Ричард Ран: Опасностите от твърде много власт в ръцете на един човек
Политическата неустойчивост се усилва, а жителите на света се опасяват от ден на ден, с съображение.
Повечето от тях се стремят към държавно управление, което да подсигурява отбраната на личността и собствеността и да подсигурява гражданските свободи. В края на ХХ век се смяташе, че тази световна цел е постижима. Голяма част от света беше постигнала някаква форма на демократично ръководство, а отбраната на персоналните и икономическите свободи беше във напредък. Световната беднотия намаляваше с бързи темпове, а икономическият напредък и опциите се увеличаваха. Изглеждаше, че комунизмът и социализмът са се запътили към „ пепелището на историята “.
Ричард Ран е ръководител на Института за световен стопански напредък и на MCon LLC
Русия се бе трансформирала в некомунистическа, полусвободна пазарна и полудемократична страна. Китайската комунистическа партия наподобява еволюира към по-благоприятно и по-малко деспотично групово управление. Общият пазар и еврото като че ли утвърждават Европа като демократична федерация с най-вече свободен пазар. Индия се трансформира в по-свободен пазар и по-демократична. Повечето латиноамерикански страни наподобява се отдалечават от социализма и се насочват към свободните пазари и демократичното ръководство. Дори доста африкански страни наподобява се трансформират в демокрации на свободния пазар. Както постоянно, проблемите оставаха, изключително в Близкия изток, само че и те изглеждаха решими.
Но единствено две десетилетия по-късно Русия има деспот, който стартира огромна война в Европа без основателна причина и заплашва света с нуклеарно оръжие. Китайците се отдалечават от груповото си ръководство и от водач с лимитирани във времето пълномощия към доживотен деспот с увеличена власт. Европейците сътвориха политическа и икономическа неразбория, значително породена от изцяло нереалистични опити за реализиране на екологични цели и все по-разширяваща се обществена страна, без да се обмислят последствията от всяко деяние.
Съединени американски щати са изправени пред невиждана обстановка - президент, който може би страда от когнитивно разстройство, и вицепрезидент, който може би не е в положение да се оправи със задачата. Американските създатели не са предвиждали обстановка, в която може да се наложи да се вземат незабавни решения или страната да бъде унищожена (т.е. нуклеарни оръжия). Предположението е било, че ще има време за съответно обсъждане преди вземането на сериозни решения.
Америка е имала шанс със своите президенти в сериозни моменти, защото отпред са стояли интелигентни и мъдри хора, които са търсили препоръките на своите доста опитни членове на кабинета. Президентите Джордж Вашингтон, Ейбрахам Линкълн и Роналд Рейгън да вземем за пример се обкръжиха с едни от най-знаещите и способни хора. Всеки от тези президенти се вслушваше в съветниците си, само че успяваше да реши чии причини са най-разумни и по-късно бързо да вземе решение за метода на деяние.
Сега Америка и множеството от другите страни не са по този начин благословени. Централизираната власт, изключително в ръцете на един човек, съвсем постоянно води до злополука. Основна причина британците да се трансфорат в най-великата международна мощ е, че са имали слаби крале, което е довело до форми на групово взимане на решения, с помощта на което Англия е избегнала доста от грешките на други страни. Магна Харта от 1215 година има за цел да отнеме властта от крал Джон и да даде опция на по-нисшите благородници да разполагат с повече. По време на Славната гражданска война през 1688 година към 12 % от популацията е получило права посредством Народното събрание и съдилищата, което е задоволително, с цел да попречи на множеството монарси да правят същински нелепости (Джордж III е изключение).
Много от континенталните европейци поддържат мощни монарси, които най-често позволяват огромни неточности, водещи до премахването им (например Луи XVI във Франция и цар Николай в Русия). Шведите и другите скандинавци еволюират от изборни крале в епохата на викингите към все по-безсилни наследствени крале и кралици, като изборните парламенти получават власт частично с цел да работят като спирачка за неразумните дейности на изпълнителната власт.
През последните девет века (и изключително след огромното пренаписване на конституцията през 1848 г.) швейцарците са развили система, която в най-голяма степен дава отговор на потребностите на хората, в това число отбрана на личността, собствеността и гражданските свободи. По-голямата част от ръководството се реализира на локално равнище (2 172 общини) посредством либерален консенсус. Решенията, които не могат да бъдат взети на локално равнище, се вземат на равнище кантон (26 кантона), а дребното останали решения, като да вземем за пример защитата, комерсиалните и други контракти, се вземат на федерално равнище. На федерално равнище има седем съветници, които ръководят страната като равни с поетапен петгодишен мандат и на правилото на колегиалността - съставляват главните политически партии. Те се редуват между тях на ротационен принцип с купата „ президент “ за период от една година. Тази система е осигурила на швейцарците несравнима непоклатимост и разцвет, както и никакъв фетиш към личността. Колективното и наложително взимане на решения ги е предпазило от доста от неразумните и разрушителни дейности, които други страни са направили.
Всички знаят какви са заплахите от прекомерно огромна власт в ръцете на един човек, както е видно сега в Русия. Също по този начин е тревожно да се види прекалено много власт в ръцете на определен либерален водач или на демократично определено болшинство от една партия. Президентът Доналд Тръмп щеше да бъде доста по-добър началник на страната, в случай че някои от хората към него, като вицепрезидента Майк Пенс и държавния секретар Майк Помпео, имаха опция да смекчат някои негови изказвания. Страната и светът щяха да бъдат по-спокойни, в случай че президентът Байдън беше просто един от няколкото равностойни, които са били избирани в продължение на няколко години.
Необходимостта от скромна смяна на нашата система към този момент е явна. /БГНЕС
Ричард Ран е ръководител на Института за световен стопански напредък и на MCon LLC. Неговият разбор е оповестен във „ Вашингтон таймс “.
