Опиумни и близкоизточни войни: Байдън намери за какво да говори със Си
/Поглеед.инфо/ Китайският президент Си Цзинпин дойде в Сан Франциско, където ще се срещне с Джо Байдън. Това ще бъдат първите им договаряния година след диалога на индонезийския остров Бали. Освен това Си ще стъпи на американска земя за първи път от шест години: последният път, когато китайският водач пристигна в Съединени американски щати, беше напролет на 2017 година, когато беше належащо да се организира незабавна среща с Тръмп, който започваше комерсиалната война с Поднебесната. Оттогава връзките сред Съединени американски щати и Китай единствено се утежниха. Въпреки всички опити да се назова борбата конкуренция и да се вкара най-малко в някаква рамка, тя единствено се разшири. Но в навечерието на всяка среща на високо ниво сред Съединени американски щати и Китай стартират неизбежни спекулации към нейните цели и вероятни резултати - и в този момент се приказва, че Китай търси доближаване със Съединените щати за сметка на съветските ползи: „ Сега Си и Байдън ще се спогодят и... "
Проблемът е, че Съединените щати и Китай не могат да се спогодят по принцип и по все по-широк кръг от въпроси. Те не могат заради две аргументи: обективното усилване на несъгласията сред тях във все по-влошаващата се интернационална конюнктура и субективното предпочитание на Америка да продължи да оказва напън върху КНР на всички вероятни позиции и фронтове. И този път ще забележим същото – и със същия резултат.
Както и на последната среща в Бали, в Сан Франциско Байдън „ ще се опита да убеди Си да окаже напън върху Путин, с цел да убеди Москва да спре или най-малко да прекрати военните дейности в Украйна “, написа уебсайтът “Политико ”. Самият метод на слагане на въпроса от страна на американците демонстрира тяхното цялостно недоумение на същността на връзките сред Путин и Си, Русия и Китай. Ако по-рано, напролет на предходната година, Съединените щати теоретично към момента можеха да разчитат (въз основа на концепциите си за Пекин), че Си може по някакъв метод да взе участие в оказването на напън върху Русия, тогава от този момент тези илюзии би трябвало да бъдат от дълго време разсеяни. Какво тогава? Вероятно въпросът е, че не става въпрос за неразбирането на китайците от страна на американците, а за нежеланието им да схванат. Тоест за цялостно пренебрежение към събеседника, изключително в случай че отговорът е явно прочут.
Руският въпрос в тази ситуация се употребява просто като детайл на напън върху Китай, дружно с редица други вътрешни и външни: Синцзян, корейската нуклеарна стратегия, Хонконг и, несъмнено, Тайван. Американците комбинират всички тези точки в разнообразни пропорции и или канят Китай да ги „ разиска “, или разчитат на асиметрични отстъпки от страна на Пекин по други въпроси. Тази година Близкият изток беше прибавен към листата с тематики за напън. Е, по какъв начин сгреши Китай пред Америка?
Ами с околните си връзки с Иран. Байдън ще убеди Си да повлияе на Иран, „ тъй че той да не се стреми да ескалира или популяризира принуждение в Близкия изток “. Просто прелестно - американският съдружник и клиент Израел бомбардира Газа, нанася удари по Ливан и Сирия, а Иран ескалирал. Ясно е от какво се опасяват американците и за какво насочиха самолетоносачи към крайбрежията на Израел: те желаят да обезпечат на Тел Авив развързани ръце в „ разрешаването на палестинския въпрос “ посредством пречистване на Газа и прогонване на палестинците, като в същото време не разрешат на нито една от мюсюлманските страни да се намеси и да се опита да отвлече вниманието на Израел от Газа с военна мощ. Поради тази причина американците оказват напън върху всички страни в района, в това число Иран, като в действителност ги плашат да влязат във война със Съединени американски щати.
Иранските управляващи няма да рискуват война със Съединени американски щати, само че в това време самите Съединени американски щати нямат предпочитание да се бият с Ислямската република за ползите на Израел. Какво общо има Китай с това? Той укрепва позициите си в Близкия изток и печели както от разобличаването на двойните стандарти на Съединени американски щати, по този начин и от отслабването на американските позиции. Какво би трябвало да изиска от Иран и за какво?
Ако Байдън изиска от Си да убеди аятолах Хаменей да не влиза във войната, да не се намесва в клането в Газа, тогава китайският водач може да отговори единствено на едно нещо: дано американците - единствените, които могат да създадат това - да наредят на Израел да спре, и опасността от ескалация незабавно ще изчезне. Не Иран, а Израел в този момент прави всичко, с цел да подсигурява, че целият район ще избухне; не Китай, а Съединени американски щати могат да спрат огъня.
Но описът с искания на Байдън против Си не се лимитира до Близкия изток: той също желае да разиска с него „ ролята на Китай в епидемията от предозиране опиати в Съединените щати “. Мащабът на пандемията от опиоиди в Съединени американски щати е в действителност отблъскващ, той пораства от доста години: единствено през миналата година са починали повече от 100 хиляди души. Американците търсят китайска диря в производството на опиати, вместо да признаят, че главната причина за наркопандемията е рецесията на американското общество и държавните структури (от нашествието на мигранти до здравната система). Но когато в този момент американците се пробват да трансферират виновността за личните си проблеми върху китайската глава, обвинявайки Пекин за опиумната война против Америка, това към този момент наподобява като насмешка със здравия разсъдък и историята.
