Полекзит може да почака
" Полекзит е подправена вест ", написа полският министър председател Матеуш Моравецки в Туитър и добави: " Съюзът е прекомерно сериозна Общност, с цел да бъде вкаран в областта на измислиците ".
Всичко стартира с едно решение на полския Конституционен арбитражен съд, в което бе оповестено, че Конституцията на страната е над европейското право, респективно някои закони на Европейски Съюз опонират на главния закон на Полша. Последва остра реакция от Брюксел - Европейската национална партия (най-голямата политическа мощ в Европейския парламент) разгласява мнение, че " полското държавно управление изцяло загуби доверие ", а " нелегитимният Конституционен съд в Полша сложи страната на пътя за излизане от Европейски Съюз ".
Френският министър по европейските въпроси Клерман Бон дори назова решението " офанзива против Европейски Съюз ". За сметка на това унгарският министър председател Виктор Орбан поддържа решението на полския съд, откакто то бе подкрепено и от държавното управление във Варшава.
Лидерът на полската съпротива Доналд Туск прикани сънародниците си на митинг в отбрана на полското еврочленство. На апела се отзоваха хиляди поляци както в столицата, по този начин и в други огромни градове.
Стигна се до такава степен еврокомисарят по полезности и бистрота Вера Йоурова да изрази опасения, че Европейският съюз " ще стартира да се разпада ", в случай че не даде отпор на Варшава в напъните ѝ да сложи националното си законодателство над европейските правила. Наистина ли обаче ситуацията е толкоз съществено?
Преди всичко, е редно да се направи едно значимо конкретизиране. Настоящата Конституция на Република Полша е призната през 1992 година, или много преди влизането на страната в Европейски Съюз (и подписването на съответните ангажименти). По пътя на логиката, в случай че сред двете има противоречие, то би следвало някои от предприсъединителните контракти да са невалидни, защото са подписани в прорез с към този момент настоящия главен закон на Полша. Но това е тясно юридически проблем, по който би трябвало да се произнесат експертите.
В реалност, въпросът е доста повече политически, в сравнение с юридически. Европейският политически хайлайф от дълго време води борба с " непокорното " държавно управление на " Право и Справедливост ". В края на 2017 година Европейската комисия се вряза фронтално на Варшава, предлагайки на Европейския съвет да задейства Чл. 7(1) от Договора за Европейски Съюз, при което Полша можеше да бъде лишена от право на глас при взимане на общите решения в Евросъюза. (https://news.bg/comments/polsha-oshte-ne-e-zaginala.html) Тогава претекстовете на Европейска комисия бяха, че признатите в страната правосъдни промени съществено заплашват върховенството на закона и независимостта на правосъдната система.
Под претекста на обтекаеми избрания като " господство на закона ", " човешки права " и " европейски полезности ", брюкселските служители и политиците от преобладаващия Европейския парламент " демократичен консенсус " (социалисти, либерали, " зелени ", извънредно леви и по-голямата част от ЕНП) се пробват силово да постановат своя дневен ред на страни, " които не им играят по гайдата ". Така беше с Унгария през септември 2018 година (https://news.bg/comments/viktor-orban-pred-bryukselskiya-sad.html), по този начин беше неотдавна и със самата Полша, когато Европейската комисия настоя за ежедневни санкции () и точно това предизвика полското държавно управление да се обърне към Конституционния арбитражен съд. Целта е " опърничавите " страни да бъдат принудени да трансформират законодателството си (ако се постанова, и главния си закон), в сходство с " модерните европейски трендове " като да вземем за пример признание на еднополови бракове, а също и " абортът като фундаментално човешко право ". Решението на полския Конституционен арбитражен съд обаче " бърка в здравето " на Брюксел и оттова първосигналната реакция е на сатанизиране на ръководството във Варшава - точно посредством внушения, че ПиС желае да извади страната от Европейски Съюз.
Което не е изненадващо, брюкселските бюрократи от дълго време са възприели болшевишкия принцип " който не е с нас, е срещу нас " - щом някой не е на тяхното мнение, значи наложително желае да унищожи Съюза (европейския, да не си помислихте, че става дума за съветския). И са подготвени на всичко - през днешния ден дезинформация, на следващия ден, в случай че се наложи, шантаж с европейските средства.
Само дето полското държавно управление явно няма такива планове. Не са такива и настройките в полското общество, в което едвам 16,2% са срещу участието в Европейски Съюз (според скорошно социологическо проучване). Полша няма и интерес да напуща Съюза, защото е най-мащабният бенефициент на европейски фондове. По-скоро борбата на Варшава е да " промени Европейски Съюз от вътрешната страна " (каквато може би трябваше да бъде и на Лондон, вместо да отиде към Брекзит, само че това е една друга тема). И в случай че в близко бъдеще антиевропейските настроения в Полша (или другаде) се засилят, това евентуално ще стане поради реакции на Брюксел, сходни на сегашната.
