Говорещият провал на Томас Едисън
Почти век след гибелта му, малко неща от живота на Едисън има заплаха да бъдат забравени – в това число и толкоз сполучливите му инициативи. Архивите в Националния исторически парк „ Томас Едисън “ в Ню Джърси съдържат почти 5 милиона страници истински документи за епичните подвизи на изобретателя в областта на звукозаписа, филмите и електричеството – и неговите неуспехи – инициативи в рудни мини, циментови къщи, електрически химикалки и… говорещи играчки.
Така паралелно с неговата крушката с нажежаема жичка от 1879 година – известната емблема на 69-годишната му кариера като откривател – се подрежда и един от най-интригуващите му неуспехи – неговата говореща кукла от 1890 година Според Питър Либхолд, един от кураторите на галерия, отдадена на Едисън, „ Куклата съставлява неуспехът на едно от божествата в региона на изобретенията. “ В последна сметка Тимас нарича куклите своите „ дребни чудовища “. Либхолд пък, съгласно който те описват основна история за сложността и компликациите, които се крият зад изобретяването и нововъведенията, назовава куклите „ прочут неуспех “.
Тогава, както и в този момент, разширенията и приложенията на новите технологии имат обществени изгоди и облаги, само че основават и проблеми. Въпреки че Едисън разпознава играчките като един от методите да се възползва от развлекателния капацитет на своя фонограф, нестабилната повърхнина за запис от калаено фолио не е стопански жизнеспособна. Необходимо е както създаването на звукозапис върху восъчен цилиндър от, наред с други хора, Александър Греъм Бел и личните му усъвършенствания на технологията, преди идеята да добие търговски капацитет.
В началото на април 1890 година всяка кукла, излязла от обширната му работилница в Уест Ориндж, Ню Джърси, е висока към половин метър, тежи съвсем в килограма и има порцеланова глава и дървени крака. В торса от калай на всяка кукла е вграден дребен модел на фонограф като коничният му рог е ориентиран към грозд от перфорации в гърдите на куклата, а восъчната повърхнина за запис е гравирана с 20-секундна песничка – една от редица известни детски такива. Със завъртането на ръчна манивела, ситуирана на гърба на куклата, детето може да възпроизведе песничката в куклата.
Целият този развой е крайъгълен камък: говорещата кукла на Едисон бе първият опит за възпроизвеждане на тон с комерсиална и развлекателна цел. Това е и първият прочут случай на лица, наети като озвучители – може би към 18 млади дами, които в специфични кабини, шумно рецитират песнички, с цел да ги запишат за всяка кукла настрана.
Но незабавно щом куклите напущат Уест Ориндж, жалбите заваляват: манивелата елементарно се губи, игличката на фонографа елементарно излиза от лехата си, восъкът постоянно се счупи, а качеството на звука е неприятно. „ Хората ни връщат значителен брой от ваши кукли и няма как да не помислим, че нещо не е наред “, написа през април 1890 година представител на Horace Partridge & Co., снабдител на играчки в Бостън, до предприятието за играчки на Едисън. „ Пет или шест неотдавна ни изпратиха назад куклите с недоволства, че механизма вътре е разхлабени, някои не могат да приказват, а един клиент от Салем съобщи, че откакто я употребява в продължение на един час, гласът в куклата става все по-слаб, до момента в който най-после нищо не може да се разбере. “
До май, единствено седмици след стартирането на куклите, Едисън ги изтегля от пазара. Точно какъв брой кукли са продадени, остава мистерия. Според една оценка към 2,560 може да са изпратени от Уест Ориндж за този къс период; консервативните оценки допускат по-малко от 500 бройки фактически продадени на клиенти. Всеки случай, през днешния ден кукла Едисон е рядко богатство. За тази, която се съхранява в сбирките на някой музей, се знае малко.
Бизнес записите на самия Едисън сочат, че 7 500 от изцяло съединените кукли не съумяват даже да излязат от Уест Ориндж, а няколкостотин кутии с елементи са в подготвеност за сглобяване. Определени в един вестникарски материал от 1888 година оптимистично като „ Прекрасните играчки, които господин Едисън прави за хубави дребни момиченца “, куклите са заклеймени едвам две години по-късно, в различен вестник, поради „ плоското, нечленоразделно хленчене “ на записите. Заглавие в Washington Post споделя: „ Кукли, които приказват: Те биха били по-забавни, в случай че можехме да разберем какво споделят. “
