На политиците ни им липсва култура на общуван е с медиите
Политиците би трябвало да имат доста по-добра подготовка по какъв начин да се държат с медиите, смята проф. Нели Огнянова – ръководител на Комисията по журналистическа нравственос към Фондацията „ Национален съвет за журналистическа нравственос “ и професор в Софийския университет „ Св. Климент Охридски ".
Не политиците могат да подлагат на критика медиите, а медиите са длъжни да подлагат на критика политиците. Именно по този начин те се трансформират в „ четвърта власт “, каза доц. Георги Лозанов – медиен специалист.
Според решение на Конституционния съд от 1996 година политиците и държавните чиновници са длъжни да търпят рецензии и публично внимание, изключително от страна на медиите, обясни адвокат Александър Кашъмов – член на Комисията по журналистическа нравственос към Фондация „ Национален съвет за журналистическа нравственос “.
На този декор Съветът за електронни медии (СЕМ) излезе с позиция във връзка скорошната конференция на водача на партия „ Възраждане " Костадин Костадинов, който си разреши да изгони публицисти от няколко медии, защото по думите му са финансирани от чужбинапо. От Съвет за електронни медии приканиха политиците да се придържат към цивилизационните правила на държание. Асоциацията на европейските публицисти (АЕЖ) дефинира като възмутим опита на Костадин Костадинов да изгони кореспонденти от конференцията и настоя публицистите да са „ извънредно сериозни към сходни дейности и никога да не разрешават на политик да се саморазправя с техни сътрудници ".
Отношенията сред политици и публицисти
Политиците имат независимост да приказват, тъй като въпреки всичко има свободата на словото, която има всеки, сподели юрист Александър Кашъмов. Той напомни случай от 2000 година с към този момент починалия тогавашен министър на правораздаването Теодосий Симеонов. Той беше декларирал, че медиите нямат право да го снимат, тъй като това било негово персонално пространство. Оттогава до момента е изтекла много вода, само че сякаш културата на политиците не се е трансформирала значително. Някои от тях не престават да отхвърлят да дават информация или отхвърлят да дават отговор на въпроси на избрани медии, които не харесват, съобщи Кашъмов.
„ Политиците се пробват да дават инструкции на медиите. Не бива да е по този начин, тъй като работата на политиците е да вземат решения, а тази на публицистите е да ги отразяват, с цел да могат хората да създадат осведомен избор ", счита проф. Нели Огнянова. Според нея, когато политиците оказват напън, медиите би трябвало да могат да се провеждат и самозащитят. Друг метод на отбрана е гражданско общество и цивилен надзор.
Важен и въпросът за отношението на медиите към политиците, изясни преподавателят. Според нея публицистите би трябвало да съблюдават отдалеченост от политиците. „ Много е мъчно да не спазваш отдалеченост и да останеш неутрален. Това включва и характерни обстановки, свързани с материални облаги, които политиците от време на време оферират на публицистите, с цел да си обезпечат удобно отразяване. Единият образец за това са европейските средства ", уточни проф. Огнянова. По думите ѝ това е огромен проблем, който е отразен и в отчетите за върховенството на правото. „ Там се показва, че това се прави под формата на бартер – европейски средства против удобно отразяване. Не може да си в неофициални, специфични и положителни връзки с политиците, те да ти насочват европейски средства отвън състезанията и да се реализира нужната безпристрастност ", сподели тя. Друг образец е така наречен пътешестване към делегации - при пътувания на политици в чужбина се канят избрани медии, изясни тя. По думите ѝ обаче не излиза наяве по какъв начин те са били определени - дали поради качествената публицистика, която вършат, или поради обсега на аудиторията им, или има нещо друго. По този метод остават подозрения, че това още веднъж се дължи на удобното отразяване, добави преподавателят.
