Почина големият български политик Теодоро Петкоф
Почина огромният български политик Теодоро Петкоф
На 86-годишна възраст умря огромният венецуелски политик от български генезис Теодоро Петкоф, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Партизанин, политзатворник, министър, сенатор, претендент за президент, икономист, публицист, болшевик през 60-те, а 30 години по-късно – социалдемократ – по този начин може да бъде систематизирана биографията на Теодоро, който се трансформира през последните години в един от знаците на опозицията във Венецуела. Част от живота на Петкоф даже е послужила за кино сюжет. Зрелищното му бягство през 60-те години от венецуелски затвор, където излежавал присъда за партизанска активност, е увековечено в съветския филм "Тази сладка дума свобода".
[b]Три пъти претендент за президент[/b]
Теодоро Петкоф е бил претендент за президент през 1983 и 1989 година, само че тогава не съумява да събере повече от 4%. Той напуща Движението към социализъм през 1998 година, когато то поддържа Уго Чавес за президент. По това време българинът е бил един заместник-председател на придвижването и един от неговите създатели откакто се отхвърля от партизанската битка.
Освен с политика Петкоф интензивно се занимава с журналистическа активност. Той издава вестник "Tal Cual" и чете своите вести по 24-часовата телевизионната мрежа "Глобовижън". Петкоф е бил министър на планирането през втория мандат на президента Рафаел Калдера 1994-1999 година
Теодоро Петкоф е считан за социалистическа икона в Латинска Америка. / БГНЕС
За финален път той издига кандидатурата си за президент през 2006 година Теодоро насочва предизвикателство против към този момент починалия Уго Чавес, който по това време е на върха на славата си и се употребява с огромна харизма освен в Латинска Америка. Петкоф е на 74 години. И той, и Чавес бяха социалисти, само че Теодоро желаеше "да построи страна, където всички могат да живеят дружно спокойно, несъмнено и да работят, където нашите разлики могат да бъдат решени без насилие".
На 6 май 2015 година Теодоро Петкоф беше награден в Мадрид с премията „ Ортега и Гасет “ за цялостна кариера в публицистиката. С нея се награждават публицисти, които пазят независимостта на специалността и свободата на словото. Тя му беше връчена от някогашния испански министър председател Фелипе Гонсалес.
Теодоро Петкоф е един от най-успелите българи в политическия живот на Латинска Америка, наред с някогашния президент на Бразилия Дилма Русеф /2011-2016 г./ и Флоренсио Тенев, губернатор на аржентинската провинция Чако сред 1983 и 1987 година
[b]„ Вярвам в триумфа на България “[/b]
Теодоро Петкоф е наследник на българин и полска еврейка, емигрирали във Венецуела през 30-те години на предишния век. Контактите му с България са променливи. Той е посещавал страната няколко пъти - за първи път през 1960 година, а за финален - през 1994 година.
Бившият испански министър председател Фелипе Гонсалес връчва премията на Петкоф. / БГНЕС
През 1966 година той посещава ненадейно родното село на татко си Ветрен дол. Вече бил прочут във Венецуела - студентски водач и деен участник във въоръжената опозиция против режима на Хименес. Жителите на селото още помнят изненадващото му посещение.
[b]За България Теодоро Петкоф споделяше: "Макар че съм роден във Венецуела, постоянно съм повтарял, че съм българин. Вярвам, че ще съумеете. Но първо би трябвало да създадете по-справедливи закони. Закони, които да важат за всички!".[/b]/БГНЕС
На 86-годишна възраст умря огромният венецуелски политик от български генезис Теодоро Петкоф, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Партизанин, политзатворник, министър, сенатор, претендент за президент, икономист, публицист, болшевик през 60-те, а 30 години по-късно – социалдемократ – по този начин може да бъде систематизирана биографията на Теодоро, който се трансформира през последните години в един от знаците на опозицията във Венецуела. Част от живота на Петкоф даже е послужила за кино сюжет. Зрелищното му бягство през 60-те години от венецуелски затвор, където излежавал присъда за партизанска активност, е увековечено в съветския филм "Тази сладка дума свобода".
[b]Три пъти претендент за президент[/b]
Теодоро Петкоф е бил претендент за президент през 1983 и 1989 година, само че тогава не съумява да събере повече от 4%. Той напуща Движението към социализъм през 1998 година, когато то поддържа Уго Чавес за президент. По това време българинът е бил един заместник-председател на придвижването и един от неговите създатели откакто се отхвърля от партизанската битка.
Освен с политика Петкоф интензивно се занимава с журналистическа активност. Той издава вестник "Tal Cual" и чете своите вести по 24-часовата телевизионната мрежа "Глобовижън". Петкоф е бил министър на планирането през втория мандат на президента Рафаел Калдера 1994-1999 година
Теодоро Петкоф е считан за социалистическа икона в Латинска Америка. / БГНЕС За финален път той издига кандидатурата си за президент през 2006 година Теодоро насочва предизвикателство против към този момент починалия Уго Чавес, който по това време е на върха на славата си и се употребява с огромна харизма освен в Латинска Америка. Петкоф е на 74 години. И той, и Чавес бяха социалисти, само че Теодоро желаеше "да построи страна, където всички могат да живеят дружно спокойно, несъмнено и да работят, където нашите разлики могат да бъдат решени без насилие".
На 6 май 2015 година Теодоро Петкоф беше награден в Мадрид с премията „ Ортега и Гасет “ за цялостна кариера в публицистиката. С нея се награждават публицисти, които пазят независимостта на специалността и свободата на словото. Тя му беше връчена от някогашния испански министър председател Фелипе Гонсалес.
Теодоро Петкоф е един от най-успелите българи в политическия живот на Латинска Америка, наред с някогашния президент на Бразилия Дилма Русеф /2011-2016 г./ и Флоренсио Тенев, губернатор на аржентинската провинция Чако сред 1983 и 1987 година
[b]„ Вярвам в триумфа на България “[/b]
Теодоро Петкоф е наследник на българин и полска еврейка, емигрирали във Венецуела през 30-те години на предишния век. Контактите му с България са променливи. Той е посещавал страната няколко пъти - за първи път през 1960 година, а за финален - през 1994 година.
Бившият испански министър председател Фелипе Гонсалес връчва премията на Петкоф. / БГНЕС През 1966 година той посещава ненадейно родното село на татко си Ветрен дол. Вече бил прочут във Венецуела - студентски водач и деен участник във въоръжената опозиция против режима на Хименес. Жителите на селото още помнят изненадващото му посещение.
[b]За България Теодоро Петкоф споделяше: "Макар че съм роден във Венецуела, постоянно съм повтарял, че съм българин. Вярвам, че ще съумеете. Но първо би трябвало да създадете по-справедливи закони. Закони, които да важат за всички!".[/b]/БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