Отбраната на Киев преминава през траншеите от 1941-а
„ Подлостта – оръжие на слабия “, твърди Фридрих Ницше
Затварянето на небето за путлеристките лешояди – най-желаната поддръжка за украинската идея
Капитан I сан о. з.Васил Данов
Едва ли някой ще спори, че войната на Путинова Русия надалеч не е единствено против украинския народ и самостоятелна Украйна. Че тя се трансформира във война на неофашистката робия против Обединена Европа, на Четвъртия райх против Одата на насладата, в финален поход и опит за Апокалипсис на азиатското безчовечие против човешката цивилизация.
В борбата за живота и свободата си украинските воини и украинското общество удържаха скъпи победи против мощен, въоръжен до зъби и подъл завоевател: най-боеспособните сухопътни съединения на Кремъл, батальони от елитни специфични сили, чеченски главорези от отрядите на Кадиров и дори против путинските опричници от Руската армия.
Вчера Путин утвърди концепция, която също произлиза от подземията на диктатора: да бъдат «поканени» сякаш елитни доброволци от Сирия, които биха желали да изплатят дълга си към режима на съветския деспот, избавил от боен погром и бесилка сирийския сатрап и интернационален нарушител Башар ал Асад.
Бих желал да видя тези «елитни» сирийски воини, които непринудено ще изискат да оставят костите си в още замръзналата украинска земя. Едва ли у тях притрепва заблудата, че в действителност са елитни воини, които биха устояли против опитните, добре въоръжени, чудесно подготвени и високо стимулирани украински патриоти. Нищо, че са наемници на Башар. Те надали са глупави хора.
Потьомкински победи и неприятни сънища
Още преди две седмици стана ясно, че оцветеният в розово проект «А», предусещащ победоносен блицкриг, се проваля. И нито един украинец няма да излезе с цветя, самун и сол, с цел да посрещне съветските «братя» Имаше десетки хиляди посрещачи, само че те кой знае за какво носеха коктейли «Молотов» и стреляха с оръдия, ракети и какво ли не.
Руската експанзия затъна в предградията на Киев, Харкив, Херсон и Мариупол, с цел да се трансформира в призрачен сън за редови бойци, полеви командири, дебелозвездни и дебелотрътлести генерали в Кремъл.
Град Херсон е учреден през 1778 година от фаворита-любовник на Екатерина II княз Потьомкин Таврически. Същият, който откакто откраднал милиони от царската хазна, построил подправени фасади на дворци и къщи в завоюваните от османците земи в днешния Крим, платил на добре облечени мужици и жители да хвърлят шапки, да махат с ръце и да скандират «Вива!», когато позлатената карета на Екатерина минавала около «именията» им. От там тръгнал известният израз «Потьомкински села».
Името Херсон идва от античния гръцки град Херсонес, край който съветските варвари в миналото са били покръствани от византийски мисионери, измежду които имало и български духовници.
Легендата споделя, че преди да дефинират името на бъдещия град придворните попитали Екатерина по какъв начин би желала да бъде наречено селището. Уморена от пътуването, царицата отсрочила решението си за идващия ден, като считала да се допита до нощните си сънища. На другия ден Екатерина била в извънредно въодушевление и на въпроса какво е сънувала през нощта, дала отговор: «Ой, мне приснился херовый (хреновый) сон...» Така и нарекли града – Херсон.
Вероятно и други Путин е сънувал неприятни сънища, тъй като украински и международни медии демонстрираха някакви недообучени и ужасени войничета, хвърлени от образователните полигони напряко в багра, които се молеха за прошка и обясняваха, че в никакъв случай не са си и помисляли да нахлуват в Украйна, тъй като имали лели, стринки, чичовци и братовчеди в Полтава, Виница или Чернивци. «Мама, я хочу домой!», бе посланието, тиражирано в хиляди листовки, които украинското командване изпрати в съветските градове с зов към войнишките майки да приберат синовете си, оказали се Потьомкински бойци.
Ранни заключения
Срамът стана още по-лепкав, когато съветското основно командване изгуби връзка с полкове и батальони, а войната се върна към познатите схеми от минали епохи на селски въстания против средновековното самодържавие, когато против лъскавите редици императорски войски са се изправяли свирепи и неумолими казаци, обръщали в бягство и османски, и лейбгвардейски царски полкове.
