Вейте, вейте, глупци... Раздухвате огъня, който ще ви изпепели ♥ Халил ДЖУБРАН
Поетично-философското слово на Джубран, наподобяващо библейското, тъче притчи за земното и безконечното. Една мъдра алегория, назаем от „ Предтечата ” (Изд. „ ФАМА ”)
(Khalil Gibran - Autorretrato con musa, Museo Soumaya)
Дъщерята на лъва
Четирима плебеи вееха с ветрила на остарялата кралица, която спеше на трона си. Тя хъркаше. А в скута й лежеше котка, която мъркаше и мързеливо наблюдаваше робите. Първият плебей проговори:
– Колко грозна е бабичката, както е заспала. Вижте разплутата й уста. А по какъв начин единствено хъхри, като че ли я души дяволът.
А котката измърка:
– Не е и на половина толкоз грозна, както е заспала, колкото вие във вашето безсънно иго.
Вторият плебей рече:
– Би трябвало сънят да изглажда бръчките й, а не да ги врязва още повече. Сигурно сънува несгоди.
А котката измърка:
– Де да можехте вие да заспите и да сънувате свободата си.
Третият плебей сподели:
– Хм, вероятно вижда във върволяк всички, които е погубила.
А котката измърка:
– Вижда във върволяк вашите предшественици и потомци.
Четвъртият плебей издума:
– Хубаво си приказваме за нея, само че това не ми икономисва отегчението да заставам тук и да й развявам.
А котката измърка:
– Ще вееш вовеки, тъй като каквото е на земята, същото е и на небето.
В този момент главата на царицата клюмна и короната й падна на земята. Първият плебей сподели:
– Това е неприятна прокоба.
А котката измърка:
– Лошата прокоба за едного е добра прокоба за другиго.
Вторият плебей рече:
– Ако се разсъни и види, че короната й е паднала, без подозрение ще ни убие.
А котката измърка:
– Откак сте се родили, тя всеки ден ви убива, само че вие не го съзнавате.
Третият плебей се обади:
– Да, ще ни убие и ще го назова жертвоприношение за боговете.
А котката измърка:
– Единствено слабите биват принасяни в жертва на боговете.
Четвъртият плебей въдвори безмълвие, постепенно подвигна короната и деликатно я постави назад на главата на царицата, без да я разсъни.
А котката измърка:
– Само плебей би върнал на мястото й паднала корона.
Подир малко остарялата кралица се разсъни, огледа се и се прозина. Сетне отрони:
– Май сънувах. Видях четири гъсеници, подгонени от скорпион – въртяха се към ствола на античен дъб. Не ми хареса.
Затвори очи и още веднъж заспа. И захърка. Четиримата плебеи продължиха да й веят. А котката измърка:
– Вейте, вейте, глупци... Раздухвате огъня, който ще ви изпепели.
От: „ Предтечата ”, Халил Джубран, изд. „ ФАМА ”
Изображение: Khalil Gibran - Autorretrato con musa, Museo Soumaya, commons.wikimedia.org
