Ахмед Доган: Политик, който не владее бизнестехнологиите и банкирането, ще бъде изхвърлен
Почетният ръководител на Движение за права и свободи доктор Ахмед Доган навършва през днешния ден 68 години.
За годините, откогато е на публичната сцена, той получи всичко от политиката − самопризнание и ненавист, загадка и обществена власт, лукс и благосъстояние.
Беше Спасение и Проклятие, най-мъдър общественик и най-хитър див звяр, най-интелектуален пълководец и най-безскрупулен политически спекулант. Беше проектант на етническия модел в България. И сътрудник „ Сава”. Авторитарен. Тоталитарен. Бохем. Самотник. Женкар. Романтик. Приятел. Враг. Желан сътрудник. И рисков съперник. Мит. И действителност.
Всичко, което може да бъде казано за един човек, към този момент е казано за него: Доган е изчерпателен, пореден, прозорлив политик. Пример за това по какъв начин един доста висок разсъдък се трансформира в доста сполучлив политик. Той е роден водач. При него водачеството е естествено положение. Той освен е в крайник с повелите на историческото време, само че има рядката дарба да задава прототипи на стратегическата политика. И нищо, което визира личната му личност, към този момент не му прави усещане.
Със загадъчна усмивка посреща както обожествяването си, по този начин и хулите. Критиките го подминават, без да го засягат. " Този, който е тръгнал да бъде възхваляван, във всички случаи би трябвало да мине горнилото да бъде разпнат. Но не всеки, който е бил разпнат, става воин ". (1996 година " Труд " )
За него " Животът е надпреварване със ориста ": " Моите съществени цели бяха в региона на науката, на философията. От 16-17 годишна възраст мечтаеж да бъда човек, който работи камо скниги, който написа книги. После се виждах като нравствен създател. Чевствах голяма сила и мощност в себе си в това отношение. Аз бях обладат от мисловността. Стремежът ми бе към културата, към духовното начало. Нищо друго нямаше смисъл за мен. Отраснах с фразата " Хубаво момче, но турче ". (2004 година " Труд " )
Политиката е " сериозна, комплицирана и мръсна материя ": „ Нямаше да остана в политиката, в случай че бях единствено романтик. Романтик можеш да си вътре в себе си. Но в случай че нямаш прагматична жила, не можеш да останеш толкоз дълго. Политиката е сериозна, комплицирана и мръсна материя. Всичко, което е постигнал човешкият жанр, го дължи на политиката. Всички несгоди на земята имат за индивид отново политиката. И всеки би трябвало да си откри мястото, с цел да остане във времето.(2007 година, „ Труд”)
А България " би трябвало да я пазим със зъби и нокти ": " Аз съм правоприемник наследник на огромна империя. И зная по какъв начин се пази дворът на империята. Но това не е Турция. Моята империя е България. Оставям всеки да разсъждава върху това. България е моята татковина. Тази земя я имаме. Тя е наша и би трябвало да я пазим със зъби и нокти. Ние всички сме една нация. Аз съм един от вас и мисля като всички вас и желая положителното на тази страна, в която сме родени ".(2008. година " Мъже на власт " )
И още откровения в едно изявление от преди 18 години, направено в навечерието на неговата 50-годишнина.
27 март 2004 година
− Как усещате, господин Доган, 50-те години на гърба си?
− Странно ми е, че съм на 50 години, тъй като се усещам по-млад. Освен това последните 19 от живота ми са толкоз динамични, че от време на време ми се губят години. Защото от началото на 1985 година режимът ми на битие е най-вече битка − битка за оцеляване. През последните месеци за първи път си зададох въпроса: за какво съм на 50 години, по кое време минаха, заслужава ли си да бъдеш на 50? Какво си оставил на хората, на света? Равносметката е жестока.
− С какъв знак е? Постигнахте ли задачите си?
− Моите съществени цели бяха в региона на науката, на философията. От 16-17-годишна възраст мечтаех да бъда човек, който работи единствено с книги, който написа книги. После се виждах като нравствен създател. Чувствах голяма сила и мощност в себе си в това отношение. Дори когато аплайвах в университета, написах единствено една компетентност − философия. Всички ми се смееха. А аз бях обладан от мисловността. Стремежът ми бе към културата, към духовното начало. Нищо друго нямаше смисъл за мен.
− Какво прекъсна този полет на духа?
− Т. нар. възродителен развой обърна живота ми и ракурса ми към битието. И като студент, и като аспирант, и като млад академик мъдрец аз се отнасях с огромно неуважение към политиката. И постоянно съм приемал ролята си на политик като нещо второстепенно, наложено ми от събитията. Това ми оказа помощ да не се схващам доста насериозно като политически индивид, само че надълбоко в себе си съзнавам сериозността на заниманията ми като политик. Убеден съм, че даже да изпълняваш някаква задача в действителния живот, в никакъв случай не би трябвало да се възприемаш като избавител. Естествено, политиката ми даде опция по различен метод да разпростра духовната си същина и научната си настройка, най-много да се насоча към обществения инженеринг – политическо обмисляне и обществено реализирани цели. В това отношение имам доста богат опит. Моята теоретична подготовка, волята и най-много усетът ми помогнаха извънредно доста.
