Поетът е жив, ако поезията му се чете и в

Поетът е жив, в случай че поезията му се чете и в този смисъл Иван Методиев продължава да живее в своите стихотворения. В отдавнашно изявление беше споделил, че „ свободата в поезията се осъществя на основата на разсъдъка и на опцията на индивида да придава постоянно нов смисъл на света, а може би и да надвишава границите на самия свят. И в това е същинската независимост – да се дава нов смисъл на нещата, нов смисъл на света, нов смисъл на индивида. “ Към такива далечни хоризонти и светове, към галактическото беше обърнал той погледа си на създател и мъдрец.

Книгите, които издаде, с времето получиха още по-голяма поетическа и философска тежест, стихотворенията му като че ли носят неописан до през днешния ден ИванМетодиевски химически детайл за влияние и отваряне на сетивата към по-високи пространства. Чуваме гласа му в излятите до съвършенство стихове:

Космогония

Ленива космогония от слама
и плетища с проскубани петли.
Мълчание, което се прозява.
От край до край магарешки бодли.

Насред дерето – вирче и върби.
А във водата – чергици продрани.
И безконечните им прани-недопрани,
с връв пришити български ориси.

Надникнеш към небето – сумрак.
Мъгли. В мъглите – господ. И мокра глина...
Надникнеш във душата си почтена
и страхливо се отдръпнеш – прахоляк...

И дълго слушаш след това по какъв начин вали,
а с всяка капка все по-тихо става...
И ето на – животът си минава...
И сякаш боли, а по никакъв начин се боли.