Почти всеки трети с макулна дегенерация е влошил състоянието си

Почти всеки трети с макулна недъгавост е влошил положението си по време на пандемията
Безплатни очни прегледи във връзка Световния ден на ретината

Около 4 хиляди души у нас живеят с наследствени дегенерации на ретината. При всеки 4-ти над 65 година се среща ретинално заболяване. Свързаната с възрастта макулна недъгавост е водещата причина за загуба на зрение в развития свят, диабетната ретинопатия – за загубата на зрение в трудоспособна възраст, а наследствените дегенерации на ретината са измежду водещите аргументи за слепота измежду децата и младежите в Европа, в това число в България.

Макулната недъгавост обвързвана с възрастта визира 30 млн. души в световен мащаб и е главната причина за слепота при хора над 50-годишна възраст след катарактата и глаукомата. Заболяването стартира още на 50-60 година, като в тази възрастова група нейната периодичност е 1%. При хората над 60 година се среща при 15-17%. Над 70 година всеки пети човек има някаква форма на макулна недъгавост.

„ Общото сред всички болести на ретината е, че те водят до необратима загуба на зрение, в случай че не бъдат диагностицирани и в точния момент лекувани. За част от тях и до момента няма намерено лекуване, само че съществуват такива, при които навременното лекуване може да спре процеса “, изяснява доктор Петя Стратиева, ръководител на пациентската организация „ Ретина България “, във връзка Световния ден на ретината, който тази година означаваме на 24 септември.

Коронавирусът оказа отрицателно въздействие и върху зрението на хората – не директно, а поради отсрочените прегледи при офталмолог и прекъснатото лекуване. По данни на Retina International за 2021 година 36,9% от пациентите (почти всеки трети) с макулна недъгавост обвързвана с възрастта, които са имали блокиране на лекуването си от 8 или повече седмици поради пандемията от COVID-19, са със забележителна загуба на зрение и не всички, а единствено 75% от тях са възвърнали зрението си до изходното равнище след подновяването на визитите при очния доктор. Младите хора с наследствени болести на ретината също са пропуснали да посетят офталмолог. Така те са в положение на риск от по-ранна загуба на зрението си поради катаракта или глаукома.

Според доктор Стратиева казусът с изключение на прочувствен е и чисто стопански. Колкото по-рано бъдат диагностицирани тези пациенти, толкоз по-голяма е вероятността те да продължат да работят по-дълго, да останат в обществото и да не са в тежест за своите близки. Проблем у нас е отсъствието на експертни центрове за лекуване на наследствени дегенерации на ретината и надлежно - неналичието на механизъм за достъп до наличните за всички пациенти на територията на Европейски Съюз благоприятни условия за експертно мнение. Няма и налични логаритми за диагностика, лекуване и грижа за хората с наследствени дегенерации на ретината. У нас липсват скринингови стратегии за ранно разкриване на диабетна ретинопатия и макулна недъгавост обвързвана с възрастта. Затруднен е достъпът до генетична диагностика за хората с наследствени дегенерации, а през последните 20 години са открити над 260 гени, причинители на разнообразни генетични болести на ретината, припомня доктор Стратиева.

Затова ръководената от нея пациентска организация „ Ретина България “ поддържа самодейността на Специализирана очна болница „ Пентаграм “ да провежда безвъзмездни офталмологични прегледи за хора над 50-годишна възраст и за такива с наследствени дегенерации на ретината. Те ще се реализират от 26 до 30 септември, след авансово записване.