Проф. Антоанета Христова: Машините не могат да спрат купения вот
Полезно или нездравословно за демокрацията е машинното гласоподаване? По тази тематика в ефира на предаването „ Челюсти ” на NOVA NEWS дискутираха политическият психолог в Българска академия на науките проф. Антоанета Христова и ръководителят на Обществения съвет към ЦИК Стоил Цицелков.
Проф. Христова се разгласи за смесения избор – както с машини, по този начин и с бюлетини. „ Много хора се опасяват от машините. Възрастните освен не гласоподават, само че и отхвърлят да си вземат пенсиите от банкомат. Преживяват същински стрес от това, че се забавят или си не помнят ПИН кода. Освен това, у нас има към 70 000 души с тремор. Голяма част от тях не се превъзмогнат и не гласоподават с машини ”, съобщи специалистът.
Според нея машинният избор не извършва нито една от трите цели, с които беше въведен – битката с купения избор, по-бързата обработка на резултатите и намаляването броя на невалидните бюлетини.
„ Машините не могат да спрат купения избор. Хората, чиито глас ще купите, употребяват телефони, да вземем за пример, тъй че биха се справили и с машина. Относно скоростта на обработка на данните – в действителност при машинното гласоподаване тя става доста по-бавно, както видяхме и на последните избори. А невалидните бюлетини нормално са сред 2 и 4%. Когато е имало преференциален избор, този % стига до 15 ”, изясни проф. Христова.
Според Стоил Цицелков пък в България все още не се употребява цялостният потенциал на машините за гласоподаване.
„ По принцип би трябвало да има електронен указател и гласоподаване посредством идентификация. Но ние действително разполагаме единствено с един съставен елемент от процеса на машинното гласоподаване ”, изясни Цицелков.
Той прикани гласоподавателите да отидат до урните на 2 октомври и да поддържат личностите, на които имат доверие и които се употребяват с престиж.
Проф. Христова се разгласи за смесения избор – както с машини, по този начин и с бюлетини. „ Много хора се опасяват от машините. Възрастните освен не гласоподават, само че и отхвърлят да си вземат пенсиите от банкомат. Преживяват същински стрес от това, че се забавят или си не помнят ПИН кода. Освен това, у нас има към 70 000 души с тремор. Голяма част от тях не се превъзмогнат и не гласоподават с машини ”, съобщи специалистът.
Според нея машинният избор не извършва нито една от трите цели, с които беше въведен – битката с купения избор, по-бързата обработка на резултатите и намаляването броя на невалидните бюлетини.
„ Машините не могат да спрат купения избор. Хората, чиито глас ще купите, употребяват телефони, да вземем за пример, тъй че биха се справили и с машина. Относно скоростта на обработка на данните – в действителност при машинното гласоподаване тя става доста по-бавно, както видяхме и на последните избори. А невалидните бюлетини нормално са сред 2 и 4%. Когато е имало преференциален избор, този % стига до 15 ”, изясни проф. Христова.
Според Стоил Цицелков пък в България все още не се употребява цялостният потенциал на машините за гласоподаване.
„ По принцип би трябвало да има електронен указател и гласоподаване посредством идентификация. Но ние действително разполагаме единствено с един съставен елемент от процеса на машинното гласоподаване ”, изясни Цицелков.
Той прикани гласоподавателите да отидат до урните на 2 октомври и да поддържат личностите, на които имат доверие и които се употребяват с престиж.
Източник: newsbg.eu
КОМЕНТАРИ