− А комплекса на представител на малцинството? Кога го надмогнахте?
− В началото имаше такива признаци, най-много като инстикт. Отраснал съм с фразата: „ Хубаво момче, но турче. “ От първи клас съм захранван с това отношение. Това ти дефинира програмата за развиване, основава вероятността на комплексираност. Ранното ми духовно зреене обаче сякаш ме дистанцира от тази комплексираност. Защото в случай че не си задоволително извисен, може да не успееш да излезеш от този кръг. Не съм от хората комплексари.
− Дълбокият ров, който сте прескочил за тези 50 години?
− Да преодолея себе си. Най-трудното бе да приема като даденост тази свирепост на страната по време на възродителния развой. Това ме раздруса − морално, обществено и идеологически. Защото аз добре познавам марксизма като философска визия за света и за правенето на политика. И когато мислех, че няма мощ, която да ме отклони от пътя към метафизиката на духа, един честен проблем освен ме отклони, само че и ми промени живота. Захванах се да провеждам хора, и то по този начин, че те да не избият в другата прекаленост. Не съм допускал тероризъм! Когато хората към теб са настръхнали за възмездие, за всеотдайност в името на тази болежка – да преодолееш изкушението да не ги поведеш по този път е доста огромен ров.
− Можете ли да убивате?
− Никога не съм се представял в ролята на палач, тъй като оценявам живота. Ако знаеш по какъв начин се прави живот и все пак убиваш, малко или доста представляваш дяволското начало, злото в света (което също е необходимост). Светът не може да бъде единствено добър. Ако не си осъзнал Мефистофел в себе си, не можеш да бъдеш Фауст. Ако не си осъзнал дявола в себе си, не можеш да бъдеш притежател на Божието начало − да правиш положително, да създаваш обич и условия за правдивост.
− Кого ненавиждате?
− Понякога може би дявола в себе си, тъй като и той не е слаб. Духовното ти издигане да правиш положително значи, че Божието начало в теб е доминирано. Но това не е еднократен акт.
− Кого обичате?
− Знаете ли какъв брой мощно и надълбоко е удоволствието, когато правиш положително на хората? Естествено не можеш да окажеш помощ на всички. Но без обич не можем да вършим положително. Да се демонстрира тази обич обаче не е наложително. Любовта и доброто допускат да си свободен в границите на матрицата на твоето време. От друга страна – без осъзнаване на истината не можеш да бъдеш свободен. Истината ти дава независимост да правиш положително и да обичаш хората.
− На кого сте длъжен?
– В персонален проект може би ще ви се стори необичайно, не съм длъжен на никого и не се усещам задължен никому. Ако актът на раждането допуска признателност, аз не съм признателен за това.
– Защо? За първи път слушам такава философия?
− Защото имам различен взор върху живота. Това, че съм се родил, не е задоволително съображение да бъда признателен някому. Естествено, човек би трябвало да е признателен на майка си единствено за това, че е имал опция да съществува. Но в случай че неговото битие е задължение, в случай че е жертван да страда, тогава каква е цената? За мен опцията да се родиш − това е опцията да живееш пълнокръвно, развивайки се съгласно времето, нормите и визиите за положително и зло. И това дължиш не толкоз на генофонда, а на обстоятелството какъв брой си осенен от горната страна, от Всевишния.
− Това е самопризнание за върховенството на ориста, нали?
− Във всички случаи! Само че ориста, кармата, не са фатализми. Ако човек е основан по облик и сходство на Бога (а по този начин е по формулировка във всички религии), раждането е единствено първата страница, главната база, стартът за живота. Другото към този момент е твой проблем.
− Значи животът е надпреварване със ориста?
– Да. Вие сте ходила в село Дръндар. В такива селища с 150-200 индивида времето е консервирано. Там мъчно можеш да направиш разлика сред 50-те и 70-те години на предишния век и в този момент, при започване на XXI век. В такова консервирано ничие време ти си жертван да бъдеш никой и на никое място, в случай че приказваме единствено за ориста.
− Усилията да извършите този скок?
− Скокът ми от Драндар до София е доста по-труден и по-голям, в сравнение с скокът от София до Брюксел и Вашингтон.
− Това прави ли ви благополучен в този момент?
− Не. Какво значи да си благополучен? Това разбиране в никакъв случай не съм го разбирал. Твърде неразбираемо наличие се влага в него. Питайте 10 души − в случай че имат самун, положително семейство, кола и могат да пътуват − те се усещат щастливи. Това ли е щастието?
− Имате всичко това. Какво ви липсва?
− За духовното ми развиване занапред ми следва да превъзмогвам избрани етажи от действителността..
− Натам ли е ориентирана задачата на живота ви?
− Да!
− Навръх вашата 50-годишнина вие формулирахте нова дума − „ Заедност “, която я няма в българския речник. Напълнете я със наличие!