От самото начало на по този начин наречената «специална военна операция» съветските агресори реализираха рекордни загуби: 12 000 убити военнослужещи, измежду които трима генерали; стотици танкове и бронирани машини; 64 самолета; хеликоптери и зенитни ракетни системи; реактивни системи за залпов огън ГРАД; най-модерният транспортен съд на Черноморския флот корветът «Василий Биков», стотици коли и т. н.
Срина се настъпателният ентусиазъм на войски и командири, рухна митът за модерната, боеспособна и мобилна съветска военна машина, с която кремълският режим се опитваше да плаши прилежащите страни, Европа, НАТО и Съединени американски щати.
Какво ли би станало, в случай че против съветските нашественици се изправят постоянни войски от натовските страни? Поляци, британци, германци, американци?!
Отлично подготвени и въоръжени датски бойци се причислиха към украинската опозиция
Доскоро подценяваните Украински въоръжени сили, доброволческите батальони, силите за териториална защита и цивилни патриоти-аматьори се оказаха храбра, устойчива, гъвкава и добре подготвена сплав от бойни умения и геройство, които дълго ще бъдат изучавани във висшите военни образователни заведения. Независимо от изхода на войната.
«Подлостта е оръжие на слабия»
Противникът към момента разполага със доста предимство. Особено в авиационния съставен елемент. А в модерната война въздушното предимство от време на време има решаващо значение.
Още в ранните часове на 24 февруари с крилати ракети и ударна авиация бяха изумени летища и самолети, радари и зенитно-ракетни комплекси, командни и свързочни центрове. Въпреки героизма на украинските водачи, шесткратното предимство в броя на изтребители и бомбардировачи не можеше да бъде превъзмогнато.
План «Б» на кремълските военни нарушители включва авиационен, ракетен и артилерийски гнет против мирното население, разрушение на инфраструктурата на атакуваните градове, изтребване на мирни жители, опасност от взривяване на атомни електроцентрали, които биха могли да провокират радиоактивно заразяване на целия Европейски континент.
От територията на Русия и Беларус бяха изстрелвани оперативни ракети „ Искандер”. Дивизиони тактически ракети „ Точка-У” бяха предислоцирани на огневи позиции до Киев и Харкив. Доказана и документирана бе използването на ракети за отдалечен обстрел Х-101, употребявани с подготвителни цели от стратегически бомбардировачи Ту-160 и Ту-95МС.
Руската бойна авиация унищожи стотици цивилни обекти: лечебни заведения, учебни заведения, жилищни блокове, електростанции и водопроводи. По публични данни измежду жертвите са 79 деца. Особено тежки са провалите в Харкив, Ирпен, Мариупол и Волноваха. В множеството от тези градове естественият живот е неосъществим.
Нанесените материални вреди до момента се пресмятат с астрономическата сума от 350 милиарда $! А краят на войната наподобява прекомерно надалеч.
Със същата преднамерена измама
кремълският режим се отнася и по отношение на личните си бойци и офицери. Дни наред телата на убитите войничета лежат непогребани. Ако ги погребат и изпратят известия за гибелта им до околните, полевите командири задължават съветската страна да изплати мизерните компенсации на околните, планувани в професионалните им контракти. Ако телата на бойците останат непогребани, те влизат в описите на „ безследно изчезнали “, за които не се знае на кой свят са и не се изплащат компенсации.
Пред велможи от осведомителните си войски Путин се закле, че в Украйна водят война единствено професионални военнослужещи и той в никакъв случай не би изпратил необучени наборни бойци. Само дни след следващата му неистина пленени съветски момчета признаха, че са наборни бойци, скоро навършили пълноправие и минали обикновена единична подготовка. Колкото да си навият партенките.
Руски медии показаха, че както през 2014 и 2015 година след „ победоносните “ путинови войски се движат подходни крематориуми, които оперативно изгарят телата на убитите бойци и предават праха им на майката-земя.
Предстоят решителните сражения за Киев
Излишно е да споделям, че украинските патриоти, от президента до най-младия голобрад казак, са подготвени да победят или да загинат. Пред или във родния град, пред или във родния дом.
