18-годишният Симеон Симеонов: Тренирах много и добих увереност
Победителят в шампионата “Хюндай Рейсинг Трофи” Симеон Симеонов гостува в предаването „ Код Спорт‘ по ТВ+.
Третото издание на марковия шампионат към този момент е в историята. Проектът се наложи като една от най-атрактивните моторни съревнования у нас. Състезанието набира все по-голяма известност, а измежду новостите този сезон бе включването на напълно женски екипаж.Звездата на „ Хюндай Рейсинг Трофи “ през 2017-а бе Симеон Симеонов.
18-годишният гений, в тандем с Йордан Йорданов, направиха феноменално показване и заслужиха шампионската купа.
- Симеоне, здравей и честита купа! Острани изглеждаше, че конкуренцията не те затрудни изключително в шампионата, имайки поради, че завоюва и шестте кръга на конкуренцията. Такова ли бе възприятието и на трасето?
- Да, тази година аз бях най-опитният водач в този шампионат. Едно от момчетата бе единствено на 16 години и това бяха първите му ралита. По-голям съперник беше Мартин Коев. Но аз имах най-вече опит с тази кола. Бях убеден и на първото съревнование в действителност бях доста напред. Но няма по какъв начин да чувстваш, че няма конкуренция. Дори да не се състезавам със съотборниците ми и съперници от „ Хюндай “, се състезавам с другите участници и със себе си. Постоянно се пробвам да усъвършенствам карането си и да подвигам темпото. Но в развиването на сезона и другите водачи демонстрираха развиване. Битката в последните надпревари беше доста забавна и оспорвана.
- Миналия сезон финишира трети, а в този момент по кое време усети, че успеха няма да ти се изплъзне?
- Като цяло предходната година нямах толкоз тренировки с кола. През 2017-а акцентирах на тях, изключително на сняг. Всеки ми беше казвал, че това оказва помощ доста. Реших, че би трябвало да го направя и карах цяла зима. Тренирах доста и добих убеденост. Това ми даде подтик напред в развиването ми и в уменията ми за шофиране. Още от първото ми качване в спортния автомобил тази година усетих това.
- Кой е най-ценният съвет, който си получавал от треньора на екипажите в “Хюндай Рейсинг Трофи” Петър Гьошев, който преди време също като теб бе праволинеен в надпреварите?
- Той обича да споделя, че надпреварата печели този, който прави минимум неточности. Дава ми препоръки преди всяка права по какъв начин да подходя към нея и да бъда доста бърз. Мотивира ме и в допълнение ми дава убеденост, като ми споделя, че има вяра в мен.
- Върху какво работите най-вече на тренировките?
- С всеки е друго. Той вижда къде имаш проблеми.
- Твоите къде са?
- Най-вече от прехода от картинга към кола, защото картингът е със задно предаване, а автомобилът, който карам в ралитата, е с предно. Разликата в държание на пътя и в метод на шофиране е в действителност голяма. Беше доста мъчно да изкореним инстинктите от картинга, които доста ми пречеха в автомобилизма. Но мисля, че тази зима успяхме и резултатите са налице.
- Значи картингът към този момент не е плюс за водачите?
- Зависи. Плюс е, в случай че да вземем за пример преминеш в дисциплината писта, защото там нещата са съвсем същите. Нямаш толкоз сериозни обстановки, в които да изпадаш, защото във всяка обиколка опитваш да караш по-бързо и по-бързо и намираш лимита. На ралито нямаш подобен късмет за подготовка. Когато пристигна надпреварата, още от първия завой би трябвало да направиш преценка, с цел да го минеш оптимално бързо от веднъж, което е по-трудно. В доста случаи преминаваш лимита на колата, тя се пързаля, би трябвало да я вкараш още веднъж в пътя, а това ми беше най-трудното.
