Политиката е изкуство – поне така е в творчеството и

Политиката е изкуство – най-малко по този начин е в творчеството и живота на Ай Уейуей – неразличими едно от друго. Безспорно най-известния създател на Китай в наше време и евентуално един от най-популярните художници в света, Уейуей е жертва на режима в родината си, само че настойчиво продължава да живее там и да се бори за свободата си. Защото, както самичък споделя, гласът му се чува, а делото му е значимо, единствено до момента в който живее в Китай.Филмът на датския режисьор Андреас Йонсен е сниман във връзка известното дело против Уейуей, когато китайската страна го афишира в укриване на налози в размер 1,7 милиона евро. Абсурдно обвиняване в страна със социалистически модел на стопанска система, където нито едно частно лице не заплаща налози. По мотив това измислено обвиняване Ай Уейуей е задържан и държан в изолирана килия в продължение на 81 дни. През това време при него неразделно седят двама охранители, лампата в никакъв случай не загасва, а всички остри и твърди предмети са тапицирани, с цел да не се самонарани. През тези 81 дни на Уейуей е отказано както да приказва с юрист, по този начин и да се обади на фамилията си.

Това е единствено част от цената, която той заплаща за това, че животът му е нещо като огромен пърформънс. Филмът наблюдава делниците на Уейуей, цялостни както с изявленията с непознатата преса и работа в ателието му, по този начин и с идилични моменти с дребния му наследник и самотно съзерцаване на природата в близост. На пръв взор муден и немногословен, Уейуей става извънредно ядосан и невнимателен, когато обиден околните му. В тези моменти проличава изцяло, че него в действителност въобще не го е боязън.

Може би това не е филм за тези, които не знаят нищо за художника авансово. От друга страна, да се знае кой е Ай Уейуей е наложително в нашия свят, в който утилитарното живеене и всеобщото изкуство са заели всички вероятни ниши. И когато хиляди анонимни китайци за един месец събират нужните за налога милион евро, хвърляйки дребни самолетчета от сгънати банкноти над оградата на дома на Уейуей, замислих се имаме ли у нас създател, за който бихме го създали. И взех решение, че не. Дано да бъркам.