Експериментите с изпитите
Политиката на изпробване в просветителната система на гърба на учители и най-много на възпитаници продължава да е верую на Министерството на образованието. Не минава година без някоя оригиналност да зарадва целокупното българско общество в името на бъдещото му благоденствие. Последната вест от ведомството, която раздруса родителите и децата, обаче не визира целостта и качеството на образователния развой, а единствено крайния резултат от него - изпитването.
Няколко месеца след оповестяването на следващата промяна в националното външно оценяване в IV клас, в този момент са наред за изпитите в VII клас. Министърът на образованието Красимир Вълчев тези дни разгласи, че актуалните четвъртокласници след 3 години ще се явяват на друг изпит в VII клас. Нарече го интегриран, защото в него с изключение на въпроси по български език и литература и математика, ще има и задания по естествените и публичните науки. Тоест ще се върне в известна степен ситуацията отпреди няколко години, когато седмокласниците залягаха над науките поради външното оценяване. Странното е, че точно тези тематики отпаднаха от националното външно оценяване в IV клас през актуалната образователна година. Явно четвъртокласниците ще се трансфорат в опитните зайчета на МОН, защото тази пролет те ще са първите, които ще се явят на промененото препитване, а след три години ще прокарат и пътеката с новия изпит в VII клас.
В разбърканите и непоследователни дейности на МОН липсва каквато е да е смислена обосновка. Не е ясно нито какво се цели, нито какво ще се реализира. С следващото изобретение се провокира само напрежение и безпорядък, които явно би трябвало да отвлекат публичното внимание от същинските проблеми в просветителната система.
Промяната на изпитите в другите класове обаче напълно
не е непокътната мярка
на сегашния министър. Търсенето на особеното, отчитането на активност, гоненето на някаква имагинерна успеваемост на учениците не са от през вчерашния ден в управническата политика на просветителното ведомство.
Родителите на актуалните възпитаници надали помнят страстите и вълненията към първите опити за въвеждане на национално външно оценяване през далечната 2006-2007 образователна година. Тогава изпитите се появиха в IV, V, VI и VIII клас, само че единствено в учебните заведения с интензивно проучване на непознат език. Едва три години по-късно страната са отхвърли от концепцията си. През образователната 2009-2010 година противоречивите миниматури еволюираха в препитвания на всички седмокласници.
По подигравка на ориста актуалните четвъртокласници, които ще са седмокласници през 2022 година, са родени през 2009 година - годината на най-големите просветителни изпитни метаморфози. Тогава наложеният кандидат-гимназиален изпит се сплоти с националното външно оценяване и се появи новата форма на инспекция, станала известна като миниматура. Тя се пръкна по предложение на тогавашния министър Йорданка Фандъкова, която изясни, че би трябвало да се мери качеството на образование, с цел да " можем
да сме в крайник
с нашите сътрудници от света ". Решено бе още същата образователна година да се провеждат два изпита - по български език и литература (БЕЛ) и по математика. Те бяха групирани в два модула - на първия се явяваха всички деца, завършващи седми клас, а вторият съдържаше спомагателни въпроси и задания за учениците, искащи да вземат участие в държавния план-прием след VII клас. И двата модула бяха под формата на тест. Подробностите към формата на препитването бяха одобрени от идващия министър Сергей Игнатов. Освен по двата съществени предмета, матури по това време се организираха и по езиците, по " Обществени науки, гражданско обучение и вяра " и по " Природни науки и екология ". През идващите пет-шест години системата на седмокласното изпитване не бе подлагана на основни земетресения. Освен със промяна на скали на оценяване, точкуване и брой въпроси, МОН не се престраши да промени одобреното статукво. Спокойствието в системата обаче се оказа подправено.
През образователната 2015-2016 година МОН реши, че изпитните форми би трябвало да се трансформират към инспекция на практическите умения, а не на " декларативните познания ". Затова в първия модул по БЕЛ бяха въведени повече задания, които изискваха добиване и култивиране на данни от текстове, или по този начин нареченото четене с схващане. Реформата включваше и дилемите с къс свободен отговор, освен тестови. По математика също се появиха новости - усили се броят на рутинните задания, дилемите по алгебра станаха колкото тези по геометрия, а на учениците се даде опция да употребяват свитък с формули. Козметичните промени послужиха за подтик към развихрянето на заспалите чиновнически мозъци в просветителното министерство. Затова промени се зададоха и през образователната 2016-2017 година, когато влезе в действие нов Закон за учебното и предучилищното обучение. Изведнъж се реши, че в VII клас няма потребност да се правят оценка знанията по науките, по тази причина останаха матури единствено по математика, БЕЛ и непознати езици.
