Стратегически дефицити и сигурност
Политическата рецесия „ Русия-Украйна-САЩ “, както и проблематичните връзки със Северна Македония, доста бързо извикаха на ярко дефицитите на настоящия ни съдружен кабинет. В политическия екип на кабинета „ Петков “ има хора, които основават усещане, че Министерски съвет е място за образование, а не за ръководство. В същото време провокациите пред страната ни са големи – вътрешни, на първи ред, свързани с преодоляване на ценовия потрес, оправдаване на критериите за приемане на пари по линия на Европейски Съюз, справяне с икономическите последствия от Covid пандемията; плюс проблеми, идващи извън – напън за Северна Македония, все по-активна Русия, миграция, разширяващ се Китай, един Европейски Съюз в екзистенциална рецесия, доминация на американския стратегически интерес над фрагментираните национални политики, закани за киберсигурността, Турция като важен районен състезател, глобализиран транснационален капитал, който съвсем девалвира някои аспекти от властта на националните държавни управления, и доста други.
На целия този комплициран декор от закани, очевидно има нужда да се сложи въпросът: работи ли сегашната архитектура на националната сигурност в България? Вероятно частично работи, когато министър председателят има богат политически опит и бърз образован управнически разум. Защото, даже с цел да подбереш готови специалисти, които да те брифират надеждно, се изисква да имаш избран размер познания. „ Съветът по сигурност (към Министерски съвет, бел. а.) – сподели оня ден Кирил Петков – е верният институционален метод за взимане на решения. Отсега нататък всички решения в тематика сигурност ще бъдат вземани с този институционален метод. И никой към този момент няма да може да взема решение, просто тъй като по този начин се е събудил. “ Подобно превъзбудено изявление показва липса на опит и познания в областта на националната сигурност. Всеки, който в никакъв случай не е чел информационно-аналитичната продукция на специфичните служби, когато за първи път се допре до нея, наподобява като малко дете, което за първи път вижда морето – очите му стават огромни, възхищава се на всяка вълничка, на всеки гларус, който лети, морето е синьо, голямо и вълнуващо. Такъв човек няма визия за качеството на осведомителния поток, който минава през него. Трябва да минат години, с цел да може един политик да схваща по какъв начин тази характерна информация се вгражда в арматурата на управленческите решения.
Всъщност Съветът за сигурност е нещо като държавна комисия от няколко министри и няколко шефове на служби. На този Съвет не участват специалисти, участват политици и политическите назначения в управленията на службите. КСНС към президента пък съставлява сцена, която политическите сили употребяват, с цел да се появят по-късно пред медиите и да заявят своите позиции по въпроса. В гилдията още се загатва един случай по времето на Петър Стоянов, когато от разузнаването изпратили жена по тематиката за Балканите, тъй като знаела добре няколко балкански езика. Жената отишла в Консултативния съвет по национална сигурност с една директория с отрязъци от балканската преса и им чела преводи от вестниците. Разказвам този чудноват случай, тъй като за специалистите от дълго време е ясно, че би трябвало да се построи интегрална конструкция по сигурността, която да пази страната от управнически дефицити и да подкрепя властта в изработването на тактики . България взема стратегически решения прекомерно късно и без особена изясненост. Обикновено копира водещите европейски страни, не всеки път обаче нашият народен интерес съответствува с непознатия стратегически интерес. Класически образец е казусът със Северна Македония, проблем, който, в случай че не бъде ръководен добре през днешния ден и в този момент, може в бъдеще да ни коства повече, в сравнение с си мислим.
Сегашната архитектура по сигурността не дава опция за правене на съществени и дълготрайни тактики за българската държавност. Кирил Петков загатна в Народното събрание за новоназначения си секретар по сигурността, като че ли той ще реши нещо значително. Всеки, който в миналото е бил секретар по сигурността, знае, че индивидът на този пост физически няма опция да синтезира целият поток от информация. Максималното, което може да направи, е една селекция на това, което е получил по другите канали. Тази активност съставлява „ информиране “ на премиера за настоящата обстановка. Тя не основава изчерпателен артикул в посока на стратегически дейности. Класифицираната информация върви по няколко линии – на разузнаването, на военното разузнаване, на ДАНС, на останалите силови структури, на Министерство на вътрешните работи и прочие Да, всички тези структури имат своите аналитични отдели. Но техните високоекспертни старания в разбора остават напразни, в случай че не могат да се вградят в политически тактики. У нас няма конструкция за общо взаимоотношение в региона на сигурността, едната работа не знае какво идва по линия на другата работа.
