След ерата Меркел започва най-голямото предизвикателство
Политическият некролог на Ангела Меркел бе писан на няколко пъти след миналогодишните разтърсващи федерални избори в Германия, на които нейният десноцентристки Християндемократически съюз (ХДС) се срина до 33 % от гласовете. Оттогава ХДС и сестринската му баварска партия Християнсоциален съюз (ХСС) не престават да вървят надолу. Провинциалните избори в Хесен, както се очакваше, бяха следващото съкрушително, евентуално съдбовно, отменяне за немския канцлер.
Меркел оцеля толкоз дълго, тъй като е на доста по-високо равнище от своите противници. На поста от 2005 година тя е в четвъртия си мандат и е необятно възприемана както вътре, по този начин и отвън Германия, като фактическия водач на Европа. Ясни политически правила, илюстрирани с нейната смела миграционна политика на отворени порти и подготвеност да се изправи против Доналд Тръмп, съчетани с прагматично чувство за това какво е допустимо, я поддържаха толкоз дълго.
Раздробяването на немската партийна система също оказа помощ да остане на власт - само че то може да докара и до нейната крах. Главният съдружен сътрудник - Германската социалдемократическа партия (ГСДП), предходната година означи най-слабия си следвоенен резултат, като притегли едвам 20 % поддръжка, до момента в който Зелените, Свободната демократическа партия (СвДП), Левите и крайнодясната Алтернатива за Германия (АзГ) усилиха поддръжката си.
В Хесен ГСДП претърпя нов избирателен срив. Това може да направи натиска вътре в партията да напусне ръководещата коалиция неукротим.
С поддръжка за ХДС на национално равнище от 26-27 на 100 вероятността за бой на едни нови федерални избори може да постави неочакван завършек на царуването на Меркел.
Краят на ерата Меркел може да има бедствени последствия за бъдещата единодушие на Европа и Европейски Съюз. Едва ли би могло да бъде определен по-неподходящ миг, на фона на политическа фрагментация и поляризация, достигащи епидемиологични пропорции. Англия, обичаен съдружник на Берлин, стана пречка, изцяло погълната от взаимно вредящия развой на Брекзит, който основава обезпокоителен казус в Европейски Съюз.
Във Франция в това време блясъкът на Еманюел Макрон избледнява единствено 18 месеца откакто той пристигна вихрено на власт, помитайки обичайните партии.
Като водач на интернационалната сцена Макрон също се оказва разделяща фигура, доста друг от Меркел. Представяйки се като бранителя на Европа в битката против надигащите се сили на нелиберализма и популизма, той неотдавна реши да влезе в конфликт с Виктор Орбан, унгарския националистически водач, и с италианския крайнодесен вицепремиер Матео Салвини.
Макрон дефинира тези два мъже и политици с сходно мислене в Полша и другаде като заплаха за грижливо защитаваните правила на Европейски Съюз за отворени граници, пазари и общества.
Докато звездата на Меркел помръква, Макрон може да се опита да употребява съдбоносните избори за Европейски парламент през май следващата година, с цел да изиска мантията на водач на Европа и да възвърне позициите си вкъщи. Салвини, водач на италианската крайнодясна партия " Лига ", има сходни хрумвания за водоразделната същина на майските избори. Той и французойката Марин льо Пен гледат на вота като на съдбоносен миг за бъдещата посока на Европа. Те възнамеряват да работят интензивно за " Европа на нациите ", освободена от колективистичната централизирана прегръдка на Брюксел.
Ако продължи безотговорно вътрешната политическа фрагментация, подтиквана от поредицата триумфи на популистко-националистически партии в Източна Европа, Холандия, Белгия и Люксембург и напълно наскоро в Швеция, където (както в Германия) центристките социалдемократи реализираха най-слабия си резултат, за който можем да се сетим, може да стане екзистенциален прелом, който да промени вечно лицето на Европа. Външни закани, от Русия на Изток и от Америка на Тръмп на Запад, идват в добавка към чувството за задаваща се рецесия.