В доста решения на Европейския съд по правата на индивида се показва, че е естествено медиите да бъдат сериозни, да наблюдават от близко изключително политическите лица, които пък от своя страна са длъжни да търпят това внимание и да бъдат открити, тъй като са се изложили непринудено на близко наблюдаване от страна на обществото и на медиите, уточни Кашъмов. Затова не мога да схвана за какво продължава да има политици у нас, които не схващат това, които желаят да диктуват и надали не да дават уроци на медиите по какъв начин да си правят работата, разяснява той.
По времето на комунизма имаше Централен комитет на партията, който ръководеше всичко, в това число и медиите, напомни доцент Георги Лозанов. Според него политиците по този начин и не са повярвали, че има сфера, като медийната, която не е в тяхната власт. „ Когато ставаш министър-председател, министър, народен представител не е в твоята власт да казваш какво да има в медиите, само че това не може да им влезе в главата. Особено политици, които като мислене са близки до руския режим и този на Владимир Путин ", добави доцент Лозанов.
Има ли журналистическа колегия в България?
Преди имаше доста повече цивилен организации, които бяха медийни. Но когато влязохме в Европейския съюз (ЕС), сякаш взеха решение, че са си свършили работата и значително отпаднаха, сподели доцент Лозанов. Според него във връзка с политиците медиите би трябвало да упражняват критически контрол, а във връзка с медиите – гражданското общество.
„ Нашето гражданско общество, освен във връзка с медиите, не съумява да свърши тази работа. Започва едно демонизиране на гражданското общество и неговите организации. Това нормално е под епитета " грантаджии ". Дали ти имаш фактически някакво финансиране или си просто гражданска организация, която се занимава с изследователска активност или форма на надзор на разнообразни обществени действия, което е функционалността на гражданското общество – няма значение. С това " грантаджии " хората се подтикват, настървяват се да са против гражданското общество. И се получи една доста мощна офанзива против демократичната народна власт и гражданското общество. Това е част от проруската агитация. Колкото и тя да не може да нанесе огромни вреди на публичното мнение и схващане, това се видя и на изборите, в обособени аспекти фактически блокира доста демократични механизми ", изясни доцент Георги Лозанов.
Нереалистично е да желаеме обединяване на журналистическата колегия при толкоз огромни разломи в обществото, счита проф. Нели Огнянова. Проява на това беше и появяването преди години на второ обединяване на доставчиците на медийни услуги, втори медиен съюз, който се отдели от единствения действителен тогава. Това сподели, че несъвместимостта сред разнообразни медии и публицистите, които работят в тях, и издателите е много мощна, разяснява тя. Трябва доста фокусирано изпитание, с цел да бъде преодоляна. Засега не съм оптимист, само че виждам, че последните събития по време на предизборната акция още веднъж връщат в дневния ред тематиката за нужните общи старания, с цел да може най-малко обикновено равнище на качествена публицистика да бъде реализирано и у нас, добави преподавателят.
Ние сме били очевидци на сливане на публицисти в общ интерес, сподели Александър Кашъмов. Той напомни, че през 2004 година четирима публицисти от разнообразни медии са се обединили, с цел да водят правосъдно дело за достъп до съвещанията на Висшия правосъден съвет. Благодарение на това дело тези съвещания се отвориха и до ден сегашен могат да се следят, сподели той. Според него обаче сходни случаи са изолирани.
„ Когато публицистите работят като колегия, те получават и същинска отбрана на правата си. Ако ние нямаме добре работещи медии и публицисти – обществото остава сляпо. Неслучайно Европейският съд по правата на индивида е нарекъл публицистите и медиите „ куче надзирател на демокрацията ", уточни юристът. „ Аз обаче по-често следя случаи, в които медиите взаимно се атакуват. Въпреки че в етичния кодекс на българските медии има една цяла глава, четвърта, която е отдадена на връзките сред медиите. Изискването е те да бъдат колегиални и да има взаимно почитание. Има какво да се желае и за културата на медиите. Ако тази колегия беше по-сплотена, по-единна в такива случаи, когато тя е атакувана от обособени политици, мисля, че и политиците не биха си разрешили избрани неща ", сподели още той.
