Политиците са като алпинистите - по-лесно им е да се

Политиците са като алпинистите - по-лесно им е да се качат на върха, в сравнение с да слязат от него. Докато пълзят нагоре, очите им са вперени в задачата, която ги активизира, а тръгнат ли да се спускат - гледат бездната. В началото на август министър председателят Бойко Борисов бе податлив да се откаже от премиерския пост, с цел да утихнат митингите, почнали месец по-рано. Много бързо обаче той се стресна от явилата се пред очите му нова вероятност и се вкопчи в креслото си. Поведението му към този момент приказва, че ще се бори за четвърти мандат, в случай че се добере до постоянните парламентарни избори през март. Трябва да го разберем - той не вижда безвреден излаз от Министерския съвет, който му служи за бункер.

В сходно състояние бе последният американски посланик  Греъм Мартин в Сайгон (столицата на някогашната Република Южен Виетнам). Неговото посолство, което в действителност приличаше на бетонна цитадела, нямаше централно стълбище, а напредването ставаше с асансьори, с цел да може да бъде прекратена връзката сред етажите във всеки миг, в случай че се появи заплаха извън. Той до последно отхвърляше да се изтегля преди рухването на Сайгон на 30 април 1975 година и трябваше морски пехотинци да го вземат с хеликоптер от покрива на посолството, като му дадоха финален късмет за безвредно овакантяване. През 1998 година постройката на посолството бе разрушена, тъй като сходен бункер не бе нужен никому, а теренът бе върнат за американско консулство в преименувания Сайгон на град Хошимин, откакто единен Виетнам възстановява дипломатическите си връзки със Съединени американски щати.

 

Ако Борисов не обича историческите паралели,
 

може да види какво става в днешните Съединени щати. Президентът Доналд Тръмп отхвърля да повярва, че е изгубил на 3 ноември президентските избори, хвърля обвинявания за операции и се вкопчва обезверено в съдилищата да му присъдят служебна победа против Джо Байдън. Видимо е ужасяващ, че би трябвало да тръгне надолу, тъй като макар благосъстоянието, което от дълго време си е обезпечил, ще му липсва опиумът на властта, към която се пристрасти.

Щом такава картина се следи в " най-старата модерна народна власт ", както Съединени американски щати обичат да се дефинират, какво да кажем за една от най-младите, каквато е Молдова? Промосковският президент Игор Додон бе надвит на 15 ноември от проевропейската си съперничка Мая Санду с огромна разлика (57,75% на 42,2%) и на другия ден я поздрави с триумфа й. Но на същата конференция се сепна какво значи това и съобщи като Тръмп, че изборите са протекли с доста нарушавания и ще ги оспори в съда. Той обаче бе сполетян от малшанс, тъй като час по-късно Кремъл призна успеха на Санду и го остави в безтегловност.

В ареала на някогашния Съветски съюз обезверена битка за оцеляване на власт води и беларуският президент Александър Лукашенко. Той се разгласи за победител на изборите на 9 август, само че му повярва единствено най-близкото обграждане, пред което побърза да постави клетва за шести мандат. На избухналите всеобщи митинги отговори с полицейско принуждение. Това с нищо не способства за възстановяване на обществения му облик и той продължи да търси
 

авариен излаз за оцеляване
 

Лукашенко направи това, което направи и Борисов - предложи да бъде призната нова конституция. Докато бъде направена, щеше да печели време, само че с цел да се избави от отмъщение, му трябваше още нещо. Предложи го на 16 ноември: Да се трансформира от ръководещ в параден държавен глава, като трансферира 70%-80% от пълномощията си на Народното събрание и държавното управление (разбира се, под негов контрол) и по този начин да си обезпечи най-малко още 5 години цялост.

Лукашенко върви в прочут смисъл по пътя, от който Борисов към този момент се е върнал, тъй като и той е говорел, че би се кандидатирал за президент (например незабавно след избирането през 2011 година на Росен Плевнелиев за президент, който почукваше по челото на победната конференция на ГЕРБ). Но изостави тази алтернатива, тъй като действителната власт не е в президентството и не би имал сигурност, че като Лукашенко би запазил цялостен надзор над Народното събрание и държавното управление, в случай че подмолните му крепители усетят, че се пробва да дезертира.

По-подходящ за него е образецът на някогашния хърватски министър председател Иво Санадер, който слезе от властта през 2009 година тъкмо когато Борисов се възкачваше. Половин година по-късно неговата партия загуби и президентските избори, а той се отхвърли от политиката. Но единствено след седмица сподели, че решението му е било неверно. Това не му оказа помощ, тъй като ден по-късно бе изключен от партията си Хърватска демократична общественост. От този миг започнаха неволите му с правораздаването, което го разгласи за търсене поради корист с власт и корупция. На 10 декември 2010 година бе задържан в Залцбург, Австрия, а на 20 ноември 2012 година получи 10-годишна присъда. Той апелира и на 30 декември 2029 година присъдата му бе понижена на 6 години затвор и конфискация на 10 млн. евро. Но на 13 ноември 2020 година бе наказан на 8 години затвор по друго дело за корупция.

Борисов, като чува, че протестиращите скандират против него освен " Оставка! ", само че и " Затвор! " , надали би избрал непринудено хърватския път. Освен това пред очите му е ориста и на някогашния министър председател и президент на Косово Хашим Тачи, който се мислеше за всевластен, а на 5 ноември подаде оставка и влезе в килия в Хага, с цел да дава отговор за престъпни действия и закононарушения против човечеството. Вярно е, че той бе изправен пред специфичен интернационален арбитражен съд, какъвто не съществува за България, само че факт е, че задграничната взаимност с него бързо изстина и никой не му се притече на помощ.

Какво остава на българския министър председател?

Трябва да се обърне към съветския опит, както България следваше руския образец за преход от социализъм към пазарна народна власт. На 5 ноември в Държавната Дума (долната камара на парламента) бе импортиран законопроект за цялостна недостижимост на президента както за закононарушения, осъществени по време на мандата му, по този начин също преди този момент и след него. Президентът и до момента се употребява с цялост, тъй като след приключване на мандата си има право да стане доживотен сенатор (член на горната камара - Съвета на федерацията), само че двойната отбрана е по-надеждна. След 20 години на власт президентът Владимир Путин си обезпечи посредством смяна на конституцията тази година опция да се кандидатира за още два мандата и не бърза да си тръгне. Ако законопроектът мине, ще подсигурява цялост на първо време на Дмитрий Медведев, който изкара един промеждутъчен мандат сред два на Путин. Но днешният собственик на Кремъл помни с каква повеля му съобщи властта неговият предходник Борис Елцин, който персонално го уточни за собствен правоприемник - да му подсигурява цялостна цялост до живот както на него, по този начин и на фамилията му.

Ето това би трябвало да свърши българското Народно заседание до наближаващите избори.