Известните българи, които си отидоха през 2023 г.
Почти пристъпихме прага на 2024 година. Но преди този момент е време за най-тъжния преглед - известните българи, с които се простихме през миналите 365 дни.
2023 година ни лиши редица видни българи от политиката, музиката, театралната и киносцената, спорта и публичния живот.
Гинка Станчева
В началото на април Съюзът на артистите в България бе в печал. Завинаги ни напусна огромната актриса Гинка Станчева.
Тя е родена на 15 юни 1932 година в София. През 1955 година приключва ВИТИЗ „ Кр. Сарафов ” в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и стартира своята кариера в Драматичен спектакъл в Благоевград. Тя играе ролята на Цвета във кино лентата „ Земя ” на режисьора Захари Жандов - първият български филм, спечелил присъединяване в конкурсната стратегия на фестивала в Кан. Виждали сме я превъплътена в Елена Грънчарова във кино лентата „ Любимец 13 ”, Нели 1 от „ Специалист по всичко ”, Хатидже Халилова във кино лентата „ Ребро Адамово ”.
През 2002 година е наградена с медал „ Стара планина “ за невероятните й приноси към българската просвета и във връзка 70 години от рождението й. През 2017 година получава почетен „ Икар ” за чест и достолепие.
Любен Зидаров
На 4 януари от този свят си одите една от най-ярките персони в региона на българското изкуство през миналото столетие - Любен Зидаров.
Българският художник, който работи в региона на графиката, илюстрацията, живописта, стенния живописен текстил. Работи като илюстратор на детските списания „ Септемврийче “ (1948 – 1953), „ Пламъче “ (1953 – 1958) и „ Славейче “ (1958 – 1967). От 1967 до 1970 година е основен художник на издателство „ Народна юноша “. През 70-те години на XX век е заместник-председател, а след това и ръководител на Творческия фонд на СБХ.[ От 1996 до 1999 година е ръководител на Съюза на българските художници.
Анжел Вагенщайн
В края на юни на 100-годишна възраст ни напусна българският режисьор, сценарист, публицист и държавник Анжел Вагенщайн.
Роден на 17 октомври през 1922 година в Пловдив. Създал е сюжетите на 52 игрални, документални и анимационни кино лентата. Автор е на пиеси за възрастни и деца, сложени у нас и в чужбина. Негови са романите от трилогията " Петокнижие Исааково ", " Далеч от Толедо " и " Сбогом, Шанхай ", отдадени на ориста на евреите през Втората международна война.
Удостоен с кръста на Ордена за цивилен заслуги на Кралство Испания.
Почетен жител е на Пловдив от 2008 година
Ставри Калинов
Друг огромен български художник си отиде от този свят на 13 септември. Това е Ставри Калинов.
Той в региона на дребната пластика, живописта и приложното изкуство. Първата си независима галерия Калинов открива през май 1980 година, когато излага 70 свои пластики. Следват изложения във Видин, Габрово, Варна, Несебър, Пловдив, както и в чужбина. Негова е скулптурата „ Истината за перото “ в градинката пред Българска телеграфна агенция в София. Статуетка, направена от него, е дарена на папа Йоан Павел II от вицепрезидента на България Тодор Кавалджиев.
През 2006 година на входа на остарелия Несебър е издигната 10-метрова " Статуята на рибаря ", трансформирала се в знак на града.
Борис Луканов
Предпоследният ден на май ни натъжи с трагичната новина за гибелта на огромния артист Борис Луканов.
Той е роден на 15 юни 1936 в Ловеч. Започва кариерата си като самодеец в театралната учебна група и самодейния спектакъл при читалището в Ловеч. Първата му роля е на Леополд Шубер в пиесата „ Разлом “ на Борис Лавренов. Поставена е от учителя по български език и литература Трифон Хинов.
Завършва Пълно приблизително смесено учебно заведение „ Христо Кърпачев “ (Ловеч, 1954) и компетентност „ Актьорско майсторство “ във Висшия институт за театрално изкуство „ Кръстьо Сарафов “ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев през 1959 година
Работи като артист в Драматичен спектакъл „ Йордан Йовков “ (Толбухин, 1960-1961), Варненски общински спектакъл Варна (1961-1982) и Народния спектакъл „ Иван Вазов “ – от 1982 година Актьор на свободна процедура е от 2000 година във Варна и София. Предпочита изяви в функции от пиеси на класиците на международната литература Горки, Чехов, Тургенев, Шекспир, Леонов.