− Заедност е цялостна философия, не е езикотворчество на чашка кафе или пиво. Една от главните полезности на Европа е толерантността. Тя се свежда до две понятия: толерантност и търпимост, само че те постоянно допускат избрана граница от-до. Аз мога да претърпявам до избрани твои дейности, само че в случай че ти засегнеш моя суверенитет като персона, моите полезности − тази приемливост може да се трансформира в нещо друго. Тази философия на толерантността, заложена в Европа от Ренесанса насам, към този момент е достигала своята граница. В световния свят няма накъде да я развиваш. В нашия свят разликата като мнение, позиции, полезности, религии към този момент не е в рамките на търпимостта, а в границата на нуждата от това проклето разграничение за личното ни развиване, за личното ни извисяване. В този смисъл другият, другостта, твоят контрапункт стават фактор, посредством който ти се легитимираш като индивид или като простак. Като фактор на разделянето, раздорите, на борбата или като фактор на обединяването, на Заедността − като общо поле на взаимно легитимиране на всички хора. Затова Заедността е израз на новата визия за света.
− Защо във фоайето на новата база на Движение за права и свободи край София е сложена икона на Свети Георги?
− Фундаментален въпрос! Свети Георги е другото измерение на Христовото начало. Едното е да побеждаваш, като прощаваш, като страдаш, като духовно се издигаш над дребнавостите на ориста. Другото е да побеждаваш, като се бориш, като отговаряш на предизвикването, съгласно логиката на времето и нормите на битката. Едното въплъщава тактиката „ или-или “, другото – тактиката „ и-и “. Тепърва ще осъзнаваме философията на Свети Георги, изключително в границите на времето след двуполюсния модел, изразен до момента в опълчването НАТО-Варшавски контракт. Свети Георги е еднообразно уважаван и от християни, и от мюсюлмани, и даже от други религии. Неговият празник през май е празник за всички.
− За първи път се допирам до това.
− Да, Свети Георги е извънредно уважаван измежду мюсюлманите. Нещо повече − Свети Георги е тайният патрон на всички ордени и в християнството, и в мюсюлманството, тайният патрон на дервишките ордени, тайният патрон на суфиите, тайният патрон на това, което вие наричате масони. Свети Георги е един от дребното цялостни облици, които символизират Заедността на другите вероизповедания, на другите позиции за света, на другите самооценки.
− Къде виждате оттук насетне развиването си като политик, господин Доган?
− Българският политически хайлайф още не е овладял управническите механизми и политическите технологии за извеждането на страната от положението, в което се намира, с цел да влезе почтено в европейския дом. Политическият ни хайлайф не е подготвен за предизвикването на световния свят. В този отворен свят ти самият би трябвало да си отворен. Ако си задръстен, в случай че превръщаш политиката в инструмент за персонално налагане, за персонално израстване, за реализиране на материални облаги, може краткотрайно да успееш, само че в последна сметка политиката ще те изхвърли. Основното условие за новата политика е да влезеш в полето на общите цели, общите ползи, общата тактика за развиване. Това мъчно може да го направиш, в случай че не си осенен от горната страна. Едва тогава политиката ще се трансформира в богоподобна активност.
− Чувствате ли се квалифициран за това?
– Не напълно. Не го споделям, с цел да се върша на забавен. Но съм наясно с изискванията пред новия вид политик, който би трябвало да взема решение проблемите и на страната си, и на хората в огромния свят.
− За тези 15 години дадохте на България етническа непоклатимост. Бъдещето на Движение за права и свободи?
− Като влезем в европейския дом, занапред ще имаме нова роля. Да не допуснеш борба е значима цел за живота на една страна. Мирът няма цена, човешкият живот е скъп. Но когато се втурваш в световния свят, би трябвало да имаш нова тактика за развиване както на страната, по този начин и на хората, които представляваш. Убеден съм, че в идващите 5-10 години Европа ще има потребност от Движение за права и свободи. И Косово е образец за това. Такива проблеми има на всички места. Движение за права и свободи сътвори модела на синхронизирането на правата на индивида със стабилността и сигурността на страната. В Европа няма подобен патент. Това е нашият принос за общия ни европейски дом.
− Отворихте партията си за българи. Как ще развивате този нов политически план?
− Бъдещата роля на Движение за права и свободи в одобряването на гражданско-политическата нация в страната е такава, каквато е ролята на България в основаването на европейската нация. Това е съответен политически план, по който в придвижването работим от 2 години.
− Според последните социологически данни държите ключа и за следващото ръководство. От вас зависи (към този момент) дали България ще има дясно или ляво ръководство. Изборът ви?
