Подходих с боязън, предубеждение и лек снобски скептицизъм към новата

Подходих с страх, предрешение и лек самомнителен песимизъм към новата екранизация на  " Мадам Бовари ", дело на живеещата в Съединени американски щати французойка Софи Бартез (наградения в Карлови Вари " Cold Souls " ), оценена с едвам 5,8 в IMdb (премиера зад океана на 12 юни). Филмът обаче е много добър (пренебрегнете отрицателните мнения и оценки и безусловно го гледайте); прииска ми се отново да прочета превъзходната прозаичност на Флобер. Между другото, вижте поста ми отпреди към две години за екранизацията с Изабел Юпер на Шаброл, там трактовката е по-близо до моето чувство за героинята – капризна егоистична флиртаджийка без качества, способности и достолепия, която се самоунищожава от лекомислие, лакомия и блян към недостоен с нищо богат и блестящ живот. Тук е малко по-различно...

У Ема Бовари на Миа Вашиковска (много израсна тази актриса) има нещо и от обречения протест за равноправност и независимост на Ибсеновата Нора (обичат да ги сравняват) – наивна, добра и открита госпожица, виждаща в хората единствено позитивната и светла страна, която още напълно дребна влиза в манастир, а след това, неопитна и чиста, е омъжена за селския лекар Шарл (Хенри Лойд-Хюз), благ, мирен, примирителен, даже обуздан и слабоволев юноша. Останалите мъже в живота й – лукавият, лаком, манипулативен и хвалебствен спекулант Леро (Рис Айфънс; " всеки миг без обичаните ни неща е покруса, сърцето би трябвало да пее " ; " парите не са проблем, а решение " ), капризният и надменен, кух хубав маркиз (Логан Маршъл-Грийн), пламенният младеж мечтател, трансформирал се в стеснен, лицемерен и нерешителен служител Леон Дюпоа (Езра Милър, " оня " Кевин, тук толкоз различен), даже невежият, скучен и лоен бръщолевец Оме (Пол Джамати, на непрекъснатото си ниво) – се възползват от нея – чувствено, полово, финансово, след което я захвърлят – смазана, унижена, дамгосана, изсмукана и изстискана прочувствено и физически, като вехтория или непотребен и изтъркан парцал.За което немалка виновност има и тя – хубаво е да гониш щастието и да гледаш към звездите ( " only sky is the limit " ), само че не е добре да наблягаш на телесното и лъскавото за сметка на духовното и стойностното и би трябвало да имаш трезва преценка за своите качества, благоприятни условия и заслуги и да не търсиш постоянно късия и елементарен път...

Края всички го знаем – той е логически, подобаващ и само вероятен. Но пропадането и нещастието на Ема и гибелта на една млада и неопетнена душа още преди да разцъфне за умишлен живот ни карат надълбоко да скърбим и да пророним не една и две сълзи...

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.