Почти случайно се сетих, че днес е ден на театъра

Почти инцидентно се сетих, че през днешния ден е ден на театъра и се връчват премиите Икар и съумях да виждам съвсем цялата гала по Канал 1. За отбелязване – без нито едно спиране за реклама! Това беше най-малкото, което способства за удоволствието от този театър.

Вярно е, че сходна гала към момента е надалеч от режисираните и супер блестящи гледки, които виждаме всяка година на разните златни глобуси, емита, оскари и сходни. Затова пък като атмосфера и дух е напълно близо. Приятно съм сюрпризирана, тъй като за последно съм гледала премиите „ Икар “ преди няколко години и дразнещите „ смехории “ на водещите и лаконичността на наградените ме отхвърлиха за дълго от тази гала. Сега нещата наподобяват прелестно изменени. Повечето участници са обичайно облечени – едно малко изпитание, което аз намирам за безусловно наложително. Други неща обаче са надалеч по-вълнуващи – отдаването на последна респект на сътрудниците, напуснали сцената вечно, с трогателна тирада на Христо Мутафчиев; откровената наслада на всички номинирани за наградения сътрудник – в Холивуд просто няма аналог на това по какъв начин спечелилата „ Икар “ за основна роля Мая Новоселска по пътя за сцената беше разцелувана и поздравена освен от съперничките си, само че и от съвсем всички други колеги; занимателната тирада на Стоян Радев за това по какъв начин една журналистка му е споделила „ сигурно “, че премията се печели от Малин Кръстев и възгласа „ Малинка, ела да ти я дам “; прелестното посвещение на Маргарита Младенова на спектакъла и екипа на „ Рицар на светия дух “; поздравлението на Джон Малкович до сътрудниците му по света, което звучеше изцяло съответно, тъй като всички изброени несгоди, желания и суперлативи в действителност се отнасят и до българския театър; леко смутените мениджъри на огромни компании, които връчват множеството от премиите – може би не доста артистично, само че по тази причина пък добър образец за виновна позиция и образец, уповавам се, за други нататък. Поне за мен най-голямото наслаждение беше от това, че съм гледала множеството от номинираните спектакли и те несъмнено са доста качествени, а и фрагментите от тези, които още не съм гледала, също изглеждаха чудесно – т.е. премиите в действителност са заслужени. А с помощта на все по-активното български кино и малкия екран съвсем всички лица в залата наподобяват познати и в действителност наподобява на гала цялостна със „ звезди “.

Вече сме ви разказвали за някои от наградените постановки – „ Ричард Трети “, „ Кралицата майка “, „ Ръкомахане в Спокан “, аз си означих обезателно да виждам „ Завръщане във Витенберг “, „ Рицар на светия дух “ и „ Едно малко радио “. 

Честит празник на българския спектакъл от признателните фенове!