− Една политическа мощ не може да бъде нито ключ, нито ключар за решаването на избрани проблеми. В историята остана позицията ни на балансьор в българската политика. Като политик съм се управлявал постоянно и само от ползите и потребностите на страната. От тази позиция считам, че България още не е приключила дясната си стратегия за струпване на национално благосъстояние. А тя допуска ясна капиталова политика, която занапред стартира. Евроинтеграцията основава новите благоприятни условия да приключим тази капиталова тактика, която ще приготви страната за действително включване в европейското пазарно пространство. Левицата няма такава стратегия, тя не може и да има. Мисията на левицата е да преразпределя насъбраното национално благосъстояние. А то още не е насъбрано задоволително, че да се преразпредели. Поне до 2010 година страната би трябвало да извършва ясна национална стратегия за струпване. Така че отляво прибързват с желанието си да застанат на кормилото на страната. Проблемът пред България е кое политическо пространство − лявото или дясното, се готви да осъществя такава ускорена капиталова стратегия?
− Как ще помогнете на дясното да се стабилизира, с цел да ръководи?
− Естествено, освен с бабуване. Разслоението вдясно е разследване от неналичието на ясна капиталова тактика за струпване на национално благосъстояние.
− Защото там имаше тактика за струпване на персонално благосъстояние?
− Да, само че това няма нищо общо с националното благосъстояние. Европа дава благоприятни условия, в случай че си зрял, задоволително отворен и задоволително деятелен, да се развиваш. Ето в този момент ние получаваме от Европейски Съюз 4,5 милиарда евро. Ако нямаш визия не за физическо асимилиране, а за мултиплициран резултат − не си подготвен! И това сега е проблем номер 1 за България, тъй като от това зависи стандартът на живота у нас. За страдание на идващите парламентарни избори битката ще бъде личностна. А би трябвало да е програмна, концептуална, да е съревнование на хрумвания за нова визия на страната, да е конкуренция за натрупването, а не за преразпределението. Много хора бъркат тези понятия.
− Можете ли да формулирате три опорни точки за една бъдеща национална теория?
− На първо място − да си оправим личната политическа оптика. Политиката да не е сцена за опълчване на персонални и групови ползи, за одобряване на персонална кариера, на комисионерство, на корупция. Това е противопоказно на изискванията на Европа. Новата политика допуска преосмисляне на съществени полезности, преформулиране на държавните ползи, основаване на национална тактика за развиване. Ние имаме тактика − е, наложена ни от европрограмата, само че нямаме лична тактика. Дори се опасяваме да използваме такава терминология като национални ползи, народен суверенитет, в случай че щете даже и шовинизъм. На второ място – ускорено издигане стандарта на живот на българите, запазване и увеличение на националното благосъстояние. Трето − влизайки в европейската общност, би трябвало да съумеем да се поправяме, тъй че да не бъдем с капаци, а да имаме гъвкава тактика за това какво можем да изнасяме. Ние не съумяваме да опаковаме постигнатото в историческото ни развиване и да го поднесем в европейския фонд от полезности, правила и стандарти, тъй че да получим легитимиране. И това може би ще бъде най-трудното. Българинът има съображение и историческо, и като генофонд да внесе своята милостиня. Заслужава да го направи с достолепие. А то включва и нова самокритика.
− На кого сте подготвен да простите?
− Тази екзистенциална оптика за света, която изповядвам, не допуска да се занимавам с опрощаване греховете на някой различен.
− Но белким не носите обиди в тези години?
− Разбира се, бил съм излъчен, само че когато се занимаваш с по-общи правила за конструиране на света, на бъдещето, какъвто инструмент е и политиката, в случай че се интересуваш кой те е обидил и на кого да простиш− доста зле приказва за теб.
− Но нито сте добродушен, нито безопасен.
− Да. Не съм добродушен. Аз съм борбен човек! И това е друга категория за прошката. Ако ви кажа, че не ме интересува човек, който ме е предал, може би няма да ми повярвате. Такъв човек го виждам като удавен − за мен не съществува. Действително на 50 години казусът за прошката има отношение с Христовото начало − задължен си да простиш, тъй като с ненавист политика не се прави.
− Тогава може ли да седнете на една маса с Костов да вземем за пример?
− С Костов нямам работа. Костов живее в света на омразата, на реванша, на реализиране на персоналното, което да афишираш като общностно. Аз не съм в този свят. Аз не мога да ненавиждам хората. Трябва да си въобразиш, че си богоизбран, с цел да се сърдиш на народа си, вместо да му покажеш пътя.
− Непреодолимият ви политически съперник?
− Силовата тактика за правене на политика допуска съперници, а не опоненти; заличаване, а не приобщаване, делене и притежаване, а не сливане и печелене. Моят свят на мъдрец и на политик е светът на приобщаването и обединяването...
Движение за права и свободи се роди на основата на изконното човешко право − свободата да избереш името си и религията си. През 1990 година първите членове на Движение за права и свободи нямаха имена. През 2005 година децата им чуха имената си в Народното събрание като членове на държавното управление. Знаят, че го дължат на Доган. Чрез Доган този етнос се осъществя във властта. А страната се запази. „ Благодаря на всевишния, че съм политик на прехода”, сподели Доган на 15-годишнината на Движение за права и свободи.
Когато човек се разрови в книгите, ще види, че още през 2008 година Доган изрече формулата, която през днешния ден стана действителност: „ Политик, който не владее бизнестехнологиите и банкирането, ще бъде изхвърлен”.