Вероятно в никакъв случай от 30-те години на предишния век политическата непоклатимост, единодушие и необятен либерален консенсус на Европа не са били под по-голяма опасност. Меркел символизира устойчивостта, сигурността и приемствеността. Ако, или, по-скоро, когато падне от власт, тя ще липсва доста на всички.
Меркел оцеля толкоз дълго, тъй като е на доста по-високо равнище от своите противници. На поста от 2005 година тя е в четвъртия си мандат и е необятно възприемана както вътре, по този начин и отвън Германия, като фактическия водач на Европа. Ясни политически правила, илюстрирани с нейната смела миграционна политика на отворени порти и подготвеност да се изправи против Доналд Тръмп, съчетани с прагматично чувство за това какво е допустимо, я поддържаха толкоз дълго.
Раздробяването на немската партийна система също оказа помощ да остане на власт - само че то може да докара и до нейната крах. Главният съдружен сътрудник - Германската социалдемократическа партия (ГСДП), предходната година означи най-слабия си следвоенен резултат, като притегли едвам 20 % поддръжка, до момента в който Зелените, Свободната демократическа партия (СвДП), Левите и крайнодясната Алтернатива за Германия (АзГ) усилиха поддръжката си.
В Хесен ГСДП претърпя нов избирателен срив. Това може да направи натиска вътре в партията да напусне ръководещата коалиция неукротим.
С поддръжка за ХДС на национално равнище от 26-27 на 100 вероятността за бой на едни нови федерални избори може да постави неочакван завършек на царуването на Меркел.
Краят на ерата Меркел може да има бедствени последствия за бъдещата единодушие на Европа и Европейски Съюз. Едва ли би могло да бъде определен по-неподходящ миг, на фона на политическа фрагментация и поляризация, достигащи епидемиологични пропорции. Англия, обичаен съдружник на Берлин, стана пречка, изцяло погълната от взаимно вредящия развой на Брекзит, който основава обезпокоителен казус в Европейски Съюз.
Във Франция в това време блясъкът на Еманюел Макрон избледнява единствено 18 месеца откакто той пристигна вихрено на власт, помитайки обичайните партии.
Като водач на интернационалната сцена Макрон също се оказва разделяща фигура, доста друг от Меркел. Представяйки се като бранителя на Европа в битката против надигащите се сили на нелиберализма и популизма, той неотдавна реши да влезе в конфликт с Виктор Орбан, унгарския националистически водач, и с италианския крайнодесен вицепремиер Матео Салвини.
Макрон дефинира тези два мъже и политици с сходно мислене в Полша и другаде като заплаха за грижливо защитаваните правила на Европейски Съюз за отворени граници, пазари и общества.
Докато звездата на Меркел помръква, Макрон може да се опита да употребява съдбоносните избори за Европейски парламент през май следващата година, с цел да изиска мантията на водач на Европа и да възвърне позициите си вкъщи. Салвини, водач на италианската крайнодясна партия " Лига ", има сходни хрумвания за водоразделната същина на майските избори. Той и французойката Марин льо Пен гледат на вота като на съдбоносен миг за бъдещата посока на Европа. Те възнамеряват да работят интензивно за " Европа на нациите ", освободена от колективистичната централизирана прегръдка на Брюксел.
Ако продължи безотговорно вътрешната политическа фрагментация, подтиквана от поредицата триумфи на популистко-националистически партии в Източна Европа, Холандия, Белгия и Люксембург и напълно наскоро в Швеция, където (както в Германия) центристките социалдемократи реализираха най-слабия си резултат, за който можем да се сетим, може да стане екзистенциален прелом, който да промени вечно лицето на Европа. Външни закани, от Русия на Изток и от Америка на Тръмп на Запад, идват в добавка към чувството за задаваща се рецесия.
Вероятно в никакъв случай от 30-те години на предишния век политическата непоклатимост, единодушие и необятен либерален консенсус на Европа не са били под по-голяма опасност. Меркел символизира устойчивостта, сигурността и приемствеността. Ако, или, по-скоро, когато падне от власт, тя ще липсва доста на всички.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