Участва в 48 български игрални кино лентата. Играе функциите на видни и значими персони от разнообразни исторически столетия – Йован Ристич („ Легенда за Паисий “, 1963 г.), проф. Александър Цанков („ По дирята на безследно изчезналите “, 1979 г.), доктор Александър Пеев („ Сами измежду вълци “, 1979 г.), генерал-лейтенант Иван Маринов („ Ударът “, 1981 г.), Гьорче Петров („ Мера съгласно мера “, 1981 г.), доктор Кръстю Кръстев („ Дело 205/1913 “, 1984 г.), Кавхан Етх („ Борис I “, 1985 г.), Стефан Стамболов („ Мечтатели “, 1987 г.), бащата на Дали („ Дали “, 1991 г.) и други
Алексей Петров
Смъррта на предприемача Алексей Петров потресе страната през лятото. Той бе убит на 16 август по време на разходка в гориста месност в столичния квартал " Драгалевци "
Освен предприемач, Петров бе политик и учител (доцент в УНСС), специалист по корпоративна сигурност и антитероризъм. Президент на българската и балканската федерация по карате.
На 15 август 2002 година е осъществен несполучлив атентат против него. През 2009 година е разгласен от тогавашния вътрешен министър Румен Петков за дълготраен конфиденциален помощник на контраразузнаването, след това и на ДАНС.На 10 февруари 2010 година е арестуван и упрекнат за водач на незаконната група „ Октопод “, занимавала се с рекет и изнудване. През октомври същата година е пуснат под домакински арест, а обвиняванията са понижени до рекет и изнудване против 2 лица от 1998 и 2000 година През февруари 2014 година профилираният съд взема решение за преустановяване на следствието по така наречен „ Голям Октопод “. Четири години след провеждането на интервенцията, прокуратурата не съумява да събере нужните доказателства, тъй че да бъдат повдигнати обвинявания и делото да влезе в съда.
На 29 октомври 2015 година още веднъж е осъществен несполучлив атентат с гранатомет против него. Алексей Петров е бил щатен чиновник в Държавна сигурност, ръководство VI, направление „ Т “.
Ангел Христов
Снимка: БГНЕС
Единият от " Братя Глаеви " - Ангел Христов бе открит мъртъв на 3 юни при мистериозни условия в имението си в с. Ресилово, което бе иззето преди години. Дотогава се предполгаше, че Христов се укрива от закона зад граница.
Заедно с Пламен Галев са наричани „ Братя Галеви “, без да имат кръвна връзка. Приживе е търсен от Интерпол. Работи в Специализирания отряд за битка с тероризма в София. Там се засича с Пламен Галев. Взводен пълководец на двамата е Алексей Петров, обвиняем по делото „ Октопод “. Галев и Христов напущат отряда на баретите със скандал в средата на 90-те. След това Пламен Галев става действен служащ в ГДБОП, а Ангел Христов е назначен също като шпионин в звеното на службата в Кюстендил.
Галев напуща Министерство на вътрешните работи през 1997 година, а Христов през 1998 година Ангел Христов е задържан през януари 2009 година след разпит в Националната следствена работа. През 2009 година е заведено дело против него за добиване на облаги посредством втълпяване на боязън. През 2009 година Галев е претендент за народен представител и е пуснат под гаранция от 50 000 лв.. През 2010 година Окръжният съд в Кюстендил го оправдава. През юли 2011 година е приет за отговорен за образуване на незаконна група от Софийския апелативен съд и е наказан на пет години затвор.
Пламен Галев и Ангел Христов изчезват преди да влязат в затворническото общежитие и са оповестени за интернационално търсене с алена бюлетина от Интерпол.
Официалната причина за гибелта му е солиден инфаркт. И до момента управляващите не дават отговори на въпросите по кое време и по какъв начин Христов е влезнал в страната ни и бил ли е жив при прекосяването на границата.
Николай Колев - Босия
На 29 август на 72 години умря Николай Ганчев Колев, прочут като Николай Колев – Босия.
Колев е български отстъпник, стихотворец и публицист. Създател е на първия самостоятелен профсъюз в България, ръководител на Независимото сдружение за отбрана правата на индивида, държавник.