Това към този момент е водачество от друго измерение.
За годините, откогато е на публичната сцена, той получи всичко от политиката − самопризнание и ненавист, загадка и обществена власт, лукс и благосъстояние.
Беше Спасение и Проклятие, най-мъдър общественик и най-хитър див звяр, най-интелектуален пълководец и най-безскрупулен политически спекулант. Беше проектант на етническия модел в България. И сътрудник „ Сава”. Авторитарен. Тоталитарен. Бохем. Самотник. Женкар. Романтик. Приятел. Враг. Желан сътрудник. И рисков съперник. Мит. И действителност.
Всичко, което може да бъде казано за един човек, към този момент е казано за него: Доган е изчерпателен, пореден, прозорлив политик. Пример за това по какъв начин един доста висок разсъдък се трансформира в доста сполучлив политик. Той е роден водач. При него водачеството е естествено положение. Той освен е в крайник с повелите на историческото време, само че има рядката дарба да задава прототипи на стратегическата политика. И нищо, което визира личната му личност, към този момент не му прави усещане.
Със загадъчна усмивка посреща както обожествяването си, по този начин и хулите. Критиките го подминават, без да го засягат. " Този, който е тръгнал да бъде възхваляван, във всички случаи би трябвало да мине горнилото да бъде разпнат. Но не всеки, който е бил разпнат, става воин ". (1996 година " Труд " )
За него " Животът е надпреварване със ориста ": " Моите съществени цели бяха в региона на науката, на философията. От 16-17 годишна възраст мечтаеж да бъда човек, който работи камо скниги, който написа книги. После се виждах като нравствен създател. Чевствах голяма сила и мощност в себе си в това отношение. Аз бях обладат от мисловността. Стремежът ми бе към културата, към духовното начало. Нищо друго нямаше смисъл за мен. Отраснах с фразата " Хубаво момче, но турче ". (2004 година " Труд " )
Политиката е " сериозна, комплицирана и мръсна материя ": „ Нямаше да остана в политиката, в случай че бях единствено романтик. Романтик можеш да си вътре в себе си. Но в случай че нямаш прагматична жила, не можеш да останеш толкоз дълго. Политиката е сериозна, комплицирана и мръсна материя. Всичко, което е постигнал човешкият жанр, го дължи на политиката. Всички несгоди на земята имат за индивид отново политиката. И всеки би трябвало да си откри мястото, с цел да остане във времето.(2007 година, „ Труд”)
А България " би трябвало да я пазим със зъби и нокти ": " Аз съм правоприемник наследник на огромна империя. И зная по какъв начин се пази дворът на империята. Но това не е Турция. Моята империя е България. Оставям всеки да разсъждава върху това. България е моята татковина. Тази земя я имаме. Тя е наша и би трябвало да я пазим със зъби и нокти. Ние всички сме една нация. Аз съм един от вас и мисля като всички вас и желая положителното на тази страна, в която сме родени ".(2008. година " Мъже на власт " )
И още откровения в едно изявление от преди 18 години, направено в навечерието на неговата 50-годишнина.
27 март 2004 година
− Как усещате, господин Доган, 50-те години на гърба си?
− Странно ми е, че съм на 50 години, тъй като се усещам по-млад. Освен това последните 19 от живота ми са толкоз динамични, че от време на време ми се губят години. Защото от началото на 1985 година режимът ми на битие е най-вече битка − битка за оцеляване. През последните месеци за първи път си зададох въпроса: за какво съм на 50 години, по кое време минаха, заслужава ли си да бъдеш на 50? Какво си оставил на хората, на света? Равносметката е жестока.
− С какъв знак е? Постигнахте ли задачите си?
− Моите съществени цели бяха в региона на науката, на философията. От 16-17-годишна възраст мечтаех да бъда човек, който работи единствено с книги, който написа книги. После се виждах като нравствен създател. Чувствах голяма сила и мощност в себе си в това отношение. Дори когато аплайвах в университета, написах единствено една компетентност − философия. Всички ми се смееха. А аз бях обладан от мисловността. Стремежът ми бе към културата, към духовното начало. Нищо друго нямаше смисъл за мен.
− Какво прекъсна този полет на духа?
− Т. нар. възродителен развой обърна живота ми и ракурса ми към битието. И като студент, и като аспирант, и като млад академик мъдрец аз се отнасях с огромно неуважение към политиката. И постоянно съм приемал ролята си на политик като нещо второстепенно, наложено ми от събитията. Това ми оказа помощ да не се схващам доста насериозно като политически индивид, само че надълбоко в себе си съзнавам сериозността на заниманията ми като политик. Убеден съм, че даже да изпълняваш някаква задача в действителния живот, в никакъв случай не би трябвало да се възприемаш като избавител. Естествено, политиката ми даде опция по различен метод да разпростра духовната си същина и научната си настройка, най-много да се насоча към обществения инженеринг – политическо обмисляне и обществено реализирани цели. В това отношение имам доста богат опит. Моята теоретична подготовка, волята и най-много усетът ми помогнаха извънредно доста.