Приятел, приключил след мен военното учебно заведение в Лвив, ме помоли да припомня на читателите, че сега отбранителната линия на Киев обгръща същите траншеи, в които през 1941 година дедите на днешните бранители на украинската столица отбраняват града против хитлеристките нашественици. И това е единствено едно от тоталното повтаряне на линии, направления за нахлуване, нрав, лукавство, измама и боязън, с които путлеристките войски копират бойните дейности на нацистките си прародители отпреди 81 години.
Ще се реши ли НАТО да затвори небето над Украйна?
Президентът Зеленски, генерали и политици, жители и емигранти, пристигнали у нас, показват неодобрение от пасивната и прекомерно внимателна позиция на НАТО по отношение на съпротивата, героизма и драмата на украинския народ. Украински и международни специалисти търсят и намират учредения бойни самолети, ракети, разследващи спътници и палубна авиация на НАТО да затворят украинското небе за съветските лешояди.
„ Не е толкоз просто “, дават отговор президенти, министър председатели и други специалисти, главнокомандващият и редица генерали от европейските сили на НАТО.
Нищо не е просто, когато става дума за опасността от международен ракетно-ядрен спор. От една страна имаме параноята на потвърден шизофреник, докарал се до състояние, когато няма потребен ход. От другата страна, виждаме виновни за ориста на човечеството политически и военни водачи, учени, хора на духа, религиозни и политически водачи, чиито разбор заслужава почитание. Евроатлантическата общественост е длъжна да изпипа до най-малки елементи решението си и да нанесе последния удар на омаломощената империя на Злото, без да й разреши с последните си издихания да токсини или да изпепели планетата. Папа Франциск също насочи апел към Кремъл да спре убийствата в Украйна.
Доводите на Украйна и на приятелите й не са за занемаряване:
1.Руското въздушно предимство нанася тежки провали върху въоръжените сили, провокира гибелта на мирни жители и разрушава вековни материални и културни полезности.
2.Европейската общественост не е не запомнила епизода със „ затвореното небе “ над Босна и Херцеговина, когато силите на НАТО не разрешиха на авиацията на Милошевич да нанася въздушни удари против цивилен обекти.
3.Ако в този момент отстъпи и пасува пред Путиновия шантаж, НАТО слага под подозрение смисъла на личното си битие. Коя е гаранцията, че в случай че на следващия ден кремълският деспот понечи да нахлуе в Литва, Латвия, Естония или България Алиансът ще има волята да приложи член 5 от Вашингтонския контракт? Нали и тогава ще тегне опасността от приложимост на нуклеарно оръжие?
4.Ако на следващия ден от Беларус в Украйна нахлуят беларуски войски, НАТО няма ли да има юридическо и морално съображение да плесне през ръцете малоумния човекоядец от Минск?
Всеки от нас би желал да се разсъни в една прелестна заран и първите вести да му донесат вестта, че доблестните ни войски са нанесли ракетни и въздушни удари, които са изхвърлили нашествениците от Украйна. Или че доблестни съветски патриоти са изличили от битието ни дребничкия шизофреничен подполковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), чието име повече в никакъв случай няма да споменем.
„ Ако фантазиите бяха коне и просяците щяха да яздат “
твърди мъдра британска поговорка. Реалността е по-друга. Засега икономическите наказания, въведени от цивилизования свят, вещаят скорошна крах на уродливата рашистка не състояла се империя. Спрени са разплащания, заеми, други финансови интервенции, търговски покупко-продажби, импорт и експорт от съветската страна. Дори Китай отхвърли да й окаже помощ.
До края на март Москва е длъжна да изплати 49 милиарда $ по външните си задължения, а няма от кое място да ги откри. Боздуганът на международните наказания занапред ще блъска по каската на путинските икономисти, политици и генерали.
Нашите украински другари могат и би трябвало да устоят малко. Още доста малко. Да се гътне джуджето, да се отмести черната сянка на нуклеарния спор.
И тогава още веднъж и во веки веков ще запеем Одата на насладата.