Лежал е няколко пъти както в Старозагорския затвор, по този начин и в Софийския затвор за политическата си активност преди 10 ноември 1989 година
Отец Боян Саръев
Само преди три дни, точно на Стефановден, Бог прибра при себе си Кръстителя на Родопите - отец Боян Саръев. Той умря в същия ден, в който преди 20 години в Кербала, Афганистан почина племенникът му Николай Саръев.
Отец Боян Саръев е роден на 5 май 1956г. в крумовградското село Жълти Чал. Завършва междинното милиционерско учебно заведение и работи като сержант в Крумовград и София. През 1985 година приключва школата на Министерство на вътрешните работи в " Симеоново ".
През май 1990 година е ръкоположен за дякон, а по-късно и за духовник в Пловдивската епархия. Служи в храма " Успение Богородично " в Кърджали през последните 30 години. От 1990 година е създател и ръководител на Движението за християнство и напредък " Св. Йоан Предтеча ". Развива благотворителна, просветителна и мисионерска активност измежду популацията в Родопите.
В продължение на 20 години, отец Боян Саръев изхранваше целогодишно близо 100 индивида в разкритата трапезарията при храм " Св. Успение Богородично " в кв. " Гледка ".
Петър Жеков
Снимка: fccska.com
Спортната общност у нас също бе почернена няколко пъти през годината. На 18 февруари легендата на българския футбол и ЦСКА Петър Жеков пое по своя небесен.
Жеков стартира кариерата си като нападател в Химик Димитровград през 1962. През 1963 минава в " Берое Стара Загора ". Играе там до лятото на 1968, когато минава в ЦСКА. За армейците играе до края на 1974, когато приключва кариерата си. С екипа на ЦСКА Жеков е петкратен първенец на България през 1968/69, 1970/71, 1971/72, 1972/73 и 1974/75 и четирикратен притежател на купата на Съветската войска през 1968/69, 1971/72, 1972/73 и 1973/74.
Голмайстор на шампионата с Берое Стара Загора през 1966/67 с 21 гола и през 1967/68 с 31 гола, както и с ЦСКА през 1968/69 с 36 гола, 1969/70 – 31, 1971/72 – 27 и 1972/73 – 29.
Носител на Златната обувка през 1969 с 36 попадения, на Сребърната обувка през 1970 и Бронзовата обувка през 1973. В шампионата за КЕШ играе в 14 мача и вкарва 7 гола, за КНК има 5 мача и 2 гола.
През календарната 1968 забива цели 84 гола – 40 за състезание, 7 за Купата на Съветската войска, 1 за Балканската клубна купа, 12 за националния отбор и 24 в неофициални срещи на България, Берое Стара Загора и ЦСКА.
Ферарио Спасов
На 11 ноември без време ни напусна треньорът Ферарио Спасов. Футболният експерт бе затрит от лидер, карал със 150 км/ч край великотърновското село Шереметя.
Спасов е едно от емблематичните имена в българския футбол. Той е първенец на България и притежател на Купата на България, а бил треньор на ЦСКА, Ботев Пловдив, Литекс, Монтана и още куп елитни тимове.
Той е роден на 21 февруари 1962 година в град Дупница, а по-късно фамилията му се преселва в град Ловеч. Бащата Иван Спасов е футболист, играч на ДФС „ Христо Кърпачев “. Средно обучение приключва в Средно спортно учебно заведение „ Асен Драганов “ (Ловеч) с отличен триумф и сребърен орден на Министерството на националната просвета през 1981 г.
Работи като треньор на Олимпик Тетевен, Спартак Варна, Литекс и ЦСКА. Начело на ловешкия отбор записва най-големите си триумфи като треньор. През сезон 1996/1997 година класира тима от „ Б “ в „ А “ група. Като помощник-треньор е шампион през 1998 година, а като старши треньор е първенец през 1999 година и вицешампион през 2002 година Под негово управление тимът на Литекс печели и Купата на България през 2001 година, а през 1999 и 2003 г. е финалист в шампионата.
От февруари 2004 година до края на същата година работи в ЦСКА. На 5 януари 2006 година поема Дунав Русе, който е 13-и (предпоследен) на полусезона в Източната „ Б “ група с 10 точки, и го извежда до 6-о място (с 36 точки) в крайното класиране. Има единствено една загуба под негово управление. На 2 октомври 2006 година напуща Дунав след спор с изпълнителния шеф Георги Пейчев.
Следва ново завръщане в Ловеч като старши треньор. До 5 юни 2012 година ръководи Академия Литекс. На същата дата е посочен за нов старши треньор на Ботев Пловдив. На 9 юни 2023 година поема Дунав Лом, където остава до гибелта си.