- Имаше ли сериозен миг по време на надпреварите, в който да вземем за пример навигаторът ти Йордан Йорданов да те е измъкнал от тежка обстановка? Разкажи ни някоя случка…
- Да, когато започнеш да караш доста бързо има моменти, в които колата стартира да се пързаля. Получава се така наречен презавиване – задницата стартира да се пързаля и би трябвало да контрираш с кормилото и да даваш газ. В доста случаи той ми е казвал: „ Газ, газ, газ… “, с цел да ми помогне и да ми даде убеденост. Дори на едната права преди да се ударим, е видял, че темпото е доста високо и си е споделил, че по този начин няма да стигнем до финала. Търсел е по-дълга права, с цел да ми каже малко да върна, само че за жалост тъкмо в завоя преди тази права, ние се ударихме.
- Тежък ли беше ударът?
- Не, беше лек удар. Извадихме шанс, че имаше дебели шубраци и клони и колата спря в тях. Заседнахме, а предните колела бяха във въздуха, само че за шанс там имаше хора от публиката, които ни издърпаха.
- Кога разбра, че имаш бензин в кръвта?
- От доста дребен. Баща ми също е имал фантазия да се състезавам. От дребен с него вървим по надпревари, с цел да гледаме. От 3-4-годишен знаех марките на всички коли. Това е доказателство, че имам бензин в кръвта. На 10 години ми взе първия картинг и от този момент започнахме да караме. В началото беше напълно любителски, просто за наслаждение, само че нещата станаха съществени. С течение на времето ставах все по-добър.
- Помниш ли първото съревнование, което завоюва?
- Беше първото съревнование през втората ми година в картинга, защото през първата бях с доста по-опитни от мен деца, някои от тях даже бяха първенци. Беше ми мъчно, даже бяхме изгубили вяра, че ще стане нещо, само че на последното съревнование поработихме много върху карането и станах трети. На идната година с доста тренировки съумях и да печеля старт.
- Може ли да се каже, че в картинга ти е било по-лесно?
- Всяко нещо единствено по себе си е мъчно. Разбира се в картинга е доста по-лесно, от позиция на това, че си на пистата, въртиш обиколки и можеш да пробваш непрекъснато завоите. С колата е по-трудно, тъй като нямам съвсем никакъв опит като естествен водач. От тази година имам брошура. Това несъмнено е минус. Ако бях карал кола всеки ден, даже и в градски условия, щях да придобия скъп опит и инстинкти. А и в ралито за първото минаване на един завой, без да си го упражнявал, би трябвало да го минеш оптимално бързо, без да знаеш с каква скорост, по кое време да спреш, по какъв начин да завиеш… Това е твоя преценка и би трябвало да е оптимално добра.
- Защо всички водачи стартират с картинг?
- Защото когато сме деца, няма по какъв начин да караме кола, не е позволено.
- А допустимо ли е водач, който не е минал през картинга да отиде в автомобилния спорт?
- Да, допустимо е. Доказателство за това е Денис Станчовски, който тази година стартира да кара напряко кола и демонстрира доста положителни резултати. От друга страна това е освен минус, само че и плюс, защото до момента не е имал никакви привички с картинга и в този момент да ги гради отначало. Много по-лесно е да се научи, тъй като няма какво да изкоренява, както да вземем за пример бе при мен. Разбира се, няма по какъв начин да кажа, че картингът няма плюсове. Той ми е дал доста скъпи инстинкти като реакция за прекъсване, за ускоряване, за завиване. Двете неща, както си оказват помощ, по този начин си и пречат. Но в действителност е доста значимо едно дете да стартира кариерата си, още когато е малко. Да се научи на дисциплинираност и спортен хъс. Да се научи да печели, само че и да губи.
- Най-силното ти качество зад кормилото?
- Може би дисциплина и централизация. Те ми оказват помощ във всеки един миг да запазя хладнокръвие и да не демонстрирам прекомерно доста негативни страсти, които могат да навредят на карането ми и на цялото съревнование.
- Как приемаш загубите?
- Не е най-приятното възприятие, само че един водач би трябвало да може освен да печели, само че и да губи. От загубите можеш единствено да се учиш. Трябва да анализираш какво си направил и какво не си, с цел да спечелиш. Да се стараеш идващия път да го подобриш и да победиш.
- Имаш ли кумир в автомобилните спортове у нас и в чужбина? Кой те въодушевява?
