Защо студът разболява
Поколения деца наред чуват едно и също, когато излязат в студа на открито без връхна дреха или с мокра коса: Ще настинеш! Мит ли е това, или човек може в действителност да се разболее единствено от това, че е изложен на мраз даже за няколко минути?
Дългият престой на студено - нормално в неотоплени домове, убива към 40 000 души във Англия всяка зима. Много от тях умират от инфаркти или инсулти, породени от непрекъснато ниски температури - под 18 градуса. По-ниската температура кара кръвоносните съдове да се свиват, защото тялото се пробва да поддържа задоволително висока температурата на торса, където са вътрешните органи. Така сърцето би трябвало да изпомпва по-силно, с цел да движи кръвта в стеснените кръвоносни съдове, вдигайки кръвното налягане и
увеличавайки риска от гибел при хора, които имат сърдечносъдови проблеми
По-неясни са нещата обаче, когато става дума за изскачане навън без палто или с мокра коса при студено време и по какъв начин това може да се отрази на здрави хора. Години наред растежът на настинките и грипа в зимния сезон се обясняваше съвсем напълно с това, че в студеното време хората прекарват повече на закрито, в компанията на други хора, и по този начин вирусите се популяризират.
И до момента в който специалистите считат, че събирането на хора на едно място има огромна роля, се оказва, че внезапното намаляване на околната температура е доста по-голям фактор върху способността на организма да се бори с вирусите. Проучване в университета Йейл в Съединени американски щати откри, че риновирусите - които предизвикват настинките, се възпроизвеждат доста по-ефективно, когато температурата в носната празнина внезапно спадне - в тази ситуация до към 33 градуса от нормалните 37 градуса. Подобен спад се получава при излизане от затоплено помещение на студа на открито. През 2015 година изследване върху мишки пък откри, че вирусите процъфтяват при ниски температури ненапълно и тъй като имунната система създава при студени условия по-малко от протеините, нужни за битка с атакуващите патогени.
" Колкото по-ниска е температурата, толкоз по-малък е и имунният отговор към вируси ", считат учените в Съединени американски щати. С други думи - навличането и най-много слагането на шапка и шал са напълно вярно държание, а не бабини деветини.
" Знаем, че когато хората стоят дружно на закрито повече време, микробите се популяризират. Но не считам, че това е единствената причина за заболяванията през зимата ", споделя проф. Рон Екълс от университета в Кардиф. " Студеният въздух кара кръвоносните съдове да се свиват, което важи и за стотиците дребни съдове в носната празнина. Така количеството кръв в нея понижава, а
с нея и имунните кафези, които се борят с инфекциите ",
изяснява той. Това може да е още едно пояснение за какво излизането на открито в студа слага човек в риск, изключително в случай че той към този момент е притежател на вируси. Още по-лошо е, в случай че човек не се движи, защото създава по-малко топлота, която уголемява кръвоносните съдове и надлежно усилва и температурата в носа.
Намалението на температурата също по този начин понижава придвижването на дребните, сходни на косъмчета кафези в носната празнина, които придвижват мукуса и захванатите в него бактерии и вируси отвън носа. Затова проф. Екълс поучава да се покриват носът и устата при излизане на студено, изключително при хора, които са податливи на дихателни инфекции или имат астма. Шалът загрява въздуха, който се вдишва, и по този начин носът не се охлажда.
Излагането на леден въздух води до хрипове и мъчно дишане при хора с астма с помощта на нещо, наречено свръхотговор, изяснява проф. Йън Паворд, експерт по респираторна медицина в университета в Оксфорд. С други думи - белият дроб на хората с астма е доста по-чувствителен на внезапни промени в температурата, в сравнение с при хора със здрави въздушни пътища.
" Хората в Скандинавия се оправят доста по-добре, само че постоянно носят топли облекла, изключително вълнени шапки, тъй като тялото губи по-голяма част от топлината си през главата ", изяснява той. Затова и излизането на открито в студа с мокра коса е изцяло неразрешено. Освен всичко друго това може да докара и до инфектиране на синусите и следващо го главоболие с остра болежка зад очите.
ДИАБЕТ
Има и положителни вести въпреки всичко. Изскачането на открито за час-два в студа може да защищава от диабет от втори вид. Учени от университета в Маастрихт в Холандия са разкрили, че внезапната промяна на околната температура подтиква метаболизма, т.е. скоростта, с която горим калории, и усъвършенства чувствителността към инсулин с над 40 на 100. Ако организмът понижи чувствителността си към инсулин, или в случай че създава по-малко от него, това може да докара до растеж на кръвната захар и диабет. Установено е обаче, че излагането на мраз за 10 дни подред има резултат над хора с диабет, сходен на някои медикаменти, предписвани за заболяването.