Повечето от тях се стремят към държавно управление, което да подсигурява отбраната на личността и собствеността и да подсигурява гражданските свободи. В края на ХХ век се смяташе, че тази световна цел е постижима. Голяма част от света беше постигнала някаква форма на демократично ръководство, а отбраната на персоналните и икономическите свободи беше във напредък. Световната беднотия намаляваше с бързи темпове, а икономическият напредък и опциите се увеличаваха. Изглеждаше, че комунизмът и социализмът са се запътили към „ пепелището на историята “.
Ричард Ран е ръководител на Института за световен стопански напредък и на MCon LLC
Русия се бе трансформирала в некомунистическа, полусвободна пазарна и полудемократична страна. Китайската комунистическа партия наподобява еволюира към по-благоприятно и по-малко деспотично групово управление. Общият пазар и еврото като че ли утвърждават Европа като демократична федерация с най-вече свободен пазар. Индия се трансформира в по-свободен пазар и по-демократична. Повечето латиноамерикански страни наподобява се отдалечават от социализма и се насочват към свободните пазари и демократичното ръководство. Дори доста африкански страни наподобява се трансформират в демокрации на свободния пазар. Както постоянно, проблемите оставаха, изключително в Близкия изток, само че и те изглеждаха решими.
Но единствено две десетилетия по-късно Русия има деспот, който стартира огромна война в Европа без основателна причина и заплашва света с нуклеарно оръжие. Китайците се отдалечават от груповото си ръководство и от водач с лимитирани във времето пълномощия към доживотен деспот с увеличена власт. Европейците сътвориха политическа и икономическа неразбория, значително породена от изцяло нереалистични опити за реализиране на екологични цели и все по-разширяваща се обществена страна, без да се обмислят последствията от всяко деяние.
Съединени американски щати са изправени пред невиждана обстановка - президент, който може би страда от когнитивно разстройство, и вицепрезидент, който може би не е в положение да се оправи със задачата. Американските създатели не са предвиждали обстановка, в която може да се наложи да се вземат незабавни решения или страната да бъде унищожена (т.е. нуклеарни оръжия). Предположението е било, че ще има време за съответно обсъждане преди вземането на сериозни решения.
Америка е имала шанс със своите президенти в сериозни моменти, защото отпред са стояли интелигентни и мъдри хора, които са търсили препоръките на своите доста опитни членове на кабинета. Президентите Джордж Вашингтон, Ейбрахам Линкълн и Роналд Рейгън да вземем за пример се обкръжиха с едни от най-знаещите и способни хора. Всеки от тези президенти се вслушваше в съветниците си, само че успяваше да реши чии причини са най-разумни и по-късно бързо да вземе решение за метода на деяние.
Сега Америка и множеството от другите страни не са по този начин благословени. Централизираната власт, изключително в ръцете на един човек, съвсем постоянно води до злополука. Основна причина британците да се трансфорат в най-великата международна мощ е, че са имали слаби крале, което е довело до форми на групово взимане на решения, с помощта на което Англия е избегнала доста от грешките на други страни. Магна Харта от 1215 година има за цел да отнеме властта от крал Джон и да даде опция на по-нисшите благородници да разполагат с повече. По време на Славната гражданска война през 1688 година към 12 % от популацията е получило права посредством Народното събрание и съдилищата, което е задоволително, с цел да попречи на множеството монарси да правят същински нелепости (Джордж III е изключение).
Много от континенталните европейци поддържат мощни монарси, които най-често позволяват огромни неточности, водещи до премахването им (например Луи XVI във Франция и цар Николай в Русия). Шведите и другите скандинавци еволюират от изборни крале в епохата на викингите към все по-безсилни наследствени крале и кралици, като изборните парламенти получават власт частично с цел да работят като спирачка за неразумните дейности на изпълнителната власт.
През последните девет века (и изключително след огромното пренаписване на конституцията през 1848 г.) швейцарците са развили система, която в най-голяма степен дава отговор на потребностите на хората, в това число отбрана на личността, собствеността и гражданските свободи. По-голямата част от ръководството се реализира на локално равнище (2 172 общини) посредством либерален консенсус. Решенията, които не могат да бъдат взети на локално равнище, се вземат на равнище кантон (26 кантона), а дребното останали решения, като да вземем за пример защитата, комерсиалните и други контракти, се вземат на федерално равнище. На федерално равнище има седем съветници, които ръководят страната като равни с поетапен петгодишен мандат и на правилото на колегиалността - съставляват главните политически партии. Те се редуват между тях на ротационен принцип с купата „ президент “ за период от една година. Тази система е осигурила на швейцарците несравнима непоклатимост и разцвет, както и никакъв фетиш към личността. Колективното и наложително взимане на решения ги е предпазило от доста от неразумните и разрушителни дейности, които други страни са направили.
Всички знаят какви са заплахите от прекомерно огромна власт в ръцете на един човек, както е видно сега в Русия. Също по този начин е тревожно да се види прекалено много власт в ръцете на определен либерален водач или на демократично определено болшинство от една партия. Президентът Доналд Тръмп щеше да бъде доста по-добър началник на страната, в случай че някои от хората към него, като вицепрезидента Майк Пенс и държавния секретар Майк Помпео, имаха опция да смекчат някои негови изказвания. Страната и светът щяха да бъдат по-спокойни, в случай че президентът Байдън беше просто един от няколкото равностойни, които са били избирани в продължение на няколко години.
Необходимостта от скромна смяна на нашата система към този момент е явна. /БГНЕС
Ричард Ран е ръководител на Института за световен стопански напредък и на MCon LLC. Неговият разбор е оповестен във „ Вашингтон таймс “.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