XPOME - историята на две десетилетия графити шедьоври
Под този текст можете да чуете целия диалог с ХРОМЕ, в това число с какви флакони се рисува в началото, историята на някои от паметните му части, за рисуването в Камбоджа и графити туризма, от кое място идва името на крюто LPG и други.
са най-достъпното изобразително изкуство, без значение дали го разбирате или одобрявате в другите му форми. Творбите на огромните майстори съпътстват всекидневието и дефинират средата ни без изобщо да разберем. Като всичко налично, те са и изключително преходни. В този смисъл са ни нужни свидетелства за съществуването на някои от най-хубавите образци, които изчезват по разнообразни аргументи от стените си.
Такова нужно удостоверение ще е книгата ”. Заглавието споделя всичко – това са стотици фотоси на към момента стоящи и от дълго време изгубени произведения на един от най-изявените софийски графити художници. От 2001 до 2021. От подлеза на НДК до нюйоркски галерии.
ХРОМЕ е създател, чиято значителност може да не осъзнавате. Ако живеете в София е доста евентуално негови произведения да са били в полезрението ви, до момента в който ходите до магазина; целували сте се за пръв път; разхождали сте детето си; разбрали сте за гибелта на близък; пили сте бира с приятели; отивали сте на работа или по време на различен миг от всекидневието ви.
Защото ХРОМЕ е на всички места – по огромните булеварди, по каналите, в основни подлези и надлези, на покриви и сутерени. И това са единствено нещата му в столицата – най-много стотици изписвания на псевдонима му в разнообразни форми. Това е може би най-изявеният софийски типограф, който в никакъв случай не се е занимавал съществено с типография.
Поради ред специфики на графити изкуството, самоличността е отделена от актьора. Следва част от историята на актьора, съпътстваща всичко, което сте виждали по улиците и което ще можете да видите в книгата.
НАЧАЛОТО И ПРЯКОРЪТ
Въпросният актьор е софийски младеж, който като дребен желал да стане водач от Формула 1 и успешно рисувал кораби, анимационни герои и най-много коли. Някъде през 2000 година попада на немско графити списание, до момента в който търси материали за образователен доклад. След като го преглежда се случват две неща. Най-напред сменя тематиката на реферата. После стартира да вижда частите на пионерите в софийскитеи българските графити – MAD в Зоната, XNRG , LBC и доста други хора, които шареха сивите стени в първата фаза на Прехода. В интернет се свързва с ERIC от City Stars Crew (CSC):
„ Видяхме се още на същия или на другия ден. Станахме супер положителни другари. Той ме вкара в рисуването и с него беше първата ми акция. В годините до 2004-а, когато той си отиде, рисувахме дружно всякога, когато бях в София. “
Първо се ражда Electro Hippie – първият псевдоним. „ Беше много дълго. На четвъртата стена, която беше някакъв опит за мюръл, се появи ХРОМО. Идва от Хромозом, което също е прекомерно дълго. Затова стана ХРОМО, а след това с годините ХРОМЕ , тъй като с две разнообразни букви е повече кеф. Има връзка и с цвета, тъй като хромът е главен за бомбинга – с него можеш да покриеш всичко друго. “
А какви са страстите, които карат един човек да хване флакони и мечета и да рисува по стените?
„ Усещането за цялостна независимост . Правиш нещо, което доста малко други хора вършат, нещо непозволено и за което няма доста информация “, е отговора на ХРОМЕ. Заедно с ERIC той се впуска в свят, на който …
„ В началото хората гледаха много песимистично. Немалко акции, освен на НДК, а и на други централни места, са завършвали с гонитби, арести, побои. Цялото нещо имаше доста отрицателен имидж. “
Тук няма да се впускаме в разбор за законността на графитите. Но е реалност, че отношението на публиката става по-толерантно с годините, по думите и на ветерани като ХРОМЕ. Трудно е да поставиш надпис на име на футболен тим върху жилищна фасада в същата рубрика с големи и цветни шедьоври, легални или не.