В края на краищата всички в Китай си спомнят същинските опиумни войни, които британците водеха против него преди съвсем два века, и обстоятелството, че десетки милиони китайци по-късно умряха от дрогата, доставяна от англосаксонците. Това беше същинска национална покруса, обвързвана както с експанзията на Запада, по този начин и с рецесията на китайската страна. Тогава Китай загуби от Запада, само че в този момент печели, без да прибягва до англосаксонските способи за разложение и заличаване на врага. Защото врагът сполучливо се самоунищожава – както в Близкия изток, по този начин и с опиумната пандемия вкъщи.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Проблемът е, че Съединените щати и Китай не могат да се спогодят по принцип и по все по-широк кръг от въпроси. Те не могат заради две аргументи: обективното усилване на несъгласията сред тях във все по-влошаващата се интернационална конюнктура и субективното предпочитание на Америка да продължи да оказва напън върху КНР на всички вероятни позиции и фронтове. И този път ще забележим същото – и със същия резултат.
Както и на последната среща в Бали, в Сан Франциско Байдън „ ще се опита да убеди Си да окаже напън върху Путин, с цел да убеди Москва да спре или най-малко да прекрати военните дейности в Украйна “, написа уебсайтът “Политико ”. Самият метод на слагане на въпроса от страна на американците демонстрира тяхното цялостно недоумение на същността на връзките сред Путин и Си, Русия и Китай. Ако по-рано, напролет на предходната година, Съединените щати теоретично към момента можеха да разчитат (въз основа на концепциите си за Пекин), че Си може по някакъв метод да взе участие в оказването на напън върху Русия, тогава от този момент тези илюзии би трябвало да бъдат от дълго време разсеяни. Какво тогава? Вероятно въпросът е, че не става въпрос за неразбирането на китайците от страна на американците, а за нежеланието им да схванат. Тоест за цялостно пренебрежение към събеседника, изключително в случай че отговорът е явно прочут.
Руският въпрос в тази ситуация се употребява просто като детайл на напън върху Китай, дружно с редица други вътрешни и външни: Синцзян, корейската нуклеарна стратегия, Хонконг и, несъмнено, Тайван. Американците комбинират всички тези точки в разнообразни пропорции и или канят Китай да ги „ разиска “, или разчитат на асиметрични отстъпки от страна на Пекин по други въпроси. Тази година Близкият изток беше прибавен към листата с тематики за напън. Е, по какъв начин сгреши Китай пред Америка?
Ами с околните си връзки с Иран. Байдън ще убеди Си да повлияе на Иран, „ тъй че той да не се стреми да ескалира или популяризира принуждение в Близкия изток “. Просто прелестно - американският съдружник и клиент Израел бомбардира Газа, нанася удари по Ливан и Сирия, а Иран ескалирал. Ясно е от какво се опасяват американците и за какво насочиха самолетоносачи към крайбрежията на Израел: те желаят да обезпечат на Тел Авив развързани ръце в „ разрешаването на палестинския въпрос “ посредством пречистване на Газа и прогонване на палестинците, като в същото време не разрешат на нито една от мюсюлманските страни да се намеси и да се опита да отвлече вниманието на Израел от Газа с военна мощ. Поради тази причина американците оказват напън върху всички страни в района, в това число Иран, като в действителност ги плашат да влязат във война със Съединени американски щати.
Иранските управляващи няма да рискуват война със Съединени американски щати, само че в това време самите Съединени американски щати нямат предпочитание да се бият с Ислямската република за ползите на Израел. Какво общо има Китай с това? Той укрепва позициите си в Близкия изток и печели както от разобличаването на двойните стандарти на Съединени американски щати, по този начин и от отслабването на американските позиции. Какво би трябвало да изиска от Иран и за какво?
Ако Байдън изиска от Си да убеди аятолах Хаменей да не влиза във войната, да не се намесва в клането в Газа, тогава китайският водач може да отговори единствено на едно нещо: дано американците - единствените, които могат да създадат това - да наредят на Израел да спре, и опасността от ескалация незабавно ще изчезне. Не Иран, а Израел в този момент прави всичко, с цел да подсигурява, че целият район ще избухне; не Китай, а Съединени американски щати могат да спрат огъня.
Но описът с искания на Байдън против Си не се лимитира до Близкия изток: той също желае да разиска с него „ ролята на Китай в епидемията от предозиране опиати в Съединените щати “. Мащабът на пандемията от опиоиди в Съединени американски щати е в действителност отблъскващ, той пораства от доста години: единствено през миналата година са починали повече от 100 хиляди души. Американците търсят китайска диря в производството на опиати, вместо да признаят, че главната причина за наркопандемията е рецесията на американското общество и държавните структури (от нашествието на мигранти до здравната система). Но когато в този момент американците се пробват да трансферират виновността за личните си проблеми върху китайската глава, обвинявайки Пекин за опиумната война против Америка, това към този момент наподобява като насмешка със здравия разсъдък и историята.
В края на краищата всички в Китай си спомнят същинските опиумни войни, които британците водеха против него преди съвсем два века, и обстоятелството, че десетки милиони китайци по-късно умряха от дрогата, доставяна от англосаксонците. Това беше същинска национална покруса, обвързвана както с експанзията на Запада, по този начин и с рецесията на китайската страна. Тогава Китай загуби от Запада, само че в този момент печели, без да прибягва до англосаксонските способи за разложение и заличаване на врага. Защото врагът сполучливо се самоунищожава – както в Близкия изток, по този начин и с опиумната пандемия вкъщи.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