Съветът по сигурността към Министерски съвет може да реагира единствено тактически, отигравайки дадена обстановка. Затова България няма ясни тактики даже по най-важните тематики за националната ни сигурност. Стратегия значи да се работи самодейно за съответни цели и против съответни закани, а не да се върви инцидентно след събитията. Различните ведомства у нас следват някакви политики, само че това не са тактики, конструирани като експертно познание в региона на националната сигурност. Подобна система, каквато е сегашната, не е способна да построява стратегическа дълбочина на политиките. Защото дълбочина може да се построява след разбор и синтез на информациите от всички силови структури, плюс външно министерство, плюс финансово министерство, плюс министерство на енергетиката, плюс открити източници на информация и така нататък Всичко това се събира и се създава един изчерпателен артикул, който да служи за взимане на решения от управлението на страната.
Премиерът Петков постоянно използва фразата „ аз имам вяра “ или „ аз нямам доверие “. Например оня ден сподели: „ Ние не имаме вяра в никакви зони на въздействие “. Със сигурност нито една страна от Източна Европа не е вярвала, че ще попадне в руската зона на въздействие след Втората международна война. Но това се е случило. Можем да имаме вяра или да не имаме вяра в разнообразни неща, само че заканите за националната ни сигурност остават, без значение от неналичието ни на умна преценка за бъдещето.
Адекватен би бил и въпросът: с кое определение за сигурност би работила сходна интегрална конструкция?! Дали ще става дума за защита, за антитероризъм, за най-фокусираните действия на службите за сигурност; или ще става дума и за демографската рецесия, за енергийните проблеми, за унищожаването на селата, за функционалната неначетеност на части от популацията, за резултатите от едно неприятно опазване на здравето и обучение, за инструментализация на етноси и малцинствени групи, за разкриване на нови хибридни практики и така нататък Създаването на такова интегрално звено по национална сигурност е безусловно належащо точно, с цел да събира всичко в едно, и сходна нужда се разисква във всички смислени страни, а в някои от тях такова звено съществува. С приемането на властта от новия некомпетентен министър председател нуждата от сходна конструкция у нас стартира да наподобява още по-остра.
На целия този комплициран декор от закани, очевидно има нужда да се сложи въпросът: работи ли сегашната архитектура на националната сигурност в България? Вероятно частично работи, когато министър председателят има богат политически опит и бърз образован управнически разум. Защото, даже с цел да подбереш готови специалисти, които да те брифират надеждно, се изисква да имаш избран размер познания. „ Съветът по сигурност (към Министерски съвет, бел. а.) – сподели оня ден Кирил Петков – е верният институционален метод за взимане на решения. Отсега нататък всички решения в тематика сигурност ще бъдат вземани с този институционален метод. И никой към този момент няма да може да взема решение, просто тъй като по този начин се е събудил. “ Подобно превъзбудено изявление показва липса на опит и познания в областта на националната сигурност. Всеки, който в никакъв случай не е чел информационно-аналитичната продукция на специфичните служби, когато за първи път се допре до нея, наподобява като малко дете, което за първи път вижда морето – очите му стават огромни, възхищава се на всяка вълничка, на всеки гларус, който лети, морето е синьо, голямо и вълнуващо. Такъв човек няма визия за качеството на осведомителния поток, който минава през него. Трябва да минат години, с цел да може един политик да схваща по какъв начин тази характерна информация се вгражда в арматурата на управленческите решения.
