Политическите рискове в България отново се изостриха след неуспешна ротация

Политическите опасности в България още веднъж се изостриха след несполучлива ротация на премиерския пост сред двамата сътрудници от ръководещата коалиция, която предишния месец смъкна последното постоянно държавно управление. Сега страната се насочва към нов кръг от предварителни избори – 6-ти за към три години – които заплашват да забавят в кратковременен проект промените и да застрашат постигането на основни цели на политиката като участие в еврозоната.

Това се споделя в разбор на Световната банка. Според него бюджетът на държавното управление дефинира фискалния недостиг от 3 % за 2024 година на фона на амбициозна стратегия за финансови разноски. По този метод консолидацията наподобява е отсрочена след 2024 година Предвижда се настоящата сметка да резервира лекия си остатък през 2024-2026 година заради предстоящата низходяща промяна на вносните цени на главните първични материали и увеличението на чистия експорт на услуги.

Икономиката на България се забави през 2023 година в синхрон с трендовете на основните търговски сътрудници. Инфлацията продължава да се забавя, само че темпото е постепенно и излага на риск кандидатурата на страната за присъединение към еврозоната през 2025 година.

Макар България последователно да се приближава до междинните приходи в Европейски Съюз, нейният път на развиване остава несиметричен. До 2022 година нейният Брутният вътрешен продукт на глава от популацията доближи 62,1 % от междинния за Европейски Съюз на глава от популацията по паритет на покупателната дарба, само че България остава най-бедната страна членка. Освен това институционалните и управническите недостатъци не престават да попречват по-бързия напредък и развиване на продуктивността на страната, настояват от Световната банка.