− А комплекса на представител на малцинството? Кога го надмогнахте?
− В началото имаше такива признаци, най-много като инстикт. Отраснал съм с фразата: „ Хубаво момче, но турче. “ От първи клас съм захранван с това отношение. Това ти дефинира програмата за развиване, основава вероятността на комплексираност. Ранното ми духовно зреене обаче сякаш ме дистанцира от тази комплексираност. Защото в случай че не си задоволително извисен, може да не успееш да излезеш от този кръг. Не съм от хората комплексари.
− Дълбокият ров, който сте прескочил за тези 50 години?
− Да преодолея себе си. Най-трудното бе да приема като даденост тази свирепост на страната по време на възродителния развой. Това ме раздруса − морално, обществено и идеологически. Защото аз добре познавам марксизма като философска визия за света и за правенето на политика. И когато мислех, че няма мощ, която да ме отклони от пътя към метафизиката на духа, един честен проблем освен ме отклони, само че и ми промени живота. Захванах се да провеждам хора, и то по този начин, че те да не избият в другата прекаленост. Не съм допускал тероризъм! Когато хората към теб са настръхнали за възмездие, за всеотдайност в името на тази болежка – да преодолееш изкушението да не ги поведеш по този път е доста огромен ров.
− Можете ли да убивате?
− Никога не съм се представял в ролята на палач, тъй като оценявам живота. Ако знаеш по какъв начин се прави живот и все пак убиваш, малко или доста представляваш дяволското начало, злото в света (което също е необходимост). Светът не може да бъде единствено добър. Ако не си осъзнал Мефистофел в себе си, не можеш да бъдеш Фауст. Ако не си осъзнал дявола в себе си, не можеш да бъдеш притежател на Божието начало − да правиш положително, да създаваш обич и условия за правдивост.
− Кого ненавиждате?
− Понякога може би дявола в себе си, тъй като и той не е слаб. Духовното ти издигане да правиш положително значи, че Божието начало в теб е доминирано. Но това не е еднократен акт.
− Кого обичате?
− Знаете ли какъв брой мощно и надълбоко е удоволствието, когато правиш положително на хората? Естествено не можеш да окажеш помощ на всички. Но без обич не можем да вършим положително. Да се демонстрира тази обич обаче не е наложително. Любовта и доброто допускат да си свободен в границите на матрицата на твоето време. От друга страна – без осъзнаване на истината не можеш да бъдеш свободен. Истината ти дава независимост да правиш положително и да обичаш хората.
− На кого сте длъжен?
– В персонален проект може би ще ви се стори необичайно, не съм длъжен на никого и не се усещам задължен никому. Ако актът на раждането допуска признателност, аз не съм признателен за това.
– Защо? За първи път слушам такава философия?
− Защото имам различен взор върху живота. Това, че съм се родил, не е задоволително съображение да бъда признателен някому. Естествено, човек би трябвало да е признателен на майка си единствено за това, че е имал опция да съществува. Но в случай че неговото битие е задължение, в случай че е жертван да страда, тогава каква е цената? За мен опцията да се родиш − това е опцията да живееш пълнокръвно, развивайки се съгласно времето, нормите и визиите за положително и зло. И това дължиш не толкоз на генофонда, а на обстоятелството какъв брой си осенен от горната страна, от Всевишния.
− Това е самопризнание за върховенството на ориста, нали?
− Във всички случаи! Само че ориста, кармата, не са фатализми. Ако човек е основан по облик и сходство на Бога (а по този начин е по формулировка във всички религии), раждането е единствено първата страница, главната база, стартът за живота. Другото към този момент е твой проблем.
− Значи животът е надпреварване със ориста?
– Да. Вие сте ходила в село Дръндар. В такива селища с 150-200 индивида времето е консервирано. Там мъчно можеш да направиш разлика сред 50-те и 70-те години на предишния век и в този момент, при започване на XXI век. В такова консервирано ничие време ти си жертван да бъдеш никой и на никое място, в случай че приказваме единствено за ориста.
− Усилията да извършите този скок?
− Скокът ми от Драндар до София е доста по-труден и по-голям, в сравнение с скокът от София до Брюксел и Вашингтон.
− Това прави ли ви благополучен в този момент?
− Не. Какво значи да си благополучен? Това разбиране в никакъв случай не съм го разбирал. Твърде неразбираемо наличие се влага в него. Питайте 10 души − в случай че имат самун, положително семейство, кола и могат да пътуват − те се усещат щастливи. Това ли е щастието?
− Имате всичко това. Какво ви липсва?
− За духовното ми развиване занапред ми следва да превъзмогвам избрани етажи от действителността..
− Натам ли е ориентирана задачата на живота ви?
− Да!
− Навръх вашата 50-годишнина вие формулирахте нова дума − „ Заедност “, която я няма в българския речник. Напълнете я със наличие!