И още веднъж ще препрочетем есето на Иманеул Кант „ Към Вечния мир “, сътворено през лето Господне 1795-о.
Затварянето на небето за путлеристките лешояди – най-желаната поддръжка за украинската идея
Капитан I сан о. з.Васил Данов
Едва ли някой ще спори, че войната на Путинова Русия надалеч не е единствено против украинския народ и самостоятелна Украйна. Че тя се трансформира във война на неофашистката робия против Обединена Европа, на Четвъртия райх против Одата на насладата, в финален поход и опит за Апокалипсис на азиатското безчовечие против човешката цивилизация.
В борбата за живота и свободата си украинските воини и украинското общество удържаха скъпи победи против мощен, въоръжен до зъби и подъл завоевател: най-боеспособните сухопътни съединения на Кремъл, батальони от елитни специфични сили, чеченски главорези от отрядите на Кадиров и дори против путинските опричници от Руската армия.
Вчера Путин утвърди концепция, която също произлиза от подземията на диктатора: да бъдат «поканени» сякаш елитни доброволци от Сирия, които биха желали да изплатят дълга си към режима на съветския деспот, избавил от боен погром и бесилка сирийския сатрап и интернационален нарушител Башар ал Асад.
Бих желал да видя тези «елитни» сирийски воини, които непринудено ще изискат да оставят костите си в още замръзналата украинска земя. Едва ли у тях притрепва заблудата, че в действителност са елитни воини, които биха устояли против опитните, добре въоръжени, чудесно подготвени и високо стимулирани украински патриоти. Нищо, че са наемници на Башар. Те надали са глупави хора.
Потьомкински победи и неприятни сънища
Още преди две седмици стана ясно, че оцветеният в розово проект «А», предусещащ победоносен блицкриг, се проваля. И нито един украинец няма да излезе с цветя, самун и сол, с цел да посрещне съветските «братя» Имаше десетки хиляди посрещачи, само че те кой знае за какво носеха коктейли «Молотов» и стреляха с оръдия, ракети и какво ли не.
Руската експанзия затъна в предградията на Киев, Харкив, Херсон и Мариупол, с цел да се трансформира в призрачен сън за редови бойци, полеви командири, дебелозвездни и дебелотрътлести генерали в Кремъл.
Град Херсон е учреден през 1778 година от фаворита-любовник на Екатерина II княз Потьомкин Таврически. Същият, който откакто откраднал милиони от царската хазна, построил подправени фасади на дворци и къщи в завоюваните от османците земи в днешния Крим, платил на добре облечени мужици и жители да хвърлят шапки, да махат с ръце и да скандират «Вива!», когато позлатената карета на Екатерина минавала около «именията» им. От там тръгнал известният израз «Потьомкински села».
Името Херсон идва от античния гръцки град Херсонес, край който съветските варвари в миналото са били покръствани от византийски мисионери, измежду които имало и български духовници.
Легендата споделя, че преди да дефинират името на бъдещия град придворните попитали Екатерина по какъв начин би желала да бъде наречено селището. Уморена от пътуването, царицата отсрочила решението си за идващия ден, като считала да се допита до нощните си сънища. На другия ден Екатерина била в извънредно въодушевление и на въпроса какво е сънувала през нощта, дала отговор: «Ой, мне приснился херовый (хреновый) сон...» Така и нарекли града – Херсон.
Вероятно и други Путин е сънувал неприятни сънища, тъй като украински и международни медии демонстрираха някакви недообучени и ужасени войничета, хвърлени от образователните полигони напряко в багра, които се молеха за прошка и обясняваха, че в никакъв случай не са си и помисляли да нахлуват в Украйна, тъй като имали лели, стринки, чичовци и братовчеди в Полтава, Виница или Чернивци. «Мама, я хочу домой!», бе посланието, тиражирано в хиляди листовки, които украинското командване изпрати в съветските градове с зов към войнишките майки да приберат синовете си, оказали се Потьомкински бойци.
Ранни заключения
Срамът стана още по-лепкав, когато съветското основно командване изгуби връзка с полкове и батальони, а войната се върна към познатите схеми от минали епохи на селски въстания против средновековното самодържавие, когато против лъскавите редици императорски войски са се изправяли свирепи и неумолими казаци, обръщали в бягство и османски, и лейбгвардейски царски полкове.