2023 година ни лиши редица видни българи от политиката, музиката, театралната и киносцената, спорта и публичния живот.
Гинка Станчева
В началото на април Съюзът на артистите в България бе в печал. Завинаги ни напусна огромната актриса Гинка Станчева.
Тя е родена на 15 юни 1932 година в София. През 1955 година приключва ВИТИЗ „ Кр. Сарафов ” в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и стартира своята кариера в Драматичен спектакъл в Благоевград. Тя играе ролята на Цвета във кино лентата „ Земя ” на режисьора Захари Жандов - първият български филм, спечелил присъединяване в конкурсната стратегия на фестивала в Кан. Виждали сме я превъплътена в Елена Грънчарова във кино лентата „ Любимец 13 ”, Нели 1 от „ Специалист по всичко ”, Хатидже Халилова във кино лентата „ Ребро Адамово ”.
През 2002 година е наградена с медал „ Стара планина “ за невероятните й приноси към българската просвета и във връзка 70 години от рождението й. През 2017 година получава почетен „ Икар ” за чест и достолепие.
Любен Зидаров
На 4 януари от този свят си одите една от най-ярките персони в региона на българското изкуство през миналото столетие - Любен Зидаров.
Българският художник, който работи в региона на графиката, илюстрацията, живописта, стенния живописен текстил. Работи като илюстратор на детските списания „ Септемврийче “ (1948 – 1953), „ Пламъче “ (1953 – 1958) и „ Славейче “ (1958 – 1967). От 1967 до 1970 година е основен художник на издателство „ Народна юноша “. През 70-те години на XX век е заместник-председател, а след това и ръководител на Творческия фонд на СБХ.[ От 1996 до 1999 година е ръководител на Съюза на българските художници.
Анжел Вагенщайн
В края на юни на 100-годишна възраст ни напусна българският режисьор, сценарист, публицист и държавник Анжел Вагенщайн.
Роден на 17 октомври през 1922 година в Пловдив. Създал е сюжетите на 52 игрални, документални и анимационни кино лентата. Автор е на пиеси за възрастни и деца, сложени у нас и в чужбина. Негови са романите от трилогията " Петокнижие Исааково ", " Далеч от Толедо " и " Сбогом, Шанхай ", отдадени на ориста на евреите през Втората международна война.
Удостоен с кръста на Ордена за цивилен заслуги на Кралство Испания.
Почетен жител е на Пловдив от 2008 година
Ставри Калинов
Друг огромен български художник си отиде от този свят на 13 септември. Това е Ставри Калинов.
Той в региона на дребната пластика, живописта и приложното изкуство. Първата си независима галерия Калинов открива през май 1980 година, когато излага 70 свои пластики. Следват изложения във Видин, Габрово, Варна, Несебър, Пловдив, както и в чужбина. Негова е скулптурата „ Истината за перото “ в градинката пред Българска телеграфна агенция в София. Статуетка, направена от него, е дарена на папа Йоан Павел II от вицепрезидента на България Тодор Кавалджиев.
През 2006 година на входа на остарелия Несебър е издигната 10-метрова " Статуята на рибаря ", трансформирала се в знак на града.
Борис Луканов
Предпоследният ден на май ни натъжи с трагичната новина за гибелта на огромния артист Борис Луканов.
Той е роден на 15 юни 1936 в Ловеч. Започва кариерата си като самодеец в театралната учебна група и самодейния спектакъл при читалището в Ловеч. Първата му роля е на Леополд Шубер в пиесата „ Разлом “ на Борис Лавренов. Поставена е от учителя по български език и литература Трифон Хинов.
Завършва Пълно приблизително смесено учебно заведение „ Христо Кърпачев “ (Ловеч, 1954) и компетентност „ Актьорско майсторство “ във Висшия институт за театрално изкуство „ Кръстьо Сарафов “ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев през 1959 година
Работи като артист в Драматичен спектакъл „ Йордан Йовков “ (Толбухин, 1960-1961), Варненски общински спектакъл Варна (1961-1982) и Народния спектакъл „ Иван Вазов “ – от 1982 година Актьор на свободна процедура е от 2000 година във Варна и София. Предпочита изяви в функции от пиеси на класиците на международната литература Горки, Чехов, Тургенев, Шекспир, Леонов.