− Заедност е цялостна философия, не е езикотворчество на чашка кафе или пиво. Една от главните полезности на Европа е толерантността. Тя се свежда до две понятия: толерантност и търпимост, само че те постоянно допускат избрана граница от-до. Аз мога да претърпявам до избрани твои дейности, само че в случай че ти засегнеш моя суверенитет като персона, моите полезности − тази приемливост може да се трансформира в нещо друго. Тази философия на толерантността, заложена в Европа от Ренесанса насам, към този момент е достигала своята граница. В световния свят няма накъде да я развиваш. В нашия свят разликата като мнение, позиции, полезности, религии към този момент не е в рамките на търпимостта, а в границата на нуждата от това проклето разграничение за личното ни развиване, за личното ни извисяване. В този смисъл другият, другостта, твоят контрапункт стават фактор, посредством който ти се легитимираш като индивид или като простак. Като фактор на разделянето, раздорите, на борбата или като фактор на обединяването, на Заедността − като общо поле на взаимно легитимиране на всички хора. Затова Заедността е израз на новата визия за света.
− Защо във фоайето на новата база на Движение за права и свободи край София е сложена икона на Свети Георги?
− Фундаментален въпрос! Свети Георги е другото измерение на Христовото начало. Едното е да побеждаваш, като прощаваш, като страдаш, като духовно се издигаш над дребнавостите на ориста. Другото е да побеждаваш, като се бориш, като отговаряш на предизвикването, съгласно логиката на времето и нормите на битката. Едното въплъщава тактиката „ или-или “, другото – тактиката „ и-и “. Тепърва ще осъзнаваме философията на Свети Георги, изключително в границите на времето след двуполюсния модел, изразен до момента в опълчването НАТО-Варшавски контракт. Свети Георги е еднообразно уважаван и от християни, и от мюсюлмани, и даже от други религии. Неговият празник през май е празник за всички.
− За първи път се допирам до това.
− Да, Свети Георги е извънредно уважаван измежду мюсюлманите. Нещо повече − Свети Георги е тайният патрон на всички ордени и в християнството, и в мюсюлманството, тайният патрон на дервишките ордени, тайният патрон на суфиите, тайният патрон на това, което вие наричате масони. Свети Георги е един от дребното цялостни облици, които символизират Заедността на другите вероизповедания, на другите позиции за света, на другите самооценки.
− Къде виждате оттук насетне развиването си като политик, господин Доган?
− Българският политически хайлайф още не е овладял управническите механизми и политическите технологии за извеждането на страната от положението, в което се намира, с цел да влезе почтено в европейския дом. Политическият ни хайлайф не е подготвен за предизвикването на световния свят. В този отворен свят ти самият би трябвало да си отворен. Ако си задръстен, в случай че превръщаш политиката в инструмент за персонално налагане, за персонално израстване, за реализиране на материални облаги, може краткотрайно да успееш, само че в последна сметка политиката ще те изхвърли. Основното условие за новата политика е да влезеш в полето на общите цели, общите ползи, общата тактика за развиване. Това мъчно може да го направиш, в случай че не си осенен от горната страна. Едва тогава политиката ще се трансформира в богоподобна активност.
− Чувствате ли се квалифициран за това?
– Не напълно. Не го споделям, с цел да се върша на забавен. Но съм наясно с изискванията пред новия вид политик, който би трябвало да взема решение проблемите и на страната си, и на хората в огромния свят.
− За тези 15 години дадохте на България етническа непоклатимост. Бъдещето на Движение за права и свободи?
− Като влезем в европейския дом, занапред ще имаме нова роля. Да не допуснеш борба е значима цел за живота на една страна. Мирът няма цена, човешкият живот е скъп. Но когато се втурваш в световния свят, би трябвало да имаш нова тактика за развиване както на страната, по този начин и на хората, които представляваш. Убеден съм, че в идващите 5-10 години Европа ще има потребност от Движение за права и свободи. И Косово е образец за това. Такива проблеми има на всички места. Движение за права и свободи сътвори модела на синхронизирането на правата на индивида със стабилността и сигурността на страната. В Европа няма подобен патент. Това е нашият принос за общия ни европейски дом.
− Отворихте партията си за българи. Как ще развивате този нов политически план?
− Бъдещата роля на Движение за права и свободи в одобряването на гражданско-политическата нация в страната е такава, каквато е ролята на България в основаването на европейската нация. Това е съответен политически план, по който в придвижването работим от 2 години.
− Според последните социологически данни държите ключа и за следващото ръководство. От вас зависи (към този момент) дали България ще има дясно или ляво ръководство. Изборът ви?
− Една политическа мощ не може да бъде нито ключ, нито ключар за решаването на избрани проблеми. В историята остана позицията ни на балансьор в българската политика. Като политик съм се управлявал постоянно и само от ползите и потребностите на страната. От тази позиция считам, че България още не е приключила дясната си стратегия за струпване на национално благосъстояние. А тя допуска ясна капиталова политика, която занапред стартира. Евроинтеграцията основава новите благоприятни условия да приключим тази капиталова тактика, която ще приготви страната за действително включване в европейското пазарно пространство. Левицата няма такава стратегия, тя не може и да има. Мисията на левицата е да преразпределя насъбраното национално благосъстояние. А то още не е насъбрано задоволително, че да се преразпредели. Поне до 2010 година страната би трябвало да извършва ясна национална стратегия за струпване. Така че отляво прибързват с желанието си да застанат на кормилото на страната. Проблемът пред България е кое политическо пространство − лявото или дясното, се готви да осъществя такава ускорена капиталова стратегия?