GRAFFITI CITY SOFIA
След началото през 2001 година следват две десетилетия на лукс. ХРОМЕ залага както на „ бомбенето “ в центъра на София, по този начин и на по-спокойни местоположения , където може да направи по-сложни, по-изпипани и по-големи рисунки. През годините е захаресвал спокойствието повече, само че е изпил и другите „ бири “, което е и повода да виждате името му на толкоз доста места. Правил е влакове, писал си е името с открити движимости, а интервалът, поради който най-вече го виждате разказва по този начин:
„ 2011 с Teleto (140 ideas) още веднъж си казахме, че всеки от нас би трябвало да направи 100 части за година . И се хванахме всеки уикенд, всяка вечер след работа излизахме и правихме. Накрая ги натъкмихме и аз и той 100. На идната година си споделих „ 100 е малко. Трябва да се вършат повече. “ Тогава почти се срещнах със STER, който крепко натискаше педалите в тоя миг. Това беше мотивация и за мене, за него, може би и за остатъка от сцената да се рисува повече. Той дори изкара две години без да спре. Всеки ден. “
Както ERIC , STER също си потегля от този свят без време. Благодарение на независимата и обща работа, името му, дружно с това на ХРОМЕ, е част от градската памет .
Уличната популярност и качественото й измерение последователно се трансферират и в други форми. ХРОМЕ е обикалял фестивали по целия свят, има участия в изложения, в това число една независима в Загреб. В страни от казионната просвета и светлините, българските графити в действителност включват голям брой интернационално познати актьори . Ако от обща просвета към този момент знаете за, то не е неприятно да разберете и за:
„ GLOW, KOTK, ARSEK & ERASE, хората от моето крю (LPG) – MORE и RICAR, GRTS и доста други хора в разнообразни сфери и направления на рисуването, във и отвън София. За броя хора, които рисуват тук, имаме доста положителни актьори. “
Всички тези хора и колективи образуват естествено развила се и международно приета сцена на изобразително изкуство, до момента в който „ говорещите глави “ по малкия екран се вайкат по какъв начин художествените ни академии не могат да произведат идващия Кристо. „ Няма по какъв начин да си графити актьор и да ти пука за утвърждението на хората “ , ми споделя ХРОМЕ и това ме предизвика да го попитам кое му е най-ценното самопризнание.
„ Най-много се изкефих на това, че ме поканиха на галерия в Ню Йорк, меката на графитите , и съумях да дръпна още хора. Бяхме 5 индивида на тоя трип. Казах си „ Уау, тъй като си качвам някакви неща в Инстаграм, някакъв човек ме предложения в галерия на другия завършек на света. “
ТИПОГРАФИЯТА
За цялата си известност ХРОМЕ разчита на името си много безусловно. Той е от артистите, които вършат „ единствено букви “.
„ Аз самият си знам, че не съм художник, нямам такова обучение и разбиране за човешкото тяло, и не ми идва отръки да хвана и да обрисувам някое тяло съвършено. От фотография мога да го прерисувам добре, само че не е креативно за мен. Някъде през 2004 година си споделих, че няма да рисувам character-и и да се пробвам да върша фигуративни неща, въпреки че доста ми харесва, а че фокусът ми ще бъдат буквите “
Докато доста от райтърите залагат на сходен „ шрифт “ на буквите в множеството си неща, ХРОМЕ е от тези, познати с многообразието . От типичен „ троуъпи “ до разнообразни типове триизмерност, монохромни и цветни части на всевъзможни места.
„ Да, скучно ми е и не виждам някакво развиване да хвана една схема и да я докарам до съвършенност, като я повторя 142 пъти. За мен е по-интересно, даже да има неточности в пропорции и осъществяване, само че да съм изкарал още една схема на стената . “
„ Правил съм няколко шрифта от А до Я или А to Z. Не с комерсиална цел, просто съм желал да опитам да изкарам всички букви от някакъв тип – домино, някакви пиксели, положителни и отрицателни форми. Със сигурност съм инспириран от типографията, само че дали аз съм типограф би трябвало да кажат хора, които се занимават професионално с тази активност “, споделя актьорът.
КНИГАТА
Тя съдържа още истории от създателя и оценките на негови колеги-райтъри от България и света. Съдържа фотоси на над 700 части от другите години – хартиено доказателство за един забележителен креативен път .
„ Не ми се правеше галерия. Да демонстрирам неща в рамки и платна не е супер огромна мотивация за мен. Затова си споделих, че ще събера всичко в една книга и един ден като ме няма книгата би трябвало още да е здрава. Или да демонстрирам на внуците – вижте какви неща съм правил като млад. “
Книгата, естествено, ще е доста повече, тъй като сигурно и много други хора биха я показвали внуците си. Или пък биха я разгледали тъкмо в този момент.
Реализацията на плана зависи от акцията в и по този начин да финансирате издаването й. Можете да подпомогнете плана и с по-малки суми, в това число против разнообразни забавни дарове.
