Неизпратеното писмо на Чърчил, което можеше да промени хода на историята
Сподели
Става въпрос за писмо, което можеше да промени хода на европейската история, в случай че беше изпратено.
В началото на юни 1944 година голяма армада се събира на южния бряг на Англия със задача да освободи Франция. Въпреки опасенията за приключване на информация от френския лагер, английският министър-председател Уинстън Чърчил кани военачалник Шарл дьо Гол да лети до Лондон с персоналния си аероплан от Алжир.
При идването си във Англия Дьо Гол, водачът на свободните французи, е информиран за сеизмичните събития, които ще се разиграят след часове – Десанта в Нормандия, чиято 80-та годишнина ще бъде маркирана идната седмица.
Но нещата не вървят по проект. В кабинета си на Даунинг стрийт, ядосаният Чърчил хваща писалката и написа писмо, което сигурно ще постави завършек на политическата кариера на Дьо Гол.
В писмото, намерено измежду документи, съхранявани в Националния списък в Кю, преди честването на 80-ата годишнината от Десанта идната седмица във Франция, той санкционира Дьо Гол, че не е желал да държи тирада преди кацането, и че е блокирал изпращането на френски офицери, които да съпроводят съюзническите войски във Франция.
Дьо Гол отстъпва, най-малко частично, тъй че писмото от две страници в никакъв случай не е изпратено. Но яростта на Чърчил, до момента в който го е писал, е ясна. Той осъжда „ отвратителния темперамент на действието на Дьо Гол “ и заплашва да „ обясни на света, че личността на военачалник Дьо Гол е единствената и съществена спънка сред великите демокрации на Запада и народа на Франция “.
„ Генерал Дьо Гол, доста скърбя, че отказахте да се присъедините към другите заинтригувани Обединени народи в предаванията, които би трябвало да бъдат излъчени в началните етапи на тази велика и в доста връзки неповторима борба “, написа Чърчил.
„ Опитвах доста пъти, в продължение на четири години, да основа някаква рационална основа за другарство с вас. Вашето деяние в този миг ме убеждава, че тази вяра към този момент не съществува. “
Чърчил продължава: „ Ако нещо може да направи нещата по-ясни, това е вашият отвод да позволите на 120-те френски офицери, които са били толкоз деликатно подготвени, да отидат дружно с англо-американските армии във Франция.
„ Какъвто и курс да подхващат, това по никакъв метод не понижава отвратителния темперамент на вашите дейности и намирам за собствен дълг да ви кажа, имайки поради военните интервенции, че при първата комфортна опция ще изясня на света, без значение от цената, че личността на Генерал Дьо Гол е единственото и главно затруднение сред великите демокрации на Запада и народа на Франция, на чието избавяне те идват.
Чърчил приключва писмото с думите: „ Не мога да си показва никаква потребна цел да останете по-дълго тУк. Самолетите ще бъдат на ваше разположение на следващия ден вечер, в случай че времето разрешава “.
Ако беше изпратено, обидното писмо сигурно щеше да означи разрива с Френския комитет за национално избавление, управляван от Де Гол, който има аспирации да бъде краткотрайно държавно управление на освободена Франция.
Но преди писмото да бъде изпратено, френският водач се съгласява да изнесе тирада по Би Би Си, въпреки и по-късно, в сравнение с съдружниците се надяват. Той също по този начин разрешава на 20 от първичните 120 френски офицери да се причислят към съюзническите сили, до момента в който щурмуват плажовете на Нормандия.
В горната част на черновата на писмото на Чърчил, с основни букви и със наследник молив, е отбелязал „ ДА НЕ съдебна експертиза ИЗПРАЩА “.
Епизодът предлага красноречиво прозрение в бурните връзки сред съдружниците, изключително американците и французите. Спорът в навечерието на Десанта е провокиран от конфликт по-рано денем, не с Чърчил, а сред Дьо Гол и висшия главнокомандващ на съюзническите експедиционни сили военачалник Дуайт Айзенхауер.