- Докато още карах картинг, това беше Себастиян Фетел във Формула 1. Тогава беше доста добър млад водач.
- И в този момент е добър пилот…
- Да, продължава да е добър. Още ми е кумир от пистовите шампионати. Но откакто започнах да се занимавам с рали дисциплината, към този момент имам любимец и оттова. Това е Тиери Нювил, който също е млад и демонстрира доста положителни качества. Досега не беше с най-хубавата кола в WRC, само че откакто тази година силите се изравниха, той сподели, че може да бие даже международни първенци.
- Мечтаеш да станеш водач на аероплан. С какво те притегля авиацията?
- Има адреналин и сериозни обстановки, от които би трябвало да можеш да излезеш по най-хубавия метод. Мисля, че опитът, който съм натрупал през годините в спортната си кариера, доста ще ми помогне за това.
- Значи твърдо си решил да станеш водач на аероплан?
- Това ми е фантазия. Ще се опитам, само че също по този начин желая и да продължа да се състезавам.
- Какви са съответните ти цели за идващия сезон?
- Главната ми цел е тази зима да намеря спонсори, да направя бюджет за помощна кола. Тази година имаше четири такива коли в българския шампионат и конкуренцията беше в действителност огромна. Ставаха страхотни борби. Знам, че в случай че взема такава кола и се причисля към тях, това ще даде доста огромен подтик на моето развиване. Те са доста по-опитни с тази кола, в сравнение с ще съм аз и ще мога да строя и да се пробвам да ги настигна. Разбира се, тази кола е доста скъпа и по тази причина основната ми цел е да намеря спонсори. Също по този начин няма да спра с тренировките. Цяла зима ще упражнявам, с цел да подкрепям форма. Пожелавам си най-хубавото за идната година.
- Трудно ли се намират средства във вашия спорт?
- В днешно време в действителност е доста мъчно. Може би това е най-големият проблем, който пречи на множеството водачи да продължат развиването си. Надявам се, че с доста непримиримост и труд, ще се намерят пари.
- Въпросът е, че по този метод някой гений може да спре да се състезава, в случай, че не се намерят нужните средства…
- Да, точно по тази причина България към този момент няма състезатели от автомобилизма в чужбина, които да имат положителни резултати. Причината е неналичието на средства. Това попречва водачите да излязат на европейска и международна сцена и да покажат качества там. Също по този начин няма толкоз време и пари за тренировки. За страдание това е загуба за спорта.
- Как си почива един 18-годишен първенец по автомобилизъм?
- Тъй като съм възпитаник, нямам доста време за отмора. Имам повече в събота и неделя. Тогава излизам с другари. Лятото съумях да си умря повече поради ваканцията и отидох на море. Доволен съм.
Третото издание на марковия шампионат към този момент е в историята. Проектът се наложи като една от най-атрактивните моторни съревнования у нас. Състезанието набира все по-голяма известност, а измежду новостите този сезон бе включването на напълно женски екипаж.Звездата на „ Хюндай Рейсинг Трофи “ през 2017-а бе Симеон Симеонов.
18-годишният гений, в тандем с Йордан Йорданов, направиха феноменално показване и заслужиха шампионската купа.
- Симеоне, здравей и честита купа! Острани изглеждаше, че конкуренцията не те затрудни изключително в шампионата, имайки поради, че завоюва и шестте кръга на конкуренцията. Такова ли бе възприятието и на трасето?
- Да, тази година аз бях най-опитният водач в този шампионат. Едно от момчетата бе единствено на 16 години и това бяха първите му ралита. По-голям съперник беше Мартин Коев. Но аз имах най-вече опит с тази кола. Бях убеден и на първото съревнование в действителност бях доста напред. Но няма по какъв начин да чувстваш, че няма конкуренция. Дори да не се състезавам със съотборниците ми и съперници от „ Хюндай “, се състезавам с другите участници и със себе си. Постоянно се пробвам да усъвършенствам карането си и да подвигам темпото. Но в развиването на сезона и другите водачи демонстрираха развиване. Битката в последните надпревари беше доста забавна и оспорвана.
