Почти всеки трети българин е имал повече или по-малко неуредени

Почти всеки трети българин е имал повече или по-малко неуредени сметки в края на предходната година. Или е бил с просрочена ипотека, с неплатен наем или с друго някакво финансово обвързване, като да вземем за пример със сметки за комунални услуги или заплащания на лизинг, които нормално са под формата на месечни вноски. Това демонстрират данни от разбор на Евростат за просрочените заплащания на европейците. По този индикатор страната ни е на предпоследна, 27-а позиция в Европейски Съюз, а зад нас са единствено жителите на Гърция.

Според данни на финансови специалисти междинният дълг на човек у нас през 2017 година е бил над 900 лв.. За съпоставяне, през 2015 година сумата е била към 450 лева - ще рече, че в границите на две години отговорностите на българите са скочили двойно.

Общият размер на вземанията през въпросната година е бил 1.8 милиарда лева, като кредитополучателите у нас са били над 1.8 млн. души. Необслужваните потребителски заеми са били за над 800 млн. лева към края на предходната година, само че към тази сума би трябвало да се прибавят и 1 милиарда лева необслужвани ипотеки.

Според специалистите бързите заеми са били бумерангът, който се завръща при хората като главен фактор за трупане на нови заеми и за лавинообразното задлъжняване на потребителите. Най-голяма част от взетите бързи заеми през 2017 година са били за мобилен телефон, за компютър, за таблет, аудиосистеми и тв приемници.

През 2017 година е имало три вида неприятен дълг, които са създавали финансови проблеми на българите - към банки, към телекоми и към институции за бързо кредитиране. Така близо половината от неприятния дълг на българите е бил към банките, а към 30% - към телекомите. На трето място се подреждат небанковите кредитиращи институции, най-често отпускащи така наречен бързи заеми, които акумулират 20 на 100 от предоставения за събиране дълг.

Според европейската статистика към 10% от жителите на Европейски Съюз, или един на всеки 10 души в Евросъюза, е имал неизплатени задължения и забавени заплащания през 2017 година.

Почти половината от жителите на Гърция (48%) са имали просрочена ипотека, неплатен наем, комунални сметки или заплащания по контракти за покупка през 2016 година, регистрира анализът на Евростат. На втора позиция са били българите (34%), следват над една четвърт от хората в Кипър и Хърватска - по 26 на 100 във всяка.

Най-малко са хората с финансови отговорности, регистрирани в Чехия и Германия - по 4%, в Холандия - 5%. Швеция, Дания и Австрия също са били измежду страните, в които е регистриран доста невисок предел на хора с финансови отговорности - малко над 5 %.

От последния отчет на Европейската комисия, отдаден също на тематиката "лоши заеми ", излиза наяве, че въпреки и да е намалял за година, общият размер на необслужваните заеми към средата на 2017 година остава величествен - 950 милиарда евро. Според данните на Европейска комисия в средата на 2017-а необслужваните заеми в Европейски Съюз са били 4.6% от всички отпуснати заеми, като това съответствие е намаляло с 1% в съпоставяне със средата на 2016 година.

Според разбора, с цел да се оправят с необслужваните заеми в Европейски Съюз, Европейският банков орган и Европейската комисия считат да подхващат редица ограничения по отношение на въвеждането на общи правила за справяне с неприятните заеми, както и развиване на вторичния пазар за неприятните заеми. Правят се стъпки за възстановяване на законодателната рамка на несъстоятелността, като следва Европейска комисия да направи общ обзор по тази тематика, регистрира Евростат.