Отчуждени братя и сестри: защо се случва?
Почти всички проучвания сочат, че околните връзки сред братята и сестрите се отразяват благотворно на здравето им и ги вършат по-щастливи .
Според Джошуа Коулман, психолог в Сан Франциско, те обаче се отчуждават и разделят доста по-често, в сравнение с родителите и техните пораснали към този момент деца. Причината се крие в това, че майките и бащите са по-мотивирани да запазят близостта със своите наследници, страхувайки се от публичното мнение, което нормално осъжда доста остро неразбирателството сред тях.
Коулман добавя: „ Подобни упования към братята и сестрите няма. Никой не следи от близко техните взаимоотношения, с цел да ги накара да се усещат неудобно или засрамени, в случай че те са охладнели. Това значи също по този начин, че нямат мотивация, било то и външна, да работят върху тях. “
Макар отчуждението да разсънва отрицателни усеща, братята и сестрите, които вземат решение да се оттеглен, настояват, че се усещат доста по-добре. След като известно време са опитвали да решат казуса, само че виждат, че отсрещната страна не може или не желае да постави старания, те поставят завършек на връзките и признават, че са по-спокойни и щастливи.
Има случаи обаче, когато и двете страни не са сигурни дали си коства да продължат да се борят, или е време да прекратят контактите между тях. В изявление за телевизия CNN психологът дава насоки за братята и сестрите, изправени пред тази сложна алтернатива.
Кои са най-честите аргументи за неприятните връзки сред братя и сестри?
Както множеството от нас знаят, особеното отношение на родителите към децата може да ги отдалечи едно от друго. Детето, което усеща, че не е обичано и ценено, избира да се откъсне, с цел да се избави от отрицателните си страсти.
Понякога братът или сестрата са подложени на прочувствен, физически тормоз от страна на другото дете в фамилията. Подобни прекарвания в детството могат да оставят дълготраен отпечатък, изключително в случай че жертвата не намира сили да елементарни.
Друга причина за отчуждението е непрекъснатото състезание. Често се случва единият да завижда на другия за уменията и достиженията или пък да се усеща заплашен по някакъв метод.
В някои фамилии детето първо се отдръпва от родителите си. Ако усети, че братът/ сестрата не е на негова страна и не го схваща, взема решение да се изолира и от него/ нея.
Каква е първата крачка, която би трябвало да направи човек, който постоянно е в спор с брат или сестра?
Разбира се, първо би трябвало да постави оптимални старания за опазване на връзката посред им и да даде опция на провинилия се да види грешката си и да я поправи. Важно е да разиска с него от какво се нуждае, да го накара да размишлява върху случилото се и да разсъни възприятие на емпатия.
Ако обстановката е нетърпима и братът/ сестрата се усеща компрометиран, потиснат или непрекъснато подложен на критика, може би ще е добре да каже: „ Ако искаш да продължим да поддържаме връзка, е нужно да се промениш. Смятам, че имам правото да желая това от теб. Сигурно ти също виждаш проблем в мен, върху който би трябвало да поработя, само че все по-често си мисля, че в случай че не настъпи смяна в нашите връзки, ще бъда заставен да прекъсна връзка с теб, за по-дълъг интервал от време. “
Несъмнено човек, който упражнява тормоз, не може да се владее и да се въздържа от нападателно или непочтено държание. В подобен случай е нужна външна интервенция – някой, който да дефинира допустимите граници на независимост в общуването.
Отново наблягам, че всеки от нас заслужава най-малко един късмет да се поправи. Ако виновникът покаже, че има желанието и волята да го направи, по-добре другата страна да изчака, преди да предприеме фрапантни ограничения, каквато е раздялата, въпреки и краткотрайна.
Кога си коства човек да се бори за връзката с брат си/ сестра си?
Винаги единият от двамата е по-мотивиран да търси решение на проблемите. Обикновено той е основателят – демонстрира състрадание, подготвен е на промени и не се опасява да поема отговорност.
Има смисъл човек да продължи да се бори, в случай че другият се пробва да разбере грешките си, не заема защитна позиция, дава обещание да се промени и почита поставените граници.
Кога е пристигнал моментът да се постави край?
Много е мъчно да се отговори на този въпрос, тъй като по мои наблюдения сме привикнали да се отхвърляме прекомерно бързо. Решението дали да продължи да се бори или към този момент няма смисъл е строго самостоятелно.
Преди да се предприеме каквото и да било, човек би трябвало да намерения добре. Дали не е прекомерно сензитивен? Дали не е податлив да загърбва другарства и връзки? Дали не упреква близките, че го подценяват единствено тъй като не са съгласни с неговата позиция? Дали не се разделя с някого, тъй като не желае конфликти?
Със сигурност е по-добре да се отдръпнем от някого, в случай че връзките с него ни карат да се запитаме кои сме в действителност и в случай че се усещаме обезличени.
Ако нараненият брат или сестра е подхванал всички вероятни дейности в търсенето на излаз от неприятната обстановка, само че без триумф, може би краткотрайната разлъка ще помогне и ще послужи като предизвестие за отсрещната страна.
Колко време е обикновено да продължи изпитателният период?
Истината е, че нито един човек не може да се промени радикално, освен това за къс интервал от време. Целта е братът и сестрата да се обединят към концепцията за смяна и да осъзнаят, че всеки от тях би трябвало да постави известни старания. Възможно е провинилият се да не проумява къде е сбъркал и да се нуждае от упътвания.
Бих споделил, че ще отнеме най-малко няколко месеца, през които всеки контакт би трябвало да приключва с разискване. Нараняваният би могъл да каже: „ Мислех си, че нещата се получават. Но ти отново ме разстрои, когато зае страната на мама и татко/ когато стартира да се съревноваваш с мен. “
Как е най-добре да се прекратят връзките сред братя и сестри, които не се схващат?
Един от разновидностите е да каже: „ Мисля, че се постарах да ти обясня какви са проблемите посред ни и че ти дадох опция за смяна. Очевидно или не можеш, или не желаеш, по тази причина избирам да огранича контактите си с теб. Възнамерявам да си дам отмора за известно време. “
Как се усеща човек след разлъка с брат или сестра и по какъв начин може да се оправи с отрицателните страсти?
Този, който е решил, че спирането на връзките е по-разумно решение, сигурно изпитва по-слаба болежка. Той може даже да е благополучен и омекотен. За страдание, раздялата му носи и някои отрицателни страсти, тъй като братът/ сестрата има и своите позитивни качества. Възможно е да се усеща уединен или печален заради обстоятелството, че един от най-близките му хора не е податлив да се промени.
Още по-неприятно е, в случай че другите членове на фамилията оказват напън върху него и го молят да промени решението си. Тогава той може да изпита позор или възприятие за виновност, че е избрал да се отдръпне. В такива случаи поучавам хората да си спомнят какъв брой старания са положили. Казвам им, че не трябва да се срамят от решението си. Те са дали на провинилия се задоволително време да осмисли грешките си и да направи опит да ги поправи, тъй че постъпката им никога не може да се дефинира като егоистична.
Какво да направи, в случай че раздялата с брата/ сестрата провокира спорове с другите членове на фамилията?
Тук е значимо да се откри баланс – от една страна да прояви схващане към тях, а от друга, да бъде корав и да отстоява позицията си. Може да каже на родителите си, че дълго време е обмислял решението. Не бива да се съгласява да поддържа контакт с индивида, който го наранява, тъй като те желаят това.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
източник: psychology.framar.bg