- Миналия сезон финишира трети, а в този момент по кое време усети, че успеха няма да ти се изплъзне?
- Като цяло предходната година нямах толкоз тренировки с кола. През 2017-а акцентирах на тях, изключително на сняг. Всеки ми беше казвал, че това оказва помощ доста. Реших, че би трябвало да го направя и карах цяла зима. Тренирах доста и добих убеденост. Това ми даде подтик напред в развиването ми и в уменията ми за шофиране. Още от първото ми качване в спортния автомобил тази година усетих това.
- Кой е най-ценният съвет, който си получавал от треньора на екипажите в “Хюндай Рейсинг Трофи” Петър Гьошев, който преди време също като теб бе праволинеен в надпреварите?
- Той обича да споделя, че надпреварата печели този, който прави минимум неточности. Дава ми препоръки преди всяка права по какъв начин да подходя към нея и да бъда доста бърз. Мотивира ме и в допълнение ми дава убеденост, като ми споделя, че има вяра в мен.
- Върху какво работите най-вече на тренировките?
- С всеки е друго. Той вижда къде имаш проблеми.
- Твоите къде са?
- Най-вече от прехода от картинга към кола, защото картингът е със задно предаване, а автомобилът, който карам в ралитата, е с предно. Разликата в държание на пътя и в метод на шофиране е в действителност голяма. Беше доста мъчно да изкореним инстинктите от картинга, които доста ми пречеха в автомобилизма. Но мисля, че тази зима успяхме и резултатите са налице.
- Значи картингът към този момент не е плюс за водачите?
- Зависи. Плюс е, в случай че да вземем за пример преминеш в дисциплината писта, защото там нещата са съвсем същите. Нямаш толкоз сериозни обстановки, в които да изпадаш, защото във всяка обиколка опитваш да караш по-бързо и по-бързо и намираш лимита. На ралито нямаш подобен късмет за подготовка. Когато пристигна надпреварата, още от първия завой би трябвало да направиш преценка, с цел да го минеш оптимално бързо от веднъж, което е по-трудно. В доста случаи преминаваш лимита на колата, тя се пързаля, би трябвало да я вкараш още веднъж в пътя, а това ми беше най-трудното.
- Имаше ли сериозен миг по време на надпреварите, в който да вземем за пример навигаторът ти Йордан Йорданов да те е измъкнал от тежка обстановка? Разкажи ни някоя случка…
- Да, когато започнеш да караш доста бързо има моменти, в които колата стартира да се пързаля. Получава се така наречен презавиване – задницата стартира да се пързаля и би трябвало да контрираш с кормилото и да даваш газ. В доста случаи той ми е казвал: „ Газ, газ, газ… “, с цел да ми помогне и да ми даде убеденост. Дори на едната права преди да се ударим, е видял, че темпото е доста високо и си е споделил, че по този начин няма да стигнем до финала. Търсел е по-дълга права, с цел да ми каже малко да върна, само че за жалост тъкмо в завоя преди тази права, ние се ударихме.
- Тежък ли беше ударът?
- Не, беше лек удар. Извадихме шанс, че имаше дебели шубраци и клони и колата спря в тях. Заседнахме, а предните колела бяха във въздуха, само че за шанс там имаше хора от публиката, които ни издърпаха.
- Кога разбра, че имаш бензин в кръвта?
- От доста дребен. Баща ми също е имал фантазия да се състезавам. От дребен с него вървим по надпревари, с цел да гледаме. От 3-4-годишен знаех марките на всички коли. Това е доказателство, че имам бензин в кръвта. На 10 години ми взе първия картинг и от този момент започнахме да караме. В началото беше напълно любителски, просто за наслаждение, само че нещата станаха съществени. С течение на времето ставах все по-добър.
- Помниш ли първото съревнование, което завоюва?
- Беше първото съревнование през втората ми година в картинга, защото през първата бях с доста по-опитни от мен деца, някои от тях даже бяха първенци. Беше ми мъчно, даже бяхме изгубили вяра, че ще стане нещо, само че на последното съревнование поработихме много върху карането и станах трети. На идната година с доста тренировки съумях и да печеля старт.