Бурята отминава, само че връзките по време на войната остават сложни. Преди абсурда Чърчил се съгласява, Дьо Гол да посети Нормандия. На 13 юни, пишейки до военачалник Бърнард Монтгомъри, пълководец на всички съюзнически сухопътни сили по време на интервенция „ Овърлорд “, Чърчил се извинява: „ Трябва да ви наложа посещаване на военачалник Дьо Гол на следващия ден. “
В записка до външния министър по това време, Антъни Идън, Чърчил отбелязва още:
„ Не забравяйте, че няма капка благотворителност в този човек, който желае да се показва за избавител на Франция в тази интервенция без нито един френски боец зад тила му. Вие знаете, че аргументите, заради които го доведохме тук са кавалерска постъпка към неговата нещастна страна, с цел да им опише за борбата, преди да е почнала, а той смяташе, че сме го докарали тук с цел да го накараме да направи изказване в нейна поддръжка “.
През септември 1944 година Дьо Гол се завръща в Париж и е приет от съдружниците за президент на краткотрайното френско държавно управление. Впоследствие през 1946 година, той е определен за президент, само че подава оставка две години по-късно, потвърждавайки, че му липсва задоволително власт в ръководството. Завръща се през 1958 година, с цел да оглави ново изключително държавно управление, откакто протест в Алжир води до тежка политическа рецесия във Франция. Дьо Гол, който умира през 1970 година, поддържа тежки връзки с Англия до края на кариерата си, налагайки несъгласие на молбите на Обединеното кралство за присъединение към Европейската икономическа общественост, предшественика на Европейски Съюз, както през 1963 година, по този начин и през 1967 година
Очаква се към милион души да участват на честванията за 80 годишнината от Десанта в Нормандия, които ще се проведат в сряда и четвъртък идната седмица. Сред гостите ще бъдат президентът на Съединени американски щати Джо Байдън и президентът на Украйна Володимир Зеленски.
*Текстът е оповестен в „ Гардиън “. Преводът е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Става въпрос за писмо, което можеше да промени хода на европейската история, в случай че беше изпратено.
В началото на юни 1944 година голяма армада се събира на южния бряг на Англия със задача да освободи Франция. Въпреки опасенията за приключване на информация от френския лагер, английският министър-председател Уинстън Чърчил кани военачалник Шарл дьо Гол да лети до Лондон с персоналния си аероплан от Алжир.
При идването си във Англия Дьо Гол, водачът на свободните французи, е информиран за сеизмичните събития, които ще се разиграят след часове – Десанта в Нормандия, чиято 80-та годишнина ще бъде маркирана идната седмица.
Но нещата не вървят по проект. В кабинета си на Даунинг стрийт, ядосаният Чърчил хваща писалката и написа писмо, което сигурно ще постави завършек на политическата кариера на Дьо Гол.
В писмото, намерено измежду документи, съхранявани в Националния списък в Кю, преди честването на 80-ата годишнината от Десанта идната седмица във Франция, той санкционира Дьо Гол, че не е желал да държи тирада преди кацането, и че е блокирал изпращането на френски офицери, които да съпроводят съюзническите войски във Франция.
Дьо Гол отстъпва, най-малко частично, тъй че писмото от две страници в никакъв случай не е изпратено. Но яростта на Чърчил, до момента в който го е писал, е ясна. Той осъжда „ отвратителния темперамент на действието на Дьо Гол “ и заплашва да „ обясни на света, че личността на военачалник Дьо Гол е единствената и съществена спънка сред великите демокрации на Запада и народа на Франция “.
„ Генерал Дьо Гол, доста скърбя, че отказахте да се присъедините към другите заинтригувани Обединени народи в предаванията, които би трябвало да бъдат излъчени в началните етапи на тази велика и в доста връзки неповторима борба “, написа Чърчил.
