случай, кой тогава смущава толкоз доста мира в подводните води? Отговорът е открит от Магнус Вахлберг – професор от университета в Южна Дания. Той е поканен с още няколко биолога, с цел да изследва невероятните звукови разстройства, които през последните няколко години са се трансформирали в причина за толкоз нерви. През 2012 година Магнус излиза на един известен Ted Talk и споделя истината. Учените били въведени в една от най-секретните стаи на флотата, в която нито един граждански не е влизал в никакъв случай.

Поставени пред сонарите, господата би трябвало да проучват протичащото се. Магнус чака да чуе движеща се пропелери, да проучва нещо по-сериозно, само че вместо това, звукът припомня доста на пърженето на бекон. Всичко чуто няма нищо общо с подводници, няма нищо общо с плаването. И това слага идната мистерия, какво може да издава такива звуци. Възможно ли е да приказваме за нов подводен транспортен съд? Да е някаква скрито оръжие? Магнус размишлявал по този въпрос и най-после отишъл до магазина, с цел да си купи балтийска херинга. Когато почнал да готви, при потапянето на рибата във водата, чул един от характерен тон. Оказва се, че секретният тон е газовете, които рибите изпускат.

Снимка: By Claus Ableiter – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3349507

През последните 10 години, Швеция е слушала звукът от разтоварването на рибната физика. Това е задействало всички вероятни подводници, напрегнало е даже Борис Елцин. Щом рибите преминат по-сериозни дистанции, стартират да смущават сонарите. Не си мислете, че флотата не е създала стандарт. Регистрирани са всички звучни газове от китове, тюлени и други по-едри животни, само че не и от дребните херинги. Можем единствено да си представяме по какъв начин в действителност са се чувствали всички разузнавачи в това отношение, както и цяла Швеция.

Истината е, че концепцията на тези награди е първо да разсъни смях, а по-късно да накара човек да се усмихне. Списъкът с отличилите се учени може да видите тук. След тази неточност не се е стигало до наново повишение на напрежението, в случай че съветските подводници не са измислили нов вид за маскирането на звука.

Заглавна фотография: By Source (WP:NFCC#4), Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=41816001