Обещаните спомагателни истории може да чуйте изпод. Разговорът беше осъществен в предаването „ Изотопия “, което можете да последвате във и. Тук ще го чуете в подкаста „ Попкултура “, който може да последвате във и.
·
са най-достъпното изобразително изкуство, без значение дали го разбирате или одобрявате в другите му форми. Творбите на огромните майстори съпътстват всекидневието и дефинират средата ни без изобщо да разберем. Като всичко налично, те са и изключително преходни. В този смисъл са ни нужни свидетелства за съществуването на някои от най-хубавите образци, които изчезват по разнообразни аргументи от стените си.
Такова нужно удостоверение ще е книгата ”. Заглавието споделя всичко – това са стотици фотоси на към момента стоящи и от дълго време изгубени произведения на един от най-изявените софийски графити художници. От 2001 до 2021. От подлеза на НДК до нюйоркски галерии.
ХРОМЕ е създател, чиято значителност може да не осъзнавате. Ако живеете в София е доста евентуално негови произведения да са били в полезрението ви, до момента в който ходите до магазина; целували сте се за пръв път; разхождали сте детето си; разбрали сте за гибелта на близък; пили сте бира с приятели; отивали сте на работа или по време на различен миг от всекидневието ви.
Защото ХРОМЕ е на всички места – по огромните булеварди, по каналите, в основни подлези и надлези, на покриви и сутерени. И това са единствено нещата му в столицата – най-много стотици изписвания на псевдонима му в разнообразни форми. Това е може би най-изявеният софийски типограф, който в никакъв случай не се е занимавал съществено с типография.
Поради ред специфики на графити изкуството, самоличността е отделена от актьора. Следва част от историята на актьора, съпътстваща всичко, което сте виждали по улиците и което ще можете да видите в книгата.
НАЧАЛОТО И ПРЯКОРЪТ
Въпросният актьор е софийски младеж, който като дребен желал да стане водач от Формула 1 и успешно рисувал кораби, анимационни герои и най-много коли. Някъде през 2000 година попада на немско графити списание, до момента в който търси материали за образователен доклад. След като го преглежда се случват две неща. Най-напред сменя тематиката на реферата. После стартира да вижда частите на пионерите в софийскитеи българските графити – MAD в Зоната, XNRG , LBC и доста други хора, които шареха сивите стени в първата фаза на Прехода. В интернет се свързва с ERIC от City Stars Crew (CSC):
„ Видяхме се още на същия или на другия ден. Станахме супер положителни другари. Той ме вкара в рисуването и с него беше първата ми акция. В годините до 2004-а, когато той си отиде, рисувахме дружно всякога, когато бях в София. “
Първо се ражда Electro Hippie – първият псевдоним. „ Беше много дълго. На четвъртата стена, която беше някакъв опит за мюръл, се появи ХРОМО. Идва от Хромозом, което също е прекомерно дълго. Затова стана ХРОМО, а след това с годините ХРОМЕ , тъй като с две разнообразни букви е повече кеф. Има връзка и с цвета, тъй като хромът е главен за бомбинга – с него можеш да покриеш всичко друго. “
А какви са страстите, които карат един човек да хване флакони и мечета и да рисува по стените?
„ Усещането за цялостна независимост . Правиш нещо, което доста малко други хора вършат, нещо непозволено и за което няма доста информация “, е отговора на ХРОМЕ. Заедно с ERIC той се впуска в свят, на който …
„ В началото хората гледаха много песимистично. Немалко акции, освен на НДК, а и на други централни места, са завършвали с гонитби, арести, побои. Цялото нещо имаше доста отрицателен имидж. “
Тук няма да се впускаме в разбор за законността на графитите. Но е реалност, че отношението на публиката става по-толерантно с годините, по думите и на ветерани като ХРОМЕ. Трудно е да поставиш надпис на име на футболен тим върху жилищна фасада в същата рубрика с големи и цветни шедьоври, легални или не.
GRAFFITI CITY SOFIA
След началото през 2001 година следват две десетилетия на лукс. ХРОМЕ залага както на „ бомбенето “ в центъра на София, по този начин и на по-спокойни местоположения , където може да направи по-сложни, по-изпипани и по-големи рисунки. През годините е захаресвал спокойствието повече, само че е изпил и другите „ бири “, което е и повода да виждате името му на толкоз доста места. Правил е влакове, писал си е името с открити движимости, а интервалът, поради който най-вече го виждате разказва по този начин:
„ 2011 с Teleto (140 ideas) още веднъж си казахме, че всеки от нас би трябвало да направи 100 части за година . И се хванахме всеки уикенд, всяка вечер след работа излизахме и правихме. Накрая ги натъкмихме и аз и той 100. На идната година си споделих „ 100 е малко. Трябва да се вършат повече. “ Тогава почти се срещнах със STER, който крепко натискаше педалите в тоя миг. Това беше мотивация и за мене, за него, може би и за остатъка от сцената да се рисува повече. Той дори изкара две години без да спре. Всеки ден. “
Както ERIC , STER също си потегля от този свят без време. Благодарение на независимата и обща работа, името му, дружно с това на ХРОМЕ, е част от градската памет .