Участва в 48 български игрални кино лентата. Играе функциите на видни и значими персони от разнообразни исторически столетия – Йован Ристич („ Легенда за Паисий “, 1963 г.), проф. Александър Цанков („ По дирята на безследно изчезналите “, 1979 г.), доктор Александър Пеев („ Сами измежду вълци “, 1979 г.), генерал-лейтенант Иван Маринов („ Ударът “, 1981 г.), Гьорче Петров („ Мера съгласно мера “, 1981 г.), доктор Кръстю Кръстев („ Дело 205/1913 “, 1984 г.), Кавхан Етх („ Борис I “, 1985 г.), Стефан Стамболов („ Мечтатели “, 1987 г.), бащата на Дали („ Дали “, 1991 г.) и други
Алексей Петров
Смъррта на предприемача Алексей Петров потресе страната през лятото. Той бе убит на 16 август по време на разходка в гориста месност в столичния квартал " Драгалевци "
Освен предприемач, Петров бе политик и учител (доцент в УНСС), специалист по корпоративна сигурност и антитероризъм. Президент на българската и балканската федерация по карате.
На 15 август 2002 година е осъществен несполучлив атентат против него. През 2009 година е разгласен от тогавашния вътрешен министър Румен Петков за дълготраен конфиденциален помощник на контраразузнаването, след това и на ДАНС.На 10 февруари 2010 година е арестуван и упрекнат за водач на незаконната група „ Октопод “, занимавала се с рекет и изнудване. През октомври същата година е пуснат под домакински арест, а обвиняванията са понижени до рекет и изнудване против 2 лица от 1998 и 2000 година През февруари 2014 година профилираният съд взема решение за преустановяване на следствието по така наречен „ Голям Октопод “. Четири години след провеждането на интервенцията, прокуратурата не съумява да събере нужните доказателства, тъй че да бъдат повдигнати обвинявания и делото да влезе в съда.
На 29 октомври 2015 година още веднъж е осъществен несполучлив атентат с гранатомет против него. Алексей Петров е бил щатен чиновник в Държавна сигурност, ръководство VI, направление „ Т “.
Ангел Христов
Снимка: БГНЕС
Единият от " Братя Глаеви " - Ангел Христов бе открит мъртъв на 3 юни при мистериозни условия в имението си в с. Ресилово, което бе иззето преди години. Дотогава се предполгаше, че Христов се укрива от закона зад граница.
Заедно с Пламен Галев са наричани „ Братя Галеви “, без да имат кръвна връзка. Приживе е търсен от Интерпол. Работи в Специализирания отряд за битка с тероризма в София. Там се засича с Пламен Галев. Взводен пълководец на двамата е Алексей Петров, обвиняем по делото „ Октопод “. Галев и Христов напущат отряда на баретите със скандал в средата на 90-те. След това Пламен Галев става действен служащ в ГДБОП, а Ангел Христов е назначен също като шпионин в звеното на службата в Кюстендил.
Галев напуща Министерство на вътрешните работи през 1997 година, а Христов през 1998 година Ангел Христов е задържан през януари 2009 година след разпит в Националната следствена работа. През 2009 година е заведено дело против него за добиване на облаги посредством втълпяване на боязън. През 2009 година Галев е претендент за народен представител и е пуснат под гаранция от 50 000 лв.. През 2010 година Окръжният съд в Кюстендил го оправдава. През юли 2011 година е приет за отговорен за образуване на незаконна група от Софийския апелативен съд и е наказан на пет години затвор.
Пламен Галев и Ангел Христов изчезват преди да влязат в затворническото общежитие и са оповестени за интернационално търсене с алена бюлетина от Интерпол.
Официалната причина за гибелта му е солиден инфаркт. И до момента управляващите не дават отговори на въпросите по кое време и по какъв начин Христов е влезнал в страната ни и бил ли е жив при прекосяването на границата.
Николай Колев - Босия
На 29 август на 72 години умря Николай Ганчев Колев, прочут като Николай Колев – Босия.
Колев е български отстъпник, стихотворец и публицист. Създател е на първия самостоятелен профсъюз в България, ръководител на Независимото сдружение за отбрана правата на индивида, държавник.
Лежал е няколко пъти както в Старозагорския затвор, по този начин и в Софийския затвор за политическата си активност преди 10 ноември 1989 година
Отец Боян Саръев
Само преди три дни, точно на Стефановден, Бог прибра при себе си Кръстителя на Родопите - отец Боян Саръев. Той умря в същия ден, в който преди 20 години в Кербала, Афганистан почина племенникът му Николай Саръев.
