Всеки втори служител не вярва на изкуствения интелект, който използва
Почти половината от служащите, които употребяват изкуствен интелект (AI) в работата си, му нямат доверие. Голяма част от тях си оказват помощ технологията всеки ден, макар че не се доверяват на резултатите му.
Изследователи от Университета в Мелбърн, Австралия, и световната консултантска компания KPMG са проучили над 48 000 души в 47 страни от ноември до януари 2025 година по отношение на доверието, потреблението и отношението им към AI.
Проучването откри, че до момента в който над две трети от интервюираните употребяват AI с известна регулярност, било то на работа, в учебно заведение или в свободното си време, единствено 46% са склонни да се доверят на тези системи.
Участниците бяха помолени да оценят до каква степен се доверяват на техническите благоприятни условия на AI системите, както и на тяхната сигурност, сигурност и етичност. След това откривателите оцениха отговорите им по деветстепенна канара, с цел да дефинират до каква степен всеки от интервюираните се доверява на AI. „ Доверието е най-силният индикатор за приемането на AI ", съобщи Саманта Глоуд, ръководещ шеф в KPMG, пред „ Евронюз “. „ Не считаме, че някоя организация може да се движи по-бързо от скоростта на доверието “, добави тя.
Според създателите на изследването хората се затрудняват да повярват в способността на изкуствения разсъдък да бъде обективен и да не предизвиква щета.
Хората имат по-голямо доверие в техническите благоприятни условия на AI да дава точни и надеждни резултати и услуги. Проучването също по този начин откри, че 58% от интервюираните употребяват изкуствен интелект постоянно в работата си, като 33% от тях го употребяват седмично или всекидневно.
Microsoft: Изкуственият разсъдък ще преобърне пазара на труда
Тези чиновници споделят, че това ги прави по-ефективни, дава им по-голям достъп до информация и им разрешава да бъдат по-иновативни. В съвсем половината от случаите интервюираните означават, че AI е нараснал дейностите, генериращи доходи. Съществува се обаче за спомагателен риск за фирмите, чиито чиновници употребяват AI на работа, тъй като половината от интервюираните, които употребяват чатботове, споделят, че ги употребяват макар че нарушават политиките на компанията. „ Хората се усещат съвсем принудени, че в случай че не го употребяват, ще останат... зад съперниците си “, сподели Глоуд. Той уточни, че са чули образци, в които чиновници са признали, че качват сензитивна фирмена информация в безвъзмездни обществени принадлежности като ChatGPT или че се вършат подправени видеоклипове на висшето управление, което може да навреди на репутацията им или на компанията.
istock
Служители също по този начин показват работата на чатботовете с AI като своя лична, като 57% споделят, че са скрили обстоятелството, че са употребявали AI в работата си.
Тези чиновници са го създали, без да оценят точността на наличието, което AI е генерирало за тях. Други 56% споделят, че вършат неточности в работата си заради потреблението на AI без следваща инспекция на обстоятелствата.
„ За организации, които не разполагат с изследване за познанията за AI... [служителите] поемат нещата в свои ръце„, уточни откривателят.
Проучването също по този начин откри, че половината от интервюираните чиновници не схващат изкуствения разсъдък и по какъв начин се употребява. Освен това единствено двама от всеки пет чиновници са показали, че са получили образование или обучение, обвързвано с AI. Един образец за това, което фирмите могат да създадат, с цел да научат чиновниците си по какъв начин да употребяват AI, е да основат „ рамка за благонадежден AI “, която включва 10 разнообразни правилото, които би трябвало да се имат поради при потреблението на технологията в работата им, изясни Глоуд. Тя изрази вяра, че резултатите от изследването ще насърчат висшите мениджъри, софтуерните компании и основателите на обществени политики да подхващат дейности.
„ Имаме толкоз доста да спечелим от [AI], в случай че той се ползва от организациите и държавните управления по виновен метод “, заключи тя.
Изследователи от Университета в Мелбърн, Австралия, и световната консултантска компания KPMG са проучили над 48 000 души в 47 страни от ноември до януари 2025 година по отношение на доверието, потреблението и отношението им към AI.
Проучването откри, че до момента в който над две трети от интервюираните употребяват AI с известна регулярност, било то на работа, в учебно заведение или в свободното си време, единствено 46% са склонни да се доверят на тези системи.
Участниците бяха помолени да оценят до каква степен се доверяват на техническите благоприятни условия на AI системите, както и на тяхната сигурност, сигурност и етичност. След това откривателите оцениха отговорите им по деветстепенна канара, с цел да дефинират до каква степен всеки от интервюираните се доверява на AI. „ Доверието е най-силният индикатор за приемането на AI ", съобщи Саманта Глоуд, ръководещ шеф в KPMG, пред „ Евронюз “. „ Не считаме, че някоя организация може да се движи по-бързо от скоростта на доверието “, добави тя.
Според създателите на изследването хората се затрудняват да повярват в способността на изкуствения разсъдък да бъде обективен и да не предизвиква щета.
Хората имат по-голямо доверие в техническите благоприятни условия на AI да дава точни и надеждни резултати и услуги. Проучването също по този начин откри, че 58% от интервюираните употребяват изкуствен интелект постоянно в работата си, като 33% от тях го употребяват седмично или всекидневно.
Microsoft: Изкуственият разсъдък ще преобърне пазара на труда
Тези чиновници споделят, че това ги прави по-ефективни, дава им по-голям достъп до информация и им разрешава да бъдат по-иновативни. В съвсем половината от случаите интервюираните означават, че AI е нараснал дейностите, генериращи доходи. Съществува се обаче за спомагателен риск за фирмите, чиито чиновници употребяват AI на работа, тъй като половината от интервюираните, които употребяват чатботове, споделят, че ги употребяват макар че нарушават политиките на компанията. „ Хората се усещат съвсем принудени, че в случай че не го употребяват, ще останат... зад съперниците си “, сподели Глоуд. Той уточни, че са чули образци, в които чиновници са признали, че качват сензитивна фирмена информация в безвъзмездни обществени принадлежности като ChatGPT или че се вършат подправени видеоклипове на висшето управление, което може да навреди на репутацията им или на компанията.
istock Служители също по този начин показват работата на чатботовете с AI като своя лична, като 57% споделят, че са скрили обстоятелството, че са употребявали AI в работата си.
Тези чиновници са го създали, без да оценят точността на наличието, което AI е генерирало за тях. Други 56% споделят, че вършат неточности в работата си заради потреблението на AI без следваща инспекция на обстоятелствата.
„ За организации, които не разполагат с изследване за познанията за AI... [служителите] поемат нещата в свои ръце„, уточни откривателят.
Проучването също по този начин откри, че половината от интервюираните чиновници не схващат изкуствения разсъдък и по какъв начин се употребява. Освен това единствено двама от всеки пет чиновници са показали, че са получили образование или обучение, обвързвано с AI. Един образец за това, което фирмите могат да създадат, с цел да научат чиновниците си по какъв начин да употребяват AI, е да основат „ рамка за благонадежден AI “, която включва 10 разнообразни правилото, които би трябвало да се имат поради при потреблението на технологията в работата им, изясни Глоуд. Тя изрази вяра, че резултатите от изследването ще насърчат висшите мениджъри, софтуерните компании и основателите на обществени политики да подхващат дейности.
„ Имаме толкоз доста да спечелим от [AI], в случай че той се ползва от организациите и държавните управления по виновен метод “, заключи тя.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