Политиците – свикнали сме да ги гледаме в скучни костюми

Политиците – привикнали сме да ги гледаме в скучни костюми по какъв начин водят протяжни диспути с високопарни слова. Но те не постоянно са били такива. Вижте забавните ориси на четирима политически дейци, чиито истории можеха да се развият по различен сценарий…

Фидел Кастро

През 1940 година Куба е дребна слънчева страна с държавно управление, подкрепяно от Съединени американски щати, а Фидел Кастро е елементарен студент в Университета на Хавана, който обича бейзбола. Кастро играе като питчър за университетския тим, а уменията му с ръкавицата даже провокират интереса на огромните тимове от бейзболната лига, които изпращат скаути да го наблюдават.

През 1949 „ Ню Йорк Джайънтс ” предлага на Кастро привлекателен контракт, който включва 5000 Щатски долар, в случай че отиде да играе в Щатите. Кастро обаче към този момент е политически деен и сериозно надъхан към империализма на Америка, само че въпреки всичко си оставя няколко дни да размишления. Дни, през които се съветва със фамилията и приятелите си какво решение да вземе. В последна сметка отхвърля договора, което сварва „ Ню Йорк Джайънтс ” неподготвени. Вероятно, той е първият латиноамериканец, който им е отказвал.

Десет години по-късно Кастро към този момент е свалил проамериканското държавно управление и е отпред на Куба. Въпросът е щеше ли да се промени историята, в случай че Кастро бе споделил „ Да ” на спортната оферта. Твърде евентуално. Без харизматичен и деятелен водач като него революцията можеше и да не успее, а оттова нататък и Студената война щеше да се развие по различен метод. Известно е, че един от най-критичните моменти в нея бе точно Карибската рецесия.

 Жорж Ганчев

Роденият в Пловдив под името Георги Петрушев политик има повече от забавна автобиография. В началото на 60-те, до момента в който у нас наливат основите на комунизма, младият Жорж Ганчев емигрира в Лондон, където приключва Британската академия по фехтовка. Уменията му с рапирата очевидно са били забележителни, тъй като на игрите в Мексико сити (1968г.) и Мюнхен (1972г.) той предвожда като треньор олимпийския тим на Англия по фехтовка. През 1970 година и 1974 година пловдивчанинът даже става международен първенец при експертите.

Но лондонската мъгла и бойният спорт очевидно омръзват на Жорж и следвайки утъпкания път на пуританите, той се мести в Съединени американски щати. Там Жорж Ганчев взема решение да се отдаде на по-душевни занимания и приключва курсовете в театралния институт на Лий Страсбърг и Експерименталния кино лицей “Шеруд Оукс ” в Холивуд. В интервала 1973г.-1988г. бъдещият политик се изявява като режисьор, сценарист и артист, който е зает за дребни, епизодични функции. По негови думи е създател на 7 кино сюжета в Холивуд, на няколко пиеси, стихосбирки и записки.

През 89-а България поема по пътя на измененията и Жорж взема решение, че е задължен да се върне в родината си, с цел да взе участие в построяването на новородената народна власт. Той става един от учредителите на Съюз на демократичните сили, а през 1990 година дава начало на своя лична партия – Българския бизнес блок.

Тони Блеър

Тони Блеър е най-дълго управлявалият министър-председател (1997-2007) в историята на Лейбъристката партия на Обединеното кралство, първият техен министър председател след 18 години в съпротива и втората най-млада персона в историята, която е ставала министър-председател. Звучи много впечатляващо, само че преди години младият Тони не е желал животът му да се развие по този метод. Искал е да бъде рок звезда. И по-конкретно – като Мик Джагър.

През 70’-те доста младежите избират да са рок звезди пред скучни разновидности като счетоводител или международен водач да вземем за пример. Но Тони Блеър освен мечтае, а и работи. На 19-годишна възраст той се мести в Лондон с вярата да пробие в музиката и в полза на истината има прочут триумф като промоутър на групи

Някои музиканти помнят Блеър като „ много нагъл ”, само че тъкмо това е нещото, което го прави добър в работата.

По-късно бъдещият политик отива да учи в Оксфордския университет, където се причислява към групата „ Ъгли Румърс ”, само че единствено след 6 участия тя се разпада. По този мотив Блеър декларира „ Определено желаех да продължа с групата “, само че въпреки всичко избира да се задоволи с кариерата на политик.

 Емил Кошлуков

Всеки мъж има по някоя обичана история от казармата, само че Емил Кошлуков надали желае да си спомня за своята военна работа в поделението в Елхово. През 1985 година „ в името на народа ” пазарджиклията е наказан на 6 години по обвиняване, че желал да провокира протест измежду войската. Тежката присъда е подбудена и от заклеймяването, че редникът е „ потомствен “ пандизчия – преди време татко му е бил наказан на 10 години непоколебим тъмничен затвор поради противонародна активност.

През 1988 година Кошлуков е освободен предварително, а година по-късно записва британска лингвистика в Софийския университет. Впоследствие основава първото Независимо студентско сдружение и взе участие като лидер на студентите на кръглата маса на която ръководещите и опозицията се договарят по какъв начин да бъде сбъднат преходът.

От 1991 година до 1996 година Емил Кошлуков е в Съединени американски щати, където приключва политология в Калифорнийския университет в Санта Барбара. След това се завръща в България и взе участие интензивно в публичния живот на страната. През 2001 година е управител на предизборната акция на Национална движение „Симеон Втори" и става народен представител от листата на царя.