Сексуалният тормоз над жени е „хоби“ за служителите на Ким Чен Ун
Подробно изследване от 98 страници, извършено от Human Rights Watch (HRW), демонстрира плашещи образци за малтретиране на дами от високопоставени чиновници в Северна Корея и оставащи ненаказани. Особено обезпокоителен е фактът, че сходна процедура е постоянно срещана, а рутинното малтретиране на дами е съвсем „ занимание “, което се прави от всички – от служителите на реда и надзиратели в пандиза до шефовете.
„ Нежеланият полов контакт и насилието в Северна Корея са толкоз нормални и към този момент са признати като част от живота на всеки “, се споделя в отчет, изработен за интервал от две години. По време на проучването, те беседват с редица дами, избягали от Северна Корея, с цел да се предпазят от сходно принуждение. Сексуалния тормоз в страната е „ обществена загадка, която се толерира по някакъв метод “, споделя Кенет Рот от HRW.
„ Жените в Северна Корея сигурно биха взели участие в акцията „ Me Too “, в случай че е допустимо, в случай че са сигурни че гласовете им, макар диктатурата на Ким Чен Ун, ще бъдат чути “, акцентира той. От всички дами, интервюирани за задачите на този отчет, единствено една признава, че се е пробвала да рапортува за насилника и неговото държание. Другите не са, тъй като " не имат вяра на службите и считат, че полицията няма да направи нищо ", се споделя в отчета, написа CNN.
Една продавачка на към 40 години, която бяга от Северна Корея преди седем години, споделя по какъв начин служителите на реда се приближат до нея на пазара и я водят в празна стая или някъде другаде, където изберат. " Те ни считат за секс играчки ", споделя тя. Жената споделя, че насилието е толкоз постоянно, че към този момент някак си се е трансформирало в естествена активност, нещо, което насилниците вършат и дамите търпят от боязън.
Медицински служащи, които бягат от страната, споделят, че " няма протоколи за лекуване или скрининг на жертви на полово принуждение, които да им разрешат лекуване или даване на доказателства ", се споделя в отчета. Интервютата със 72 дами, четири девойки и 30 мъже, колкото са включени в това изследване, са извършени отвън страната. 90% от дамите, познати на някогашната полицейска служителка и жертва на полово принуждение, Хео Джонг-хае, са били измъчвани. Една от нейните 17-годишни приятелки обмисля самоубийство след такава офанзива. „ Тя сподели, че е плакала безутешно и желала да почине. Нейните родители й споделили да се прибере преди да се стъмни, с цел да избегне изнасилването, само че такива неща се случват измежду бял ден. Тя се пробва да се самоубие. Най-трудното беше в Пхенян, където всички бяха принудени да вървят на работа всеки ден “, сподели тя.
Хео споделя, че доста дами, които по някакъв метод се пробват да се опълчват на офанзивите, се причисляват към армията, само че " офицерите, които дават отговор за това, желаят полови услуги. За да се присъедините към работническата партия, би трябвало да се подчинявате ", споделя тя. Според нейния опит даже в тези редки случаи, в които е докладвано за корист, в полицията има напън за прекъсване на следствието.
„ Когато причинителят е чиновник, казусът ще бъде пренебрегнат даже в случай че става дума за служител на реда. Независимо дали аз или някой различен в сектора се пробва да проверява случая, някой над нас, шефът, ще ни каже да се откажем от него. Те са недосегаеми “, акцентира. Тя споделя, че е взела решението си да избяга главно поради малтретирането. " Не можех повече да пребивавам в тази среда и с този стрес. Надявам се, че след моята история доста други дами ще споделят проблемите си ", прибавя тя.
Дори в случаите, когато мъже, направили сходни закононарушения, са подведени под някаква отговорност, жертвите към момента страдат. Лий Со-Йон, шеф на асоциация на дамите, която в този момент живее в Сеул, си спомня по какъв начин до момента в който служи в севернокорейската войска, нейният пълководец атакува дами. Той е уволнен наложително, а заместникът му е изместен. Жертвите са позорно уволнени. „ Извършителите рядко биват наказвани, в случай че броят на жертвите е единствено една или две. Колкото по-висок е рангът на командира, толкоз по-малка е вероятността той да бъде осъден. В случая става дума за нахлуване против към 30 дами. Жертвите са уволнени, тъй като се счита, че са имали някаква връзка с него по време на работа, че са взели участие интензивно в това “, изяснява тя.
„ След като се разчуе, че една жена е била измъчвана, обществото няма да я огледа с положителни очи. Вместо това ще я намерят за отговорна за съблазнително и неуместно държание. Няма разлика сред това кое е положително и кое е неприятно, те не го виждат и длъжностните лица би трябвало първо да разпознават казуса, с цел да може той да бъде решен, само че не го вършат, тъй като самите те са причинители на сходни дейности “, акцентира Лий.
И до момента в който Пхенян санкционира изнасилвания, трафик на хора и полови връзки с подчинени, в отчета се отбелязва, че държавното управление на Северна Корея съвсем не признава съществуването на сходни закононарушения, изключително изнасилвания. В Северна Корея през 2008 година единствено 9 души са били наказани за обезчестяване, 7 през 2011 година и единствено 5 през 2015 година
В страната има съществени нарушавания на правата на индивида, както се акцентира в отчета на Организация на обединените нации от 2014 година Те означават, че насилието, учредено на полова и полова основа, е постоянно срещано събитие в севернокорейското общество, изключително при длъжностни лица. Някои сходни случаи на полово принуждение и даже насилствени аборти и изнасилвания на затворени дами, Организация на обединените нации квалифицира като закононарушения против човечеството.