От самото начало на по този начин наречената «специална военна операция» съветските агресори реализираха рекордни загуби: 12 000 убити военнослужещи, измежду които трима генерали; стотици танкове и бронирани машини; 64 самолета; хеликоптери и зенитни ракетни системи; реактивни системи за залпов огън ГРАД; най-модерният транспортен съд на Черноморския флот корветът «Василий Биков», стотици коли и т. н.
Срина се настъпателният ентусиазъм на войски и командири, рухна митът за модерната, боеспособна и мобилна съветска военна машина, с която кремълският режим се опитваше да плаши прилежащите страни, Европа, НАТО и Съединени американски щати.
Какво ли би станало, в случай че против съветските нашественици се изправят постоянни войски от натовските страни? Поляци, британци, германци, американци?!
Отлично подготвени и въоръжени датски бойци се причислиха към украинската опозиция
Доскоро подценяваните Украински въоръжени сили, доброволческите батальони, силите за териториална защита и цивилни патриоти-аматьори се оказаха храбра, устойчива, гъвкава и добре подготвена сплав от бойни умения и геройство, които дълго ще бъдат изучавани във висшите военни образователни заведения. Независимо от изхода на войната.
«Подлостта е оръжие на слабия»
Противникът към момента разполага със доста предимство. Особено в авиационния съставен елемент. А в модерната война въздушното предимство от време на време има решаващо значение.
Още в ранните часове на 24 февруари с крилати ракети и ударна авиация бяха изумени летища и самолети, радари и зенитно-ракетни комплекси, командни и свързочни центрове. Въпреки героизма на украинските водачи, шесткратното предимство в броя на изтребители и бомбардировачи не можеше да бъде превъзмогнато.
План «Б» на кремълските военни нарушители включва авиационен, ракетен и артилерийски гнет против мирното население, разрушение на инфраструктурата на атакуваните градове, изтребване на мирни жители, опасност от взривяване на атомни електроцентрали, които биха могли да провокират радиоактивно заразяване на целия Европейски континент.
От територията на Русия и Беларус бяха изстрелвани оперативни ракети „ Искандер”. Дивизиони тактически ракети „ Точка-У” бяха предислоцирани на огневи позиции до Киев и Харкив. Доказана и документирана бе използването на ракети за отдалечен обстрел Х-101, употребявани с подготвителни цели от стратегически бомбардировачи Ту-160 и Ту-95МС.
Руската бойна авиация унищожи стотици цивилни обекти: лечебни заведения, учебни заведения, жилищни блокове, електростанции и водопроводи. По публични данни измежду жертвите са 79 деца. Особено тежки са провалите в Харкив, Ирпен, Мариупол и Волноваха. В множеството от тези градове естественият живот е неосъществим.
Нанесените материални вреди до момента се пресмятат с астрономическата сума от 350 милиарда $! А краят на войната наподобява прекомерно надалеч.
Със същата преднамерена измама
кремълският режим се отнася и по отношение на личните си бойци и офицери. Дни наред телата на убитите войничета лежат непогребани. Ако ги погребат и изпратят известия за гибелта им до околните, полевите командири задължават съветската страна да изплати мизерните компенсации на околните, планувани в професионалните им контракти. Ако телата на бойците останат непогребани, те влизат в описите на „ безследно изчезнали “, за които не се знае на кой свят са и не се изплащат компенсации.
Пред велможи от осведомителните си войски Путин се закле, че в Украйна водят война единствено професионални военнослужещи и той в никакъв случай не би изпратил необучени наборни бойци. Само дни след следващата му неистина пленени съветски момчета признаха, че са наборни бойци, скоро навършили пълноправие и минали обикновена единична подготовка. Колкото да си навият партенките.
Руски медии показаха, че както през 2014 и 2015 година след „ победоносните “ путинови войски се движат подходни крематориуми, които оперативно изгарят телата на убитите бойци и предават праха им на майката-земя.
Предстоят решителните сражения за Киев
Излишно е да споделям, че украинските патриоти, от президента до най-младия голобрад казак, са подготвени да победят или да загинат. Пред или във родния град, пред или във родния дом.