МОН опита
да раздруса системата
и в средата на 2018 година, когато се прокраднаха хрумвания в изпита да бъде включен изучаван материал от и от V и VI клас, а освен от VII. След бурна родителска реакция обаче от ведомството, водено към този момент от Красимир Вълчев, не се престрашиха на сериозната крачка. Затова пък 2019 година осъмна с следващата смяна - отпаднаха модулите. Съществуването на две елементи на изпита се оказа безсмислено, защото съгласно новия закон всички възпитаници след VII клас би трябвало да аплайват за гимназия. Съдържанието на изпита въпреки всичко остана същото - тестови задания и трансформиращ преразказ.
Ведомството на Вълчев обаче не миряса. Нова порция промени бе поднесена през септември предходната година. Решено бе изпитът в частта по литература да обхване произведения на български създатели, изучавани в VI и VII клас. В частта по български език и по математика включеният изпитен материал се върна обратно до V клас в това число.
Изпитната " рационализация "
не подмина и външното оценяване на четвъртокласниците през последното десетилетие. То се появи през далечната 2006 година с диктовка и тест от 15 въпроса по БЕЛ, 20 въпроса по математика, по 20 от " Човекът и природата " и " Човекът и обществото ". Тук значителната реорганизация настана през 2012-2013 година, когато пробата отпадна, диктовката се резервира и се появи текст, върху който учениците трябваше да отговорят на въпроси. Този път МОН се стимулира с новата си цел - форматът ще даде по-реалистична оценка на уменията за четене с схващане, за разбиране и култивиране на информация. Другата по-голяма смяна за четвъртокласниците ще влезе в действие тази пролет. Сега просветителното министерство се отхвърля от изпитите по " Човекът и обществото " и " Човекът и природата ". Другата хрумка е диктовката по БЕЛ да е на аудиозапис и да не се чете от учителя. Идеята разсъни съществени терзания у родители и възпитаници, само че от МОН се обосноваха, че по този начин четвъртокласниците ще бъдат сложени при равни условия и ще слушат текста с еднообразно движение.
През тази година за първи път ще се явят на национално външно оценяване и десетокласниците. За тях се плануват две наложителни препитвания по БЕЛ и по математика, както и две по избор - по непознат език и осведомителни технологии за премерване на цифрови компетентности. Дали пък идната година няма да се появи и изпит в първи клас?
Стратегията на МОН към непрестанно реформиране на процеса на инспекция на знанията и уменията явно не дава никакъв резултат. Всички промени демонстрират, че МОН търси нещо, само че не и на вярното място. За всички, с изключение на за ведомството, е явно, че качествено обучение не се реализира с въвеждане на изпити или с чести промени в тях. Те единствено замаскират проблемите в сферата и основават непотребни спорове. Затова просто спрете промените и дайте успокоение. С него може и да пристигна по-добрият резултат.
Няколко месеца след оповестяването на следващата промяна в националното външно оценяване в IV клас, в този момент са наред за изпитите в VII клас. Министърът на образованието Красимир Вълчев тези дни разгласи, че актуалните четвъртокласници след 3 години ще се явяват на друг изпит в VII клас. Нарече го интегриран, защото в него с изключение на въпроси по български език и литература и математика, ще има и задания по естествените и публичните науки. Тоест ще се върне в известна степен ситуацията отпреди няколко години, когато седмокласниците залягаха над науките поради външното оценяване. Странното е, че точно тези тематики отпаднаха от националното външно оценяване в IV клас през актуалната образователна година. Явно четвъртокласниците ще се трансфорат в опитните зайчета на МОН, защото тази пролет те ще са първите, които ще се явят на промененото препитване, а след три години ще прокарат и пътеката с новия изпит в VII клас.
В разбърканите и непоследователни дейности на МОН липсва каквато е да е смислена обосновка. Не е ясно нито какво се цели, нито какво ще се реализира. С следващото изобретение се провокира само напрежение и безпорядък, които явно би трябвало да отвлекат публичното внимание от същинските проблеми в просветителната система.
Промяната на изпитите в другите класове обаче напълно
не е непокътната мярка
на сегашния министър. Търсенето на особеното, отчитането на активност, гоненето на някаква имагинерна успеваемост на учениците не са от през вчерашния ден в управническата политика на просветителното ведомство.
Родителите на актуалните възпитаници надали помнят страстите и вълненията към първите опити за въвеждане на национално външно оценяване през далечната 2006-2007 образователна година. Тогава изпитите се появиха в IV, V, VI и VIII клас, само че единствено в учебните заведения с интензивно проучване на непознат език. Едва три години по-късно страната са отхвърли от концепцията си. През образователната 2009-2010 година противоречивите миниматури еволюираха в препитвания на всички седмокласници.