Как медиите могат да трансформират отношението на политическата класа към тях?
Самата специалност би трябвало да стигне до самосъзнанието, че би трябвало да съблюдава отдалеченост от политическата класа, изясни проф. Нели Огнянова. Според нея когато се вкара спортен и транспарантен метод на разпределение на европейски средства и държавна реклама, връзките сред политици и медии ще станат малко по-добри. Тя уточни, че тематиката за държавната реклама е наранена в Европейския законодателен акт за свободата на медиите, който Европейската комисия показа през септември. " Той планува отсега нататък достъпът до обществен запас да се дава по недискриминационен метод и да се открият общи условия за бистрота, обективност, пропорция и недискриминация при разпределянето на държавната реклама и на държавни запаси на доставчиците на медийни услуги, в това число издание на информация по отношение на бенефициерите на държавни разноски за реклама и на сумите, които са отразени ", изясни проф. Огнянова. По думите ѝ обаче единствено промененото законодателство няма да е задоволително и би трябвало да взе участие и журналистическата колегия.
Въпросът е по кое време в България ще има същинска демократична народна власт, счита доцент Лозанов. „ Създаването на демократична народна власт не се оказа доста по силите на политическите елити. Медиите ще станат по-добри, когато се появи този политически хайлайф, който в действителност да сътвори демократична народна власт, тъй като медиите могат да упражняват своята функционалност и да пазят независимостта си единствено в демократичната народна власт “, добави той.
Българските медии значително дават отговор на определението за „ четвърта власт ", счита Александър Кашъмов. „ Много значими разкрития за нередности във властта, за злоупотреби и корупция, бяха извадени от почтени проверяващи публицисти. У нас работят публицисти от доста висока класа, само че не работят в една спокойна среда, не могат да разчитат на сериозна отбрана, гилдии или единодушие. Това прави работата на публицистите по-трудна “, уточни той. Според него българската проверяваща публицистика може да се похвали, тъй като за последните 15 години има по-сериозни резултати в следствията, в сравнение с българската прокуратура.
Източник: БТА
Не политиците могат да подлагат на критика медиите, а медиите са длъжни да подлагат на критика политиците. Именно по този начин те се трансформират в „ четвърта власт “, каза доц. Георги Лозанов – медиен специалист.
Според решение на Конституционния съд от 1996 година политиците и държавните чиновници са длъжни да търпят рецензии и публично внимание, изключително от страна на медиите, обясни адвокат Александър Кашъмов – член на Комисията по журналистическа нравственос към Фондация „ Национален съвет за журналистическа нравственос “.
На този декор Съветът за електронни медии (СЕМ) излезе с позиция във връзка скорошната конференция на водача на партия „ Възраждане " Костадин Костадинов, който си разреши да изгони публицисти от няколко медии, защото по думите му са финансирани от чужбинапо. От Съвет за електронни медии приканиха политиците да се придържат към цивилизационните правила на държание. Асоциацията на европейските публицисти (АЕЖ) дефинира като възмутим опита на Костадин Костадинов да изгони кореспонденти от конференцията и настоя публицистите да са „ извънредно сериозни към сходни дейности и никога да не разрешават на политик да се саморазправя с техни сътрудници ".
Отношенията сред политици и публицисти
Политиците имат независимост да приказват, тъй като въпреки всичко има свободата на словото, която има всеки, сподели юрист Александър Кашъмов. Той напомни случай от 2000 година с към този момент починалия тогавашен министър на правораздаването Теодосий Симеонов. Той беше декларирал, че медиите нямат право да го снимат, тъй като това било негово персонално пространство. Оттогава до момента е изтекла много вода, само че сякаш културата на политиците не се е трансформирала значително. Някои от тях не престават да отхвърлят да дават информация или отхвърлят да дават отговор на въпроси на избрани медии, които не харесват, съобщи Кашъмов.