Уличната популярност и качественото й измерение последователно се трансферират и в други форми. ХРОМЕ е обикалял фестивали по целия свят, има участия в изложения, в това число една независима в Загреб. В страни от казионната просвета и светлините, българските графити в действителност включват голям брой интернационално познати актьори . Ако от обща просвета към този момент знаете за, то не е неприятно да разберете и за:
„ GLOW, KOTK, ARSEK & ERASE, хората от моето крю (LPG) – MORE и RICAR, GRTS и доста други хора в разнообразни сфери и направления на рисуването, във и отвън София. За броя хора, които рисуват тук, имаме доста положителни актьори. “
Всички тези хора и колективи образуват естествено развила се и международно приета сцена на изобразително изкуство, до момента в който „ говорещите глави “ по малкия екран се вайкат по какъв начин художествените ни академии не могат да произведат идващия Кристо. „ Няма по какъв начин да си графити актьор и да ти пука за утвърждението на хората “ , ми споделя ХРОМЕ и това ме предизвика да го попитам кое му е най-ценното самопризнание.
„ Най-много се изкефих на това, че ме поканиха на галерия в Ню Йорк, меката на графитите , и съумях да дръпна още хора. Бяхме 5 индивида на тоя трип. Казах си „ Уау, тъй като си качвам някакви неща в Инстаграм, някакъв човек ме предложения в галерия на другия завършек на света. “
ТИПОГРАФИЯТА
За цялата си известност ХРОМЕ разчита на името си много безусловно. Той е от артистите, които вършат „ единствено букви “.
„ Аз самият си знам, че не съм художник, нямам такова обучение и разбиране за човешкото тяло, и не ми идва отръки да хвана и да обрисувам някое тяло съвършено. От фотография мога да го прерисувам добре, само че не е креативно за мен. Някъде през 2004 година си споделих, че няма да рисувам character-и и да се пробвам да върша фигуративни неща, въпреки че доста ми харесва, а че фокусът ми ще бъдат буквите “
Докато доста от райтърите залагат на сходен „ шрифт “ на буквите в множеството си неща, ХРОМЕ е от тези, познати с многообразието . От типичен „ троуъпи “ до разнообразни типове триизмерност, монохромни и цветни части на всевъзможни места.
„ Да, скучно ми е и не виждам някакво развиване да хвана една схема и да я докарам до съвършенност, като я повторя 142 пъти. За мен е по-интересно, даже да има неточности в пропорции и осъществяване, само че да съм изкарал още една схема на стената . “
„ Правил съм няколко шрифта от А до Я или А to Z. Не с комерсиална цел, просто съм желал да опитам да изкарам всички букви от някакъв тип – домино, някакви пиксели, положителни и отрицателни форми. Със сигурност съм инспириран от типографията, само че дали аз съм типограф би трябвало да кажат хора, които се занимават професионално с тази активност “, споделя актьорът.
КНИГАТА
Тя съдържа още истории от създателя и оценките на негови колеги-райтъри от България и света. Съдържа фотоси на над 700 части от другите години – хартиено доказателство за един забележителен креативен път .
„ Не ми се правеше галерия. Да демонстрирам неща в рамки и платна не е супер огромна мотивация за мен. Затова си споделих, че ще събера всичко в една книга и един ден като ме няма книгата би трябвало още да е здрава. Или да демонстрирам на внуците – вижте какви неща съм правил като млад. “
Книгата, естествено, ще е доста повече, тъй като сигурно и много други хора биха я показвали внуците си. Или пък биха я разгледали тъкмо в този момент.
Реализацията на плана зависи от акцията в и по този начин да финансирате издаването й. Можете да подпомогнете плана и с по-малки суми, в това число против разнообразни забавни дарове.
Обещаните спомагателни истории може да чуйте изпод. Разговорът беше осъществен в предаването „ Изотопия “, което можете да последвате във и. Тук ще го чуете в подкаста „ Попкултура “, който може да последвате във и.
·
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