Приятел, приключил след мен военното учебно заведение в Лвив, ме помоли да припомня на читателите, че сега отбранителната линия на Киев обгръща същите траншеи, в които през 1941 година дедите на днешните бранители на украинската столица отбраняват града против хитлеристките нашественици. И това е единствено едно от тоталното повтаряне на линии, направления за нахлуване, нрав, лукавство, измама и боязън, с които путлеристките войски копират бойните дейности на нацистките си прародители отпреди 81 години.
Ще се реши ли НАТО да затвори небето над Украйна?
Президентът Зеленски, генерали и политици, жители и емигранти, пристигнали у нас, показват неодобрение от пасивната и прекомерно внимателна позиция на НАТО по отношение на съпротивата, героизма и драмата на украинския народ. Украински и международни специалисти търсят и намират учредения бойни самолети, ракети, разследващи спътници и палубна авиация на НАТО да затворят украинското небе за съветските лешояди.
„ Не е толкоз просто “, дават отговор президенти, министър председатели и други специалисти, главнокомандващият и редица генерали от европейските сили на НАТО.
Нищо не е просто, когато става дума за опасността от международен ракетно-ядрен спор. От една страна имаме параноята на потвърден шизофреник, докарал се до състояние, когато няма потребен ход. От другата страна, виждаме виновни за ориста на човечеството политически и военни водачи, учени, хора на духа, религиозни и политически водачи, чиито разбор заслужава почитание. Евроатлантическата общественост е длъжна да изпипа до най-малки елементи решението си и да нанесе последния удар на омаломощената империя на Злото, без да й разреши с последните си издихания да токсини или да изпепели планетата. Папа Франциск също насочи апел към Кремъл да спре убийствата в Украйна.
Доводите на Украйна и на приятелите й не са за занемаряване:
1.Руското въздушно предимство нанася тежки провали върху въоръжените сили, провокира гибелта на мирни жители и разрушава вековни материални и културни полезности.
2.Европейската общественост не е не запомнила епизода със „ затвореното небе “ над Босна и Херцеговина, когато силите на НАТО не разрешиха на авиацията на Милошевич да нанася въздушни удари против цивилен обекти.
3.Ако в този момент отстъпи и пасува пред Путиновия шантаж, НАТО слага под подозрение смисъла на личното си битие. Коя е гаранцията, че в случай че на следващия ден кремълският деспот понечи да нахлуе в Литва, Латвия, Естония или България Алиансът ще има волята да приложи член 5 от Вашингтонския контракт? Нали и тогава ще тегне опасността от приложимост на нуклеарно оръжие?
4.Ако на следващия ден от Беларус в Украйна нахлуят беларуски войски, НАТО няма ли да има юридическо и морално съображение да плесне през ръцете малоумния човекоядец от Минск?
Всеки от нас би желал да се разсъни в една прелестна заран и първите вести да му донесат вестта, че доблестните ни войски са нанесли ракетни и въздушни удари, които са изхвърлили нашествениците от Украйна. Или че доблестни съветски патриоти са изличили от битието ни дребничкия шизофреничен подполковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), чието име повече в никакъв случай няма да споменем.
„ Ако фантазиите бяха коне и просяците щяха да яздат “
твърди мъдра британска поговорка. Реалността е по-друга. Засега икономическите наказания, въведени от цивилизования свят, вещаят скорошна крах на уродливата рашистка не състояла се империя. Спрени са разплащания, заеми, други финансови интервенции, търговски покупко-продажби, импорт и експорт от съветската страна. Дори Китай отхвърли да й окаже помощ.
До края на март Москва е длъжна да изплати 49 милиарда $ по външните си задължения, а няма от кое място да ги откри. Боздуганът на международните наказания занапред ще блъска по каската на путинските икономисти, политици и генерали.
Нашите украински другари могат и би трябвало да устоят малко. Още доста малко. Да се гътне джуджето, да се отмести черната сянка на нуклеарния спор.
И тогава още веднъж и во веки веков ще запеем Одата на насладата.
И още веднъж ще препрочетем есето на Иманеул Кант „ Към Вечния мир “, сътворено през лето Господне 1795-о.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