„ Политиците се пробват да дават инструкции на медиите. Не бива да е по този начин, тъй като работата на политиците е да вземат решения, а тази на публицистите е да ги отразяват, с цел да могат хората да създадат осведомен избор ", счита проф. Нели Огнянова. Според нея, когато политиците оказват напън, медиите би трябвало да могат да се провеждат и самозащитят. Друг метод на отбрана е гражданско общество и цивилен надзор.
Важен и въпросът за отношението на медиите към политиците, изясни преподавателят. Според нея публицистите би трябвало да съблюдават отдалеченост от политиците. „ Много е мъчно да не спазваш отдалеченост и да останеш неутрален. Това включва и характерни обстановки, свързани с материални облаги, които политиците от време на време оферират на публицистите, с цел да си обезпечат удобно отразяване. Единият образец за това са европейските средства ", уточни проф. Огнянова. По думите ѝ това е огромен проблем, който е отразен и в отчетите за върховенството на правото. „ Там се показва, че това се прави под формата на бартер – европейски средства против удобно отразяване. Не може да си в неофициални, специфични и положителни връзки с политиците, те да ти насочват европейски средства отвън състезанията и да се реализира нужната безпристрастност ", сподели тя. Друг образец е така наречен пътешестване към делегации - при пътувания на политици в чужбина се канят избрани медии, изясни тя. По думите ѝ обаче не излиза наяве по какъв начин те са били определени - дали поради качествената публицистика, която вършат, или поради обсега на аудиторията им, или има нещо друго. По този метод остават подозрения, че това още веднъж се дължи на удобното отразяване, добави преподавателят.
В доста решения на Европейския съд по правата на индивида се показва, че е естествено медиите да бъдат сериозни, да наблюдават от близко изключително политическите лица, които пък от своя страна са длъжни да търпят това внимание и да бъдат открити, тъй като са се изложили непринудено на близко наблюдаване от страна на обществото и на медиите, уточни Кашъмов. Затова не мога да схвана за какво продължава да има политици у нас, които не схващат това, които желаят да диктуват и надали не да дават уроци на медиите по какъв начин да си правят работата, разяснява той.
По времето на комунизма имаше Централен комитет на партията, който ръководеше всичко, в това число и медиите, напомни доцент Георги Лозанов. Според него политиците по този начин и не са повярвали, че има сфера, като медийната, която не е в тяхната власт. „ Когато ставаш министър-председател, министър, народен представител не е в твоята власт да казваш какво да има в медиите, само че това не може да им влезе в главата. Особено политици, които като мислене са близки до руския режим и този на Владимир Путин ", добави доцент Лозанов.
Има ли журналистическа колегия в България?
Преди имаше доста повече цивилен организации, които бяха медийни. Но когато влязохме в Европейския съюз (ЕС), сякаш взеха решение, че са си свършили работата и значително отпаднаха, сподели доцент Лозанов. Според него във връзка с политиците медиите би трябвало да упражняват критически контрол, а във връзка с медиите – гражданското общество.
„ Нашето гражданско общество, освен във връзка с медиите, не съумява да свърши тази работа. Започва едно демонизиране на гражданското общество и неговите организации. Това нормално е под епитета " грантаджии ". Дали ти имаш фактически някакво финансиране или си просто гражданска организация, която се занимава с изследователска активност или форма на надзор на разнообразни обществени действия, което е функционалността на гражданското общество – няма значение. С това " грантаджии " хората се подтикват, настървяват се да са против гражданското общество. И се получи една доста мощна офанзива против демократичната народна власт и гражданското общество. Това е част от проруската агитация. Колкото и тя да не може да нанесе огромни вреди на публичното мнение и схващане, това се видя и на изборите, в обособени аспекти фактически блокира доста демократични механизми ", изясни доцент Георги Лозанов.