„ Нежеланият полов контакт и насилието в Северна Корея са толкоз нормални и към този момент са признати като част от живота на всеки “, се споделя в отчет, изработен за интервал от две години. По време на проучването, те беседват с редица дами, избягали от Северна Корея, с цел да се предпазят от сходно принуждение. Сексуалния тормоз в страната е „ обществена загадка, която се толерира по някакъв метод “, споделя Кенет Рот от HRW.
„ Жените в Северна Корея сигурно биха взели участие в акцията „ Me Too “, в случай че е допустимо, в случай че са сигурни че гласовете им, макар диктатурата на Ким Чен Ун, ще бъдат чути “, акцентира той. От всички дами, интервюирани за задачите на този отчет, единствено една признава, че се е пробвала да рапортува за насилника и неговото държание. Другите не са, тъй като " не имат вяра на службите и считат, че полицията няма да направи нищо ", се споделя в отчета, написа CNN.
Една продавачка на към 40 години, която бяга от Северна Корея преди седем години, споделя по какъв начин служителите на реда се приближат до нея на пазара и я водят в празна стая или някъде другаде, където изберат. " Те ни считат за секс играчки ", споделя тя. Жената споделя, че насилието е толкоз постоянно, че към този момент някак си се е трансформирало в естествена активност, нещо, което насилниците вършат и дамите търпят от боязън.
Медицински служащи, които бягат от страната, споделят, че " няма протоколи за лекуване или скрининг на жертви на полово принуждение, които да им разрешат лекуване или даване на доказателства ", се споделя в отчета. Интервютата със 72 дами, четири девойки и 30 мъже, колкото са включени в това изследване, са извършени отвън страната. 90% от дамите, познати на някогашната полицейска служителка и жертва на полово принуждение, Хео Джонг-хае, са били измъчвани. Една от нейните 17-годишни приятелки обмисля самоубийство след такава офанзива. „ Тя сподели, че е плакала безутешно и желала да почине. Нейните родители й споделили да се прибере преди да се стъмни, с цел да избегне изнасилването, само че такива неща се случват измежду бял ден. Тя се пробва да се самоубие. Най-трудното беше в Пхенян, където всички бяха принудени да вървят на работа всеки ден “, сподели тя.
Хео споделя, че доста дами, които по някакъв метод се пробват да се опълчват на офанзивите, се причисляват към армията, само че " офицерите, които дават отговор за това, желаят полови услуги. За да се присъедините към работническата партия, би трябвало да се подчинявате ", споделя тя. Според нейния опит даже в тези редки случаи, в които е докладвано за корист, в полицията има напън за прекъсване на следствието.
„ Когато причинителят е чиновник, казусът ще бъде пренебрегнат даже в случай че става дума за служител на реда. Независимо дали аз или някой различен в сектора се пробва да проверява случая, някой над нас, шефът, ще ни каже да се откажем от него. Те са недосегаеми “, акцентира. Тя споделя, че е взела решението си да избяга главно поради малтретирането. " Не можех повече да пребивавам в тази среда и с този стрес. Надявам се, че след моята история доста други дами ще споделят проблемите си ", прибавя тя.
Дори в случаите, когато мъже, направили сходни закононарушения, са подведени под някаква отговорност, жертвите към момента страдат. Лий Со-Йон, шеф на асоциация на дамите, която в този момент живее в Сеул, си спомня по какъв начин до момента в който служи в севернокорейската войска, нейният пълководец атакува дами. Той е уволнен наложително, а заместникът му е изместен. Жертвите са позорно уволнени. „ Извършителите рядко биват наказвани, в случай че броят на жертвите е единствено една или две. Колкото по-висок е рангът на командира, толкоз по-малка е вероятността той да бъде осъден. В случая става дума за нахлуване против към 30 дами. Жертвите са уволнени, тъй като се счита, че са имали някаква връзка с него по време на работа, че са взели участие интензивно в това “, изяснява тя.
„ След като се разчуе, че една жена е била измъчвана, обществото няма да я огледа с положителни очи. Вместо това ще я намерят за отговорна за съблазнително и неуместно държание. Няма разлика сред това кое е положително и кое е неприятно, те не го виждат и длъжностните лица би трябвало първо да разпознават казуса, с цел да може той да бъде решен, само че не го вършат, тъй като самите те са причинители на сходни дейности “, акцентира Лий.
И до момента в който Пхенян санкционира изнасилвания, трафик на хора и полови връзки с подчинени, в отчета се отбелязва, че държавното управление на Северна Корея съвсем не признава съществуването на сходни закононарушения, изключително изнасилвания. В Северна Корея през 2008 година единствено 9 души са били наказани за обезчестяване, 7 през 2011 година и единствено 5 през 2015 година
В страната има съществени нарушавания на правата на индивида, както се акцентира в отчета на Организация на обединените нации от 2014 година Те означават, че насилието, учредено на полова и полова основа, е постоянно срещано събитие в севернокорейското общество, изключително при длъжностни лица. Някои сходни случаи на полово принуждение и даже насилствени аборти и изнасилвания на затворени дами, Организация на обединените нации квалифицира като закононарушения против човечеството.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