Отец Боян Саръев е роден на 5 май 1956г. в крумовградското село Жълти Чал. Завършва междинното милиционерско учебно заведение и работи като сержант в Крумовград и София. През 1985 година приключва школата на Министерство на вътрешните работи в " Симеоново ".
През май 1990 година е ръкоположен за дякон, а по-късно и за духовник в Пловдивската епархия. Служи в храма " Успение Богородично " в Кърджали през последните 30 години. От 1990 година е създател и ръководител на Движението за християнство и напредък " Св. Йоан Предтеча ". Развива благотворителна, просветителна и мисионерска активност измежду популацията в Родопите.
В продължение на 20 години, отец Боян Саръев изхранваше целогодишно близо 100 индивида в разкритата трапезарията при храм " Св. Успение Богородично " в кв. " Гледка ".
Петър Жеков
Снимка: fccska.com
Спортната общност у нас също бе почернена няколко пъти през годината. На 18 февруари легендата на българския футбол и ЦСКА Петър Жеков пое по своя небесен.
Жеков стартира кариерата си като нападател в Химик Димитровград през 1962. През 1963 минава в " Берое Стара Загора ". Играе там до лятото на 1968, когато минава в ЦСКА. За армейците играе до края на 1974, когато приключва кариерата си. С екипа на ЦСКА Жеков е петкратен първенец на България през 1968/69, 1970/71, 1971/72, 1972/73 и 1974/75 и четирикратен притежател на купата на Съветската войска през 1968/69, 1971/72, 1972/73 и 1973/74.
Голмайстор на шампионата с Берое Стара Загора през 1966/67 с 21 гола и през 1967/68 с 31 гола, както и с ЦСКА през 1968/69 с 36 гола, 1969/70 – 31, 1971/72 – 27 и 1972/73 – 29.
Носител на Златната обувка през 1969 с 36 попадения, на Сребърната обувка през 1970 и Бронзовата обувка през 1973. В шампионата за КЕШ играе в 14 мача и вкарва 7 гола, за КНК има 5 мача и 2 гола.
През календарната 1968 забива цели 84 гола – 40 за състезание, 7 за Купата на Съветската войска, 1 за Балканската клубна купа, 12 за националния отбор и 24 в неофициални срещи на България, Берое Стара Загора и ЦСКА.
Ферарио Спасов
На 11 ноември без време ни напусна треньорът Ферарио Спасов. Футболният експерт бе затрит от лидер, карал със 150 км/ч край великотърновското село Шереметя.
Спасов е едно от емблематичните имена в българския футбол. Той е първенец на България и притежател на Купата на България, а бил треньор на ЦСКА, Ботев Пловдив, Литекс, Монтана и още куп елитни тимове.
Той е роден на 21 февруари 1962 година в град Дупница, а по-късно фамилията му се преселва в град Ловеч. Бащата Иван Спасов е футболист, играч на ДФС „ Христо Кърпачев “. Средно обучение приключва в Средно спортно учебно заведение „ Асен Драганов “ (Ловеч) с отличен триумф и сребърен орден на Министерството на националната просвета през 1981 г.
Работи като треньор на Олимпик Тетевен, Спартак Варна, Литекс и ЦСКА. Начело на ловешкия отбор записва най-големите си триумфи като треньор. През сезон 1996/1997 година класира тима от „ Б “ в „ А “ група. Като помощник-треньор е шампион през 1998 година, а като старши треньор е първенец през 1999 година и вицешампион през 2002 година Под негово управление тимът на Литекс печели и Купата на България през 2001 година, а през 1999 и 2003 г. е финалист в шампионата.
От февруари 2004 година до края на същата година работи в ЦСКА. На 5 януари 2006 година поема Дунав Русе, който е 13-и (предпоследен) на полусезона в Източната „ Б “ група с 10 точки, и го извежда до 6-о място (с 36 точки) в крайното класиране. Има единствено една загуба под негово управление. На 2 октомври 2006 година напуща Дунав след спор с изпълнителния шеф Георги Пейчев.
Следва ново завръщане в Ловеч като старши треньор. До 5 юни 2012 година ръководи Академия Литекс. На същата дата е посочен за нов старши треньор на Ботев Пловдив. На 9 юни 2023 година поема Дунав Лом, където остава до гибелта си.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