„ Опитвах доста пъти, в продължение на четири години, да основа някаква рационална основа за другарство с вас. Вашето деяние в този миг ме убеждава, че тази вяра към този момент не съществува. “
Чърчил продължава: „ Ако нещо може да направи нещата по-ясни, това е вашият отвод да позволите на 120-те френски офицери, които са били толкоз деликатно подготвени, да отидат дружно с англо-американските армии във Франция.
„ Какъвто и курс да подхващат, това по никакъв метод не понижава отвратителния темперамент на вашите дейности и намирам за собствен дълг да ви кажа, имайки поради военните интервенции, че при първата комфортна опция ще изясня на света, без значение от цената, че личността на Генерал Дьо Гол е единственото и главно затруднение сред великите демокрации на Запада и народа на Франция, на чието избавяне те идват.
Чърчил приключва писмото с думите: „ Не мога да си показва никаква потребна цел да останете по-дълго тУк. Самолетите ще бъдат на ваше разположение на следващия ден вечер, в случай че времето разрешава “.
Ако беше изпратено, обидното писмо сигурно щеше да означи разрива с Френския комитет за национално избавление, управляван от Де Гол, който има аспирации да бъде краткотрайно държавно управление на освободена Франция.
Но преди писмото да бъде изпратено, френският водач се съгласява да изнесе тирада по Би Би Си, въпреки и по-късно, в сравнение с съдружниците се надяват. Той също по този начин разрешава на 20 от първичните 120 френски офицери да се причислят към съюзническите сили, до момента в който щурмуват плажовете на Нормандия.
В горната част на черновата на писмото на Чърчил, с основни букви и със наследник молив, е отбелязал „ ДА НЕ съдебна експертиза ИЗПРАЩА “.
Епизодът предлага красноречиво прозрение в бурните връзки сред съдружниците, изключително американците и французите. Спорът в навечерието на Десанта е провокиран от конфликт по-рано денем, не с Чърчил, а сред Дьо Гол и висшия главнокомандващ на съюзническите експедиционни сили военачалник Дуайт Айзенхауер.
Бурята отминава, само че връзките по време на войната остават сложни. Преди абсурда Чърчил се съгласява, Дьо Гол да посети Нормандия. На 13 юни, пишейки до военачалник Бърнард Монтгомъри, пълководец на всички съюзнически сухопътни сили по време на интервенция „ Овърлорд “, Чърчил се извинява: „ Трябва да ви наложа посещаване на военачалник Дьо Гол на следващия ден. “
В записка до външния министър по това време, Антъни Идън, Чърчил отбелязва още:
„ Не забравяйте, че няма капка благотворителност в този човек, който желае да се показва за избавител на Франция в тази интервенция без нито един френски боец зад тила му. Вие знаете, че аргументите, заради които го доведохме тук са кавалерска постъпка към неговата нещастна страна, с цел да им опише за борбата, преди да е почнала, а той смяташе, че сме го докарали тук с цел да го накараме да направи изказване в нейна поддръжка “.
През септември 1944 година Дьо Гол се завръща в Париж и е приет от съдружниците за президент на краткотрайното френско държавно управление. Впоследствие през 1946 година, той е определен за президент, само че подава оставка две години по-късно, потвърждавайки, че му липсва задоволително власт в ръководството. Завръща се през 1958 година, с цел да оглави ново изключително държавно управление, откакто протест в Алжир води до тежка политическа рецесия във Франция. Дьо Гол, който умира през 1970 година, поддържа тежки връзки с Англия до края на кариерата си, налагайки несъгласие на молбите на Обединеното кралство за присъединение към Европейската икономическа общественост, предшественика на Европейски Съюз, както през 1963 година, по този начин и през 1967 година
Очаква се към милион души да участват на честванията за 80 годишнината от Десанта в Нормандия, които ще се проведат в сряда и четвъртък идната седмица. Сред гостите ще бъдат президентът на Съединени американски щати Джо Байдън и президентът на Украйна Володимир Зеленски.
*Текстът е оповестен в „ Гардиън “. Преводът е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