Нереалистично е да желаеме обединяване на журналистическата колегия при толкоз огромни разломи в обществото, счита проф. Нели Огнянова. Проява на това беше и появяването преди години на второ обединяване на доставчиците на медийни услуги, втори медиен съюз, който се отдели от единствения действителен тогава. Това сподели, че несъвместимостта сред разнообразни медии и публицистите, които работят в тях, и издателите е много мощна, разяснява тя. Трябва доста фокусирано изпитание, с цел да бъде преодоляна. Засега не съм оптимист, само че виждам, че последните събития по време на предизборната акция още веднъж връщат в дневния ред тематиката за нужните общи старания, с цел да може най-малко обикновено равнище на качествена публицистика да бъде реализирано и у нас, добави преподавателят.
Ние сме били очевидци на сливане на публицисти в общ интерес, сподели Александър Кашъмов. Той напомни, че през 2004 година четирима публицисти от разнообразни медии са се обединили, с цел да водят правосъдно дело за достъп до съвещанията на Висшия правосъден съвет. Благодарение на това дело тези съвещания се отвориха и до ден сегашен могат да се следят, сподели той. Според него обаче сходни случаи са изолирани.
„ Когато публицистите работят като колегия, те получават и същинска отбрана на правата си. Ако ние нямаме добре работещи медии и публицисти – обществото остава сляпо. Неслучайно Европейският съд по правата на индивида е нарекъл публицистите и медиите „ куче надзирател на демокрацията ", уточни юристът. „ Аз обаче по-често следя случаи, в които медиите взаимно се атакуват. Въпреки че в етичния кодекс на българските медии има една цяла глава, четвърта, която е отдадена на връзките сред медиите. Изискването е те да бъдат колегиални и да има взаимно почитание. Има какво да се желае и за културата на медиите. Ако тази колегия беше по-сплотена, по-единна в такива случаи, когато тя е атакувана от обособени политици, мисля, че и политиците не биха си разрешили избрани неща ", сподели още той.
Как медиите могат да трансформират отношението на политическата класа към тях?
Самата специалност би трябвало да стигне до самосъзнанието, че би трябвало да съблюдава отдалеченост от политическата класа, изясни проф. Нели Огнянова. Според нея когато се вкара спортен и транспарантен метод на разпределение на европейски средства и държавна реклама, връзките сред политици и медии ще станат малко по-добри. Тя уточни, че тематиката за държавната реклама е наранена в Европейския законодателен акт за свободата на медиите, който Европейската комисия показа през септември. " Той планува отсега нататък достъпът до обществен запас да се дава по недискриминационен метод и да се открият общи условия за бистрота, обективност, пропорция и недискриминация при разпределянето на държавната реклама и на държавни запаси на доставчиците на медийни услуги, в това число издание на информация по отношение на бенефициерите на държавни разноски за реклама и на сумите, които са отразени ", изясни проф. Огнянова. По думите ѝ обаче единствено промененото законодателство няма да е задоволително и би трябвало да взе участие и журналистическата колегия.
Въпросът е по кое време в България ще има същинска демократична народна власт, счита доцент Лозанов. „ Създаването на демократична народна власт не се оказа доста по силите на политическите елити. Медиите ще станат по-добри, когато се появи този политически хайлайф, който в действителност да сътвори демократична народна власт, тъй като медиите могат да упражняват своята функционалност и да пазят независимостта си единствено в демократичната народна власт “, добави той.
Българските медии значително дават отговор на определението за „ четвърта власт ", счита Александър Кашъмов. „ Много значими разкрития за нередности във властта, за злоупотреби и корупция, бяха извадени от почтени проверяващи публицисти. У нас работят публицисти от доста висока класа, само че не работят в една спокойна среда, не могат да разчитат на сериозна отбрана, гилдии или единодушие. Това прави работата на публицистите по-трудна “, уточни той. Според него българската проверяваща публицистика може да се похвали, тъй като за последните 15 години има по-сериозни резултати в следствията, в сравнение с българската прокуратура.
Източник: БТА
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