Всъщност Съветът за сигурност е нещо като държавна комисия от няколко министри и няколко шефове на служби. На този Съвет не участват специалисти, участват политици и политическите назначения в управленията на службите. КСНС към президента пък съставлява сцена, която политическите сили употребяват, с цел да се появят по-късно пред медиите и да заявят своите позиции по въпроса. В гилдията още се загатва един случай по времето на Петър Стоянов, когато от разузнаването изпратили жена по тематиката за Балканите, тъй като знаела добре няколко балкански езика. Жената отишла в Консултативния съвет по национална сигурност с една директория с отрязъци от балканската преса и им чела преводи от вестниците. Разказвам този чудноват случай, тъй като за специалистите от дълго време е ясно, че би трябвало да се построи интегрална конструкция по сигурността, която да пази страната от управнически дефицити и да подкрепя властта в изработването на тактики . България взема стратегически решения прекомерно късно и без особена изясненост. Обикновено копира водещите европейски страни, не всеки път обаче нашият народен интерес съответствува с непознатия стратегически интерес. Класически образец е казусът със Северна Македония, проблем, който, в случай че не бъде ръководен добре през днешния ден и в този момент, може в бъдеще да ни коства повече, в сравнение с си мислим.
Сегашната архитектура по сигурността не дава опция за правене на съществени и дълготрайни тактики за българската държавност. Кирил Петков загатна в Народното събрание за новоназначения си секретар по сигурността, като че ли той ще реши нещо значително. Всеки, който в миналото е бил секретар по сигурността, знае, че индивидът на този пост физически няма опция да синтезира целият поток от информация. Максималното, което може да направи, е една селекция на това, което е получил по другите канали. Тази активност съставлява „ информиране “ на премиера за настоящата обстановка. Тя не основава изчерпателен артикул в посока на стратегически дейности. Класифицираната информация върви по няколко линии – на разузнаването, на военното разузнаване, на ДАНС, на останалите силови структури, на Министерство на вътрешните работи и прочие Да, всички тези структури имат своите аналитични отдели. Но техните високоекспертни старания в разбора остават напразни, в случай че не могат да се вградят в политически тактики. У нас няма конструкция за общо взаимоотношение в региона на сигурността, едната работа не знае какво идва по линия на другата работа.
Съветът по сигурността към Министерски съвет може да реагира единствено тактически, отигравайки дадена обстановка. Затова България няма ясни тактики даже по най-важните тематики за националната ни сигурност. Стратегия значи да се работи самодейно за съответни цели и против съответни закани, а не да се върви инцидентно след събитията. Различните ведомства у нас следват някакви политики, само че това не са тактики, конструирани като експертно познание в региона на националната сигурност. Подобна система, каквато е сегашната, не е способна да построява стратегическа дълбочина на политиките. Защото дълбочина може да се построява след разбор и синтез на информациите от всички силови структури, плюс външно министерство, плюс финансово министерство, плюс министерство на енергетиката, плюс открити източници на информация и така нататък Всичко това се събира и се създава един изчерпателен артикул, който да служи за взимане на решения от управлението на страната.
Премиерът Петков постоянно използва фразата „ аз имам вяра “ или „ аз нямам доверие “. Например оня ден сподели: „ Ние не имаме вяра в никакви зони на въздействие “. Със сигурност нито една страна от Източна Европа не е вярвала, че ще попадне в руската зона на въздействие след Втората международна война. Но това се е случило. Можем да имаме вяра или да не имаме вяра в разнообразни неща, само че заканите за националната ни сигурност остават, без значение от неналичието ни на умна преценка за бъдещето.
Адекватен би бил и въпросът: с кое определение за сигурност би работила сходна интегрална конструкция?! Дали ще става дума за защита, за антитероризъм, за най-фокусираните действия на службите за сигурност; или ще става дума и за демографската рецесия, за енергийните проблеми, за унищожаването на селата, за функционалната неначетеност на части от популацията, за резултатите от едно неприятно опазване на здравето и обучение, за инструментализация на етноси и малцинствени групи, за разкриване на нови хибридни практики и така нататък Създаването на такова интегрално звено по национална сигурност е безусловно належащо точно, с цел да събира всичко в едно, и сходна нужда се разисква във всички смислени страни, а в някои от тях такова звено съществува. С приемането на властта от новия некомпетентен министър председател нуждата от сходна конструкция у нас стартира да наподобява още по-остра.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