Политиците избягват публично да коментират Зелената сделка, а трябва да

Политиците заобикалят обществено да разясняват " Зелената договорка ", а би трябвало да го създадат незабавно, тъй като става въпрос за хиляди работни места и милиарди левове. Анализ на Емилия Милчева.

Освен имунизирането против Ковид-19, има още една тематика, която всички български политици заобикалят да разясняват обществено - и това е " Зелената договорка " и затварянето на въглищните централи и мините като част от нея. По тази тематика се мълчеше преди да отидем до урните на 4 април, не попадна и в политическия дневен ред преди изборите на 11 юли.
Редакцията предлага
Но преди да е почнала акцията за третия за тази година парламентарен избор на 14 ноември, двамата служебни министри, свързвани с предстоящ политически план - Кирил Петков и Асен Василев - отидоха при миньорите и енергетиците в Маришкия басейн. Близо 20 000 души работят в мините и ТЕЦ-овете в комплекса. Срещата, която се случва три дни преди президентът Румен Радев да назначи новия длъжностен кабинет, е била по тяхно искане.

Какво споделиха Петков и Василев на работещите в бранша?

Министрите се подписаха във връчената им подписка в отбрана на мините и въглищните централи, инициирана от двата огромни синдиката КНСБ и КТ " Подкрепа ". А финансовият министър Асен Василев дори разгласи, че е срещу построяването на парогазова централа на територията на държавния Топлоелектрическа централа " Марица Изток " 2 - план, записан от служебното държавно управление в Националния проект за възобновяване и резистентност. " В момента, в който газифицираме централите, цената на тока няма да се дефинира към този момент в България ", гласеше аргументът на Василев.

Макар да не предложиха решения, защото обявиха, че са пристигнали да чуят по какъв начин хората си показват бъдещето на района, двамата служебни министри дадоха обещания. Например, че община Стара Загора ще е с приоритет при разпределение на 400-те милиона лв. за индустриални зони, планувани в Плана за възобновяване. Освен това демонстрираха съпричастност и взаимност с служащите и локални поданици в контрастност с съвсем изчезналата връзка по тематиката сред институциите и хората от Старозагорска област.

Закъснелият спор - и продавачите на очаквания

В началото на 2020 година тогавашното 44-ото Народно заседание задължи кабинета на ГЕРБ да резервира въглищните централи и да не позволява прекъсването им. Това решение бе взето на инат на " Зелената договорка ", съгласно която до 2030 година Европейски Съюз би трябвало да отстрани въглищата, с цел да понижи с 55% чистите въглеродни излъчвания. При ръководството на ГЕРБ се даваха подправени очаквания, че държавното управление ще отбрани въглищната промишленост и ТЕЦ-овете няма да затварят. Следващите 45-ти и 46-ти парламент се провалиха освен в опитите да излъчат държавно управление, само че и да вземат отговорно решение за бъдещето на регионите, наранени от затварянето на мини и ТЕЦ-ове на въглища. Първо, тъй като това неизбежно ще се случи, огромният въпрос е по какъв начин и какви ще са заместващите мощности, второ - тъй като решението не трябва да се стоварва на служебно държавно управление, а изисква отговорността да бъде поета от ясно парламентарно болшинство.

В Народното събрание, което ще се разпусне на следващия ден, партиите по този начин и не демонстрираха политическа воля да слагат " горещия картоф " с централите на въглища и крайната дата за затварянето им на обществено разискване. Така, вместо да зададат посока на зеления преход, който да подкрепи трансформацията на стопанската система, политиците продаваха илюзии. Липсваше и сериозна полемика по самия План за възобновяване, който до 30 септември би трябвало да бъде импортиран в Европейската комисия и в който има планувани зелени планове. Изключение направи чуване на вицепремиера Атанас Пеканов пред парламентарната комисия по въпросите на Европейски Съюз и в пленарна зала при разискване на Плана. Освен средства по Плана, България ще получи и 2,02 милиарда евро от Фонда за обективен преход към зелена стопанска система.

Еврокомисарят Мария Габриел към този момент подсети, че Европейската комисия чака договарянията по крайната дата за затварянето на ТЕЦ-овете на въглища да бъдат най-накрая финализирани. Това не е наложително да стане с Плана за възобновяване, само че е желателно, стана ясно от изказване на Габриел пред старозагорска медия в края на август.

На срещата в Раднево Асен Василев не скри, че България няма по какъв начин да се отметне от уговорката за климатичните цели. " Ако някой пристигна тук и ви каже, че има проект по какъв начин да излезем от това решение, което сме подписали, или е вманиачен, или ви лъже ", съобщи той. Въпреки това служебното държавно управление реши, че България единствена от страните в Европейски Съюз би трябвало да се въздържи от поддръжка за европейския климатичен закон. Тази позиция обаче няма да попречи на неговото деяние.

Въпрос за няколко милиарда

Но неустойчивостта в българската политика и страхът на политическите водачи да изгубят гласоподаватели, работят освен за по-жестоката цена, която ще се заплати в бъдеще поради пропиляното време, само че и за съмнение и песимизъм към европейските политики. За това " разколебаване " се пускат в обращение лозунги като: " Затвориха ни АЕЦ “Козлодуй ”, в този момент и ТЕЦ-овете! " и " Пак клекнахме пред неприятния Брюксел! ".

Емилия Милчева

България е измежду най-изоставащите страни в Европейски Съюз във връзка с политическия спор и решенията, свързани със " Зелената договорка ", установи в разбор Европейският съвет за външна политика. Зад политическия спор обаче стои доста огромен бизнес. Въпросът какви да са мощностите, които ще заместят въглищните тецове, на които се пада над 40% от създадената в България електрическа енергия, е въпрос за няколко милиарда. Предложението за парогазова централа в " Марица Изток " 2, която да проработи от 2025 година, с изключение на в Плана за възобновяване, участва и в предизборната платформа на " ИТН ".

Но Еврокомисията продължава да се бави и да не взема дефинитивно решение дали газовите и атомните централи са зелени планове. Очакванията са, че газът ще бъде избран за преходно гориво. Ако те не бъдат включени като устойчиви горива, значи няма по какъв начин да бъдат финансирани със средства за зеления преход. Това пък значи, че Топлоелектрическа централа " Марица Изток " 2, " Брикел ", свързвана с Христо Ковачки, както и двете американски централи, ще би трябвало да привлекат частни вложения, в случай че желаят да работят на газ.

" Демократична България " предлага въглищните региони да се трансфорат в индустриални зони за развиване на нисковъглеродна промишленост с енергийна устременост. За индустриални центрове там приказват и от ГЕРБ. Едни желаят повече ВЕИ, други - фотоволтаици, трети са привлечени от водорода. Но каквото и да оферират, на първо време би трябвало да кажат - работа за миньорите няма да има, което значи обезщетения, образование и опция за тези 7000-8000 души. За енергетици също - газовите централи се нуждаят от доста по-малко личен състав, както и новите технологии.

За политиците мълчанието не е злато, а боязън. И би трябвало да приказват.