Дългият престой на студено - нормално в неотоплени домове, убива към 40 000 души във Англия всяка зима. Много от тях умират от инфаркти или инсулти, породени от непрекъснато ниски температури - под 18 градуса. По-ниската температура кара кръвоносните съдове да се свиват, защото тялото се пробва да поддържа задоволително висока температурата на торса, където са вътрешните органи. Така сърцето би трябвало да изпомпва по-силно, с цел да движи кръвта в стеснените кръвоносни съдове, вдигайки кръвното налягане и
увеличавайки риска от гибел при хора, които имат сърдечносъдови проблеми
По-неясни са нещата обаче, когато става дума за изскачане навън без палто или с мокра коса при студено време и по какъв начин това може да се отрази на здрави хора. Години наред растежът на настинките и грипа в зимния сезон се обясняваше съвсем напълно с това, че в студеното време хората прекарват повече на закрито, в компанията на други хора, и по този начин вирусите се популяризират.
И до момента в който специалистите считат, че събирането на хора на едно място има огромна роля, се оказва, че внезапното намаляване на околната температура е доста по-голям фактор върху способността на организма да се бори с вирусите. Проучване в университета Йейл в Съединени американски щати откри, че риновирусите - които предизвикват настинките, се възпроизвеждат доста по-ефективно, когато температурата в носната празнина внезапно спадне - в тази ситуация до към 33 градуса от нормалните 37 градуса. Подобен спад се получава при излизане от затоплено помещение на студа на открито. През 2015 година изследване върху мишки пък откри, че вирусите процъфтяват при ниски температури ненапълно и тъй като имунната система създава при студени условия по-малко от протеините, нужни за битка с атакуващите патогени.
" Колкото по-ниска е температурата, толкоз по-малък е и имунният отговор към вируси ", считат учените в Съединени американски щати. С други думи - навличането и най-много слагането на шапка и шал са напълно вярно държание, а не бабини деветини.
" Знаем, че когато хората стоят дружно на закрито повече време, микробите се популяризират. Но не считам, че това е единствената причина за заболяванията през зимата ", споделя проф. Рон Екълс от университета в Кардиф. " Студеният въздух кара кръвоносните съдове да се свиват, което важи и за стотиците дребни съдове в носната празнина. Така количеството кръв в нея понижава, а
с нея и имунните кафези, които се борят с инфекциите ",
изяснява той. Това може да е още едно пояснение за какво излизането на открито в студа слага човек в риск, изключително в случай че той към този момент е притежател на вируси. Още по-лошо е, в случай че човек не се движи, защото създава по-малко топлота, която уголемява кръвоносните съдове и надлежно усилва и температурата в носа.
Намалението на температурата също по този начин понижава придвижването на дребните, сходни на косъмчета кафези в носната празнина, които придвижват мукуса и захванатите в него бактерии и вируси отвън носа. Затова проф. Екълс поучава да се покриват носът и устата при излизане на студено, изключително при хора, които са податливи на дихателни инфекции или имат астма. Шалът загрява въздуха, който се вдишва, и по този начин носът не се охлажда.
Излагането на леден въздух води до хрипове и мъчно дишане при хора с астма с помощта на нещо, наречено свръхотговор, изяснява проф. Йън Паворд, експерт по респираторна медицина в университета в Оксфорд. С други думи - белият дроб на хората с астма е доста по-чувствителен на внезапни промени в температурата, в сравнение с при хора със здрави въздушни пътища.
" Хората в Скандинавия се оправят доста по-добре, само че постоянно носят топли облекла, изключително вълнени шапки, тъй като тялото губи по-голяма част от топлината си през главата ", изяснява той. Затова и излизането на открито в студа с мокра коса е изцяло неразрешено. Освен всичко друго това може да докара и до инфектиране на синусите и следващо го главоболие с остра болежка зад очите.
ДИАБЕТ
Има и положителни вести въпреки всичко. Изскачането на открито за час-два в студа може да защищава от диабет от втори вид. Учени от университета в Маастрихт в Холандия са разкрили, че внезапната промяна на околната температура подтиква метаболизма, т.е. скоростта, с която горим калории, и усъвършенства чувствителността към инсулин с над 40 на 100. Ако организмът понижи чувствителността си към инсулин, или в случай че създава по-малко от него, това може да докара до растеж на кръвната захар и диабет. Установено е обаче, че излагането на мраз за 10 дни подред има резултат над хора с диабет, сходен на някои медикаменти, предписвани за заболяването.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