− Как ще помогнете на дясното да се стабилизира, с цел да ръководи?
− Естествено, освен с бабуване. Разслоението вдясно е разследване от неналичието на ясна капиталова тактика за струпване на национално благосъстояние.
− Защото там имаше тактика за струпване на персонално благосъстояние?
− Да, само че това няма нищо общо с националното благосъстояние. Европа дава благоприятни условия, в случай че си зрял, задоволително отворен и задоволително деятелен, да се развиваш. Ето в този момент ние получаваме от Европейски Съюз 4,5 милиарда евро. Ако нямаш визия не за физическо асимилиране, а за мултиплициран резултат − не си подготвен! И това сега е проблем номер 1 за България, тъй като от това зависи стандартът на живота у нас. За страдание на идващите парламентарни избори битката ще бъде личностна. А би трябвало да е програмна, концептуална, да е съревнование на хрумвания за нова визия на страната, да е конкуренция за натрупването, а не за преразпределението. Много хора бъркат тези понятия.
− Можете ли да формулирате три опорни точки за една бъдеща национална теория?
− На първо място − да си оправим личната политическа оптика. Политиката да не е сцена за опълчване на персонални и групови ползи, за одобряване на персонална кариера, на комисионерство, на корупция. Това е противопоказно на изискванията на Европа. Новата политика допуска преосмисляне на съществени полезности, преформулиране на държавните ползи, основаване на национална тактика за развиване. Ние имаме тактика − е, наложена ни от европрограмата, само че нямаме лична тактика. Дори се опасяваме да използваме такава терминология като национални ползи, народен суверенитет, в случай че щете даже и шовинизъм. На второ място – ускорено издигане стандарта на живот на българите, запазване и увеличение на националното благосъстояние. Трето − влизайки в европейската общност, би трябвало да съумеем да се поправяме, тъй че да не бъдем с капаци, а да имаме гъвкава тактика за това какво можем да изнасяме. Ние не съумяваме да опаковаме постигнатото в историческото ни развиване и да го поднесем в европейския фонд от полезности, правила и стандарти, тъй че да получим легитимиране. И това може би ще бъде най-трудното. Българинът има съображение и историческо, и като генофонд да внесе своята милостиня. Заслужава да го направи с достолепие. А то включва и нова самокритика.
− На кого сте подготвен да простите?
− Тази екзистенциална оптика за света, която изповядвам, не допуска да се занимавам с опрощаване греховете на някой различен.
− Но белким не носите обиди в тези години?
− Разбира се, бил съм излъчен, само че когато се занимаваш с по-общи правила за конструиране на света, на бъдещето, какъвто инструмент е и политиката, в случай че се интересуваш кой те е обидил и на кого да простиш− доста зле приказва за теб.
− Но нито сте добродушен, нито безопасен.
− Да. Не съм добродушен. Аз съм борбен човек! И това е друга категория за прошката. Ако ви кажа, че не ме интересува човек, който ме е предал, може би няма да ми повярвате. Такъв човек го виждам като удавен − за мен не съществува. Действително на 50 години казусът за прошката има отношение с Христовото начало − задължен си да простиш, тъй като с ненавист политика не се прави.
− Тогава може ли да седнете на една маса с Костов да вземем за пример?
− С Костов нямам работа. Костов живее в света на омразата, на реванша, на реализиране на персоналното, което да афишираш като общностно. Аз не съм в този свят. Аз не мога да ненавиждам хората. Трябва да си въобразиш, че си богоизбран, с цел да се сърдиш на народа си, вместо да му покажеш пътя.
− Непреодолимият ви политически съперник?
− Силовата тактика за правене на политика допуска съперници, а не опоненти; заличаване, а не приобщаване, делене и притежаване, а не сливане и печелене. Моят свят на мъдрец и на политик е светът на приобщаването и обединяването...
Движение за права и свободи се роди на основата на изконното човешко право − свободата да избереш името си и религията си. През 1990 година първите членове на Движение за права и свободи нямаха имена. През 2005 година децата им чуха имената си в Народното събрание като членове на държавното управление. Знаят, че го дължат на Доган. Чрез Доган този етнос се осъществя във властта. А страната се запази. „ Благодаря на всевишния, че съм политик на прехода”, сподели Доган на 15-годишнината на Движение за права и свободи.
Когато човек се разрови в книгите, ще види, че още през 2008 година Доган изрече формулата, която през днешния ден стана действителност: „ Политик, който не владее бизнестехнологиите и банкирането, ще бъде изхвърлен”.
Това към този момент е водачество от друго измерение.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