А Полекзит може да изчака...
Всичко стартира с едно решение на полския Конституционен арбитражен съд, в което бе оповестено, че Конституцията на страната е над европейското право, респективно някои закони на Европейски Съюз опонират на главния закон на Полша. Последва остра реакция от Брюксел - Европейската национална партия (най-голямата политическа мощ в Европейския парламент) разгласява мнение, че " полското държавно управление изцяло загуби доверие ", а " нелегитимният Конституционен съд в Полша сложи страната на пътя за излизане от Европейски Съюз ".
Френският министър по европейските въпроси Клерман Бон дори назова решението " офанзива против Европейски Съюз ". За сметка на това унгарският министър председател Виктор Орбан поддържа решението на полския съд, откакто то бе подкрепено и от държавното управление във Варшава.
Лидерът на полската съпротива Доналд Туск прикани сънародниците си на митинг в отбрана на полското еврочленство. На апела се отзоваха хиляди поляци както в столицата, по този начин и в други огромни градове.
Стигна се до такава степен еврокомисарят по полезности и бистрота Вера Йоурова да изрази опасения, че Европейският съюз " ще стартира да се разпада ", в случай че не даде отпор на Варшава в напъните ѝ да сложи националното си законодателство над европейските правила. Наистина ли обаче ситуацията е толкоз съществено?
Преди всичко, е редно да се направи едно значимо конкретизиране. Настоящата Конституция на Република Полша е призната през 1992 година, или много преди влизането на страната в Европейски Съюз (и подписването на съответните ангажименти). По пътя на логиката, в случай че сред двете има противоречие, то би следвало някои от предприсъединителните контракти да са невалидни, защото са подписани в прорез с към този момент настоящия главен закон на Полша. Но това е тясно юридически проблем, по който би трябвало да се произнесат експертите.
В реалност, въпросът е доста повече политически, в сравнение с юридически. Европейският политически хайлайф от дълго време води борба с " непокорното " държавно управление на " Право и Справедливост ". В края на 2017 година Европейската комисия се вряза фронтално на Варшава, предлагайки на Европейския съвет да задейства Чл. 7(1) от Договора за Европейски Съюз, при което Полша можеше да бъде лишена от право на глас при взимане на общите решения в Евросъюза. (https://news.bg/comments/polsha-oshte-ne-e-zaginala.html) Тогава претекстовете на Европейска комисия бяха, че признатите в страната правосъдни промени съществено заплашват върховенството на закона и независимостта на правосъдната система.
Под претекста на обтекаеми избрания като " господство на закона ", " човешки права " и " европейски полезности ", брюкселските служители и политиците от преобладаващия Европейския парламент " демократичен консенсус " (социалисти, либерали, " зелени ", извънредно леви и по-голямата част от ЕНП) се пробват силово да постановат своя дневен ред на страни, " които не им играят по гайдата ". Така беше с Унгария през септември 2018 година (https://news.bg/comments/viktor-orban-pred-bryukselskiya-sad.html), по този начин беше неотдавна и със самата Полша, когато Европейската комисия настоя за ежедневни санкции () и точно това предизвика полското държавно управление да се обърне към Конституционния арбитражен съд. Целта е " опърничавите " страни да бъдат принудени да трансформират законодателството си (ако се постанова, и главния си закон), в сходство с " модерните европейски трендове " като да вземем за пример признание на еднополови бракове, а също и " абортът като фундаментално човешко право ". Решението на полския Конституционен арбитражен съд обаче " бърка в здравето " на Брюксел и оттова първосигналната реакция е на сатанизиране на ръководството във Варшава - точно посредством внушения, че ПиС желае да извади страната от Европейски Съюз.
Което не е изненадващо, брюкселските бюрократи от дълго време са възприели болшевишкия принцип " който не е с нас, е срещу нас " - щом някой не е на тяхното мнение, значи наложително желае да унищожи Съюза (европейския, да не си помислихте, че става дума за съветския). И са подготвени на всичко - през днешния ден дезинформация, на следващия ден, в случай че се наложи, шантаж с европейските средства.
Само дето полското държавно управление явно няма такива планове. Не са такива и настройките в полското общество, в което едвам 16,2% са срещу участието в Европейски Съюз (според скорошно социологическо проучване). Полша няма и интерес да напуща Съюза, защото е най-мащабният бенефициент на европейски фондове. По-скоро борбата на Варшава е да " промени Европейски Съюз от вътрешната страна " (каквато може би трябваше да бъде и на Лондон, вместо да отиде към Брекзит, само че това е една друга тема). И в случай че в близко бъдеще антиевропейските настроения в Полша (или другаде) се засилят, това евентуално ще стане поради реакции на Брюксел, сходни на сегашната.
А Полекзит може да изчака...
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