Поетът и драматург Недялко Йорданов призна за призиви Прокуратуратурата да

Мрежата гръмна!: Недялко Йорданов призна за призиви Прокуратуратурата да го съди за обида на България

Поетът и драматург Недялко Йорданов призна за апели Прокуратуратурата да го съди за засегнатост на България. Заради… написано от него преди 32 години стихотворение. Призивите са били отправени в ефира на националната телевизия, заяви самият създател.

SafeNews разгласява поста на Недялко Йорданов без редакторска интервенция:

Скъпи другари, не ми се приказва с вас за политика, пробвам се на остарели години да не мисля за това. Но ми е болно за моята страна, за моята България, която е толкоз унизена, покорна и разкъсвана от вътрешни битки. Някак ненадейно ми изплува едно стихотворение, написано преди 32 години, поради което беше призована от екрана на националната телевизия Прокуратурата да ме осъди за засегнатост на България. Звучи необикновено, нали, по времето на одеве появилата се „ народна власт “. А аз го бях написал и изпял на един собствен концерт с голяма болежка за моята татковина.

ГОСПОЖИЦЕ, ЛЮБОВ

Госпожице Любов инцидентна
в това квартално кафене.
Красива. С тъжни плещи.
Бъди ти моя дребна загадка.
Знам, че работиш със задатък
и си подготвена след минута
за трийсетачка на сеанс
или петачка във валута.
Напред към твоята квартира
в дъжда с последния трамвай,
със който също се прибира
един намокрен служител на реда.
И ето: стаята студена,
креват за работа подготвен
и след това – къса и платена,
но въпреки всичко някаква обич.
Любов пазарна, обич платена,
любов в хотели, обич по гари,
любов нещастна и унизена,
на теб сходна, моя България.
Госпожице Любов, мълчи –
това е всичко, няма метод.
Не позволявай да заплачат
тез твои български очи.
О, Богородице без лаври,
къде е твоят младенец?
Един ли лоен чужденец
с теб на безценица се гаври.
Земя като един креват –
кой с тебе към този момент не преспива
безропотно, без опозиция
и ти подмята изсъхнал резен.
В косите ти блещука фиба
като финален безоблачен лъч.
Преди им споделяше: „ Спасиба! “,
а днеска: „ Тенкю вери мъч! “
Любов пазарна, обич платена –
кой както може и както свари
любов нещастна и унизена,
на теб сходна, моя България.
1992