Едно медийно табу в Испания по-малко
„ Подарете си вдъхновяващи екскурзии в Галисия “, примамват ни разнообразни реклами. Някои имат и сантиментални мемоари от крайбрежията на самостоятелната област в Североизточна Испания. Като да вземем за пример преводачката от испански Свидна Михайлова, на която изискуем превода на български на книгата „ Бял прахуляк “ (Fariña) на известния публицист Начо Каретеро.
Книгата бе показана от създателя в испанския културен институт „ Сервантес “. Но в нея чудните крайбрежия на Галисия не са това, което са. „ Нормално е да видиш по плажовете опожарени кораби и стоварени пет хиляди кг кокаин. Когато си израснал в такава среда, си мислиш, че това е обикновено, само че годините минават и в един миг си даваш сметка, че не си прав да приемаш тези неща за естествени и че би трябвало да разкажеш за тях. Но не като за културен феномен, както е признато да се прави в Съединените щати “, призна Начо Каретеро в наличието на директорката на Института „ Сервантес “ Мария-Луиза Сантос и на българските издатели на „ Бял прахуляк “ от „ Вакон “.
Каретеро не скри, че е очаквал някой различен негов сътрудник публицист да се заеме с разкриването на наркотрафика в Галисия, само че откакто никой не се наел, се захванал за работа и бил подготвен с книгата през 2015 година. По-късно се изненадал от огромния интерес към нея, а още повече от решението на испански съд, който разпоредил евакуиране на тиража й. Причината – дело за клюка, заведено от един от кметовете в Галисия, упоменат в книгата.
Въпреки че сътрудниците на Начо Каретеро почнали да го поздравяват с "успеха ", той напълно откровено се натъжил от решението, защото бил положил значително старания да потвърди изказванията си. Освен това налагането на цензура провокирало мощна реакция в испанското общество и възбудило политиците, които се възползвали да "яхнат " случая и да поведат лични партийни борби.
Каретеро описа и за диалозите си с наркобосовете, които, естествено, не знаели за писателските му упоритости. Но когато книгата излязла, били ядосани. Някои даже били доста гневни, само че „ като хора – интелигентни “ не му отправили закани, защото били наясно, че по този метод ще привлекат още по-голям интерес към себе си.
„ Те желаят цялостна поверителност, въпреки и до мен да доближи слухът, че имало и недоволни – някакви хора се възмутили, че не са упоменати измежду огромните наркобосове “ –добави журналистът, който през днешния ден работи в „ Ел Паис “.
В последна сметка малко откакто мярката за възбрана на книгата била анулирана тя се трансформирала в най-продаваното заглавие в Испания за първите месеци на 2018 година. По нея почнал да се снима сериал и да се вършат туристически обиколки из упоменатите на страниците й места в Галисия.
„ Тези неща към този момент не ги управлявам “, показа Каретеро. Накрая той призна, че съжалява, че полицията не е взела никакви по-специални ограничения за справяне с казуса, само че акцентира, че табуто е нарушено и че в Испания към този момент се приказва за наркопроблемите на Галисия.
Книгата бе показана от създателя в испанския културен институт „ Сервантес “. Но в нея чудните крайбрежия на Галисия не са това, което са. „ Нормално е да видиш по плажовете опожарени кораби и стоварени пет хиляди кг кокаин. Когато си израснал в такава среда, си мислиш, че това е обикновено, само че годините минават и в един миг си даваш сметка, че не си прав да приемаш тези неща за естествени и че би трябвало да разкажеш за тях. Но не като за културен феномен, както е признато да се прави в Съединените щати “, призна Начо Каретеро в наличието на директорката на Института „ Сервантес “ Мария-Луиза Сантос и на българските издатели на „ Бял прахуляк “ от „ Вакон “.
Каретеро не скри, че е очаквал някой различен негов сътрудник публицист да се заеме с разкриването на наркотрафика в Галисия, само че откакто никой не се наел, се захванал за работа и бил подготвен с книгата през 2015 година. По-късно се изненадал от огромния интерес към нея, а още повече от решението на испански съд, който разпоредил евакуиране на тиража й. Причината – дело за клюка, заведено от един от кметовете в Галисия, упоменат в книгата.
Въпреки че сътрудниците на Начо Каретеро почнали да го поздравяват с "успеха ", той напълно откровено се натъжил от решението, защото бил положил значително старания да потвърди изказванията си. Освен това налагането на цензура провокирало мощна реакция в испанското общество и възбудило политиците, които се възползвали да "яхнат " случая и да поведат лични партийни борби.
Каретеро описа и за диалозите си с наркобосовете, които, естествено, не знаели за писателските му упоритости. Но когато книгата излязла, били ядосани. Някои даже били доста гневни, само че „ като хора – интелигентни “ не му отправили закани, защото били наясно, че по този метод ще привлекат още по-голям интерес към себе си.
„ Те желаят цялостна поверителност, въпреки и до мен да доближи слухът, че имало и недоволни – някакви хора се възмутили, че не са упоменати измежду огромните наркобосове “ –добави журналистът, който през днешния ден работи в „ Ел Паис “.
В последна сметка малко откакто мярката за възбрана на книгата била анулирана тя се трансформирала в най-продаваното заглавие в Испания за първите месеци на 2018 година. По нея почнал да се снима сериал и да се вършат туристически обиколки из упоменатите на страниците й места в Галисия.
„ Тези неща към този момент не ги управлявам “, показа Каретеро. Накрая той призна, че съжалява, че полицията не е взела никакви по-специални ограничения за справяне с казуса, само че акцентира, че табуто е нарушено и че в Испания към този момент се приказва за наркопроблемите на Галисия.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