По подигравка на ориста актуалните четвъртокласници, които ще са седмокласници през 2022 година, са родени през 2009 година - годината на най-големите просветителни изпитни метаморфози. Тогава наложеният кандидат-гимназиален изпит се сплоти с националното външно оценяване и се появи новата форма на инспекция, станала известна като миниматура. Тя се пръкна по предложение на тогавашния министър Йорданка Фандъкова, която изясни, че би трябвало да се мери качеството на образование, с цел да " можем
да сме в крайник
с нашите сътрудници от света ". Решено бе още същата образователна година да се провеждат два изпита - по български език и литература (БЕЛ) и по математика. Те бяха групирани в два модула - на първия се явяваха всички деца, завършващи седми клас, а вторият съдържаше спомагателни въпроси и задания за учениците, искащи да вземат участие в държавния план-прием след VII клас. И двата модула бяха под формата на тест. Подробностите към формата на препитването бяха одобрени от идващия министър Сергей Игнатов. Освен по двата съществени предмета, матури по това време се организираха и по езиците, по " Обществени науки, гражданско обучение и вяра " и по " Природни науки и екология ". През идващите пет-шест години системата на седмокласното изпитване не бе подлагана на основни земетресения. Освен със промяна на скали на оценяване, точкуване и брой въпроси, МОН не се престраши да промени одобреното статукво. Спокойствието в системата обаче се оказа подправено.
През образователната 2015-2016 година МОН реши, че изпитните форми би трябвало да се трансформират към инспекция на практическите умения, а не на " декларативните познания ". Затова в първия модул по БЕЛ бяха въведени повече задания, които изискваха добиване и култивиране на данни от текстове, или по този начин нареченото четене с схващане. Реформата включваше и дилемите с къс свободен отговор, освен тестови. По математика също се появиха новости - усили се броят на рутинните задания, дилемите по алгебра станаха колкото тези по геометрия, а на учениците се даде опция да употребяват свитък с формули. Козметичните промени послужиха за подтик към развихрянето на заспалите чиновнически мозъци в просветителното министерство. Затова промени се зададоха и през образователната 2016-2017 година, когато влезе в действие нов Закон за учебното и предучилищното обучение. Изведнъж се реши, че в VII клас няма потребност да се правят оценка знанията по науките, по тази причина останаха матури единствено по математика, БЕЛ и непознати езици.
МОН опита
да раздруса системата
и в средата на 2018 година, когато се прокраднаха хрумвания в изпита да бъде включен изучаван материал от и от V и VI клас, а освен от VII. След бурна родителска реакция обаче от ведомството, водено към този момент от Красимир Вълчев, не се престрашиха на сериозната крачка. Затова пък 2019 година осъмна с следващата смяна - отпаднаха модулите. Съществуването на две елементи на изпита се оказа безсмислено, защото съгласно новия закон всички възпитаници след VII клас би трябвало да аплайват за гимназия. Съдържанието на изпита въпреки всичко остана същото - тестови задания и трансформиращ преразказ.
Ведомството на Вълчев обаче не миряса. Нова порция промени бе поднесена през септември предходната година. Решено бе изпитът в частта по литература да обхване произведения на български създатели, изучавани в VI и VII клас. В частта по български език и по математика включеният изпитен материал се върна обратно до V клас в това число.
Изпитната " рационализация "
не подмина и външното оценяване на четвъртокласниците през последното десетилетие. То се появи през далечната 2006 година с диктовка и тест от 15 въпроса по БЕЛ, 20 въпроса по математика, по 20 от " Човекът и природата " и " Човекът и обществото ". Тук значителната реорганизация настана през 2012-2013 година, когато пробата отпадна, диктовката се резервира и се появи текст, върху който учениците трябваше да отговорят на въпроси. Този път МОН се стимулира с новата си цел - форматът ще даде по-реалистична оценка на уменията за четене с схващане, за разбиране и култивиране на информация. Другата по-голяма смяна за четвъртокласниците ще влезе в действие тази пролет. Сега просветителното министерство се отхвърля от изпитите по " Човекът и обществото " и " Човекът и природата ". Другата хрумка е диктовката по БЕЛ да е на аудиозапис и да не се чете от учителя. Идеята разсъни съществени терзания у родители и възпитаници, само че от МОН се обосноваха, че по този начин четвъртокласниците ще бъдат сложени при равни условия и ще слушат текста с еднообразно движение.
През тази година за първи път ще се явят на национално външно оценяване и десетокласниците. За тях се плануват две наложителни препитвания по БЕЛ и по математика, както и две по избор - по непознат език и осведомителни технологии за премерване на цифрови компетентности. Дали пък идната година няма да се появи и изпит в първи клас?
Стратегията на МОН към непрестанно реформиране на процеса на инспекция на знанията и уменията явно не дава никакъв резултат. Всички промени демонстрират, че МОН търси нещо, само че не и на вярното място. За всички, с изключение на за ведомството, е явно, че качествено обучение не се реализира с въвеждане на изпити или с чести промени в тях. Те единствено замаскират проблемите в сферата и основават непотребни спорове. Затова просто спрете промените и дайте успокоение. С него може и да пристигна по-добрият резултат.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