- Може ли да се каже, че в картинга ти е било по-лесно?
- Всяко нещо единствено по себе си е мъчно. Разбира се в картинга е доста по-лесно, от позиция на това, че си на пистата, въртиш обиколки и можеш да пробваш непрекъснато завоите. С колата е по-трудно, тъй като нямам съвсем никакъв опит като естествен водач. От тази година имам брошура. Това несъмнено е минус. Ако бях карал кола всеки ден, даже и в градски условия, щях да придобия скъп опит и инстинкти. А и в ралито за първото минаване на един завой, без да си го упражнявал, би трябвало да го минеш оптимално бързо, без да знаеш с каква скорост, по кое време да спреш, по какъв начин да завиеш… Това е твоя преценка и би трябвало да е оптимално добра.
- Защо всички водачи стартират с картинг?
- Защото когато сме деца, няма по какъв начин да караме кола, не е позволено.
- А допустимо ли е водач, който не е минал през картинга да отиде в автомобилния спорт?
- Да, допустимо е. Доказателство за това е Денис Станчовски, който тази година стартира да кара напряко кола и демонстрира доста положителни резултати. От друга страна това е освен минус, само че и плюс, защото до момента не е имал никакви привички с картинга и в този момент да ги гради отначало. Много по-лесно е да се научи, тъй като няма какво да изкоренява, както да вземем за пример бе при мен. Разбира се, няма по какъв начин да кажа, че картингът няма плюсове. Той ми е дал доста скъпи инстинкти като реакция за прекъсване, за ускоряване, за завиване. Двете неща, както си оказват помощ, по този начин си и пречат. Но в действителност е доста значимо едно дете да стартира кариерата си, още когато е малко. Да се научи на дисциплинираност и спортен хъс. Да се научи да печели, само че и да губи.
- Най-силното ти качество зад кормилото?
- Може би дисциплина и централизация. Те ми оказват помощ във всеки един миг да запазя хладнокръвие и да не демонстрирам прекомерно доста негативни страсти, които могат да навредят на карането ми и на цялото съревнование.
- Как приемаш загубите?
- Не е най-приятното възприятие, само че един водач би трябвало да може освен да печели, само че и да губи. От загубите можеш единствено да се учиш. Трябва да анализираш какво си направил и какво не си, с цел да спечелиш. Да се стараеш идващия път да го подобриш и да победиш.
- Имаш ли кумир в автомобилните спортове у нас и в чужбина? Кой те въодушевява?
- Докато още карах картинг, това беше Себастиян Фетел във Формула 1. Тогава беше доста добър млад водач.
- И в този момент е добър пилот…
- Да, продължава да е добър. Още ми е кумир от пистовите шампионати. Но откакто започнах да се занимавам с рали дисциплината, към този момент имам любимец и оттова. Това е Тиери Нювил, който също е млад и демонстрира доста положителни качества. Досега не беше с най-хубавата кола в WRC, само че откакто тази година силите се изравниха, той сподели, че може да бие даже международни първенци.
- Мечтаеш да станеш водач на аероплан. С какво те притегля авиацията?
- Има адреналин и сериозни обстановки, от които би трябвало да можеш да излезеш по най-хубавия метод. Мисля, че опитът, който съм натрупал през годините в спортната си кариера, доста ще ми помогне за това.
- Значи твърдо си решил да станеш водач на аероплан?
- Това ми е фантазия. Ще се опитам, само че също по този начин желая и да продължа да се състезавам.
- Какви са съответните ти цели за идващия сезон?
- Главната ми цел е тази зима да намеря спонсори, да направя бюджет за помощна кола. Тази година имаше четири такива коли в българския шампионат и конкуренцията беше в действителност огромна. Ставаха страхотни борби. Знам, че в случай че взема такава кола и се причисля към тях, това ще даде доста огромен подтик на моето развиване. Те са доста по-опитни с тази кола, в сравнение с ще съм аз и ще мога да строя и да се пробвам да ги настигна. Разбира се, тази кола е доста скъпа и по тази причина основната ми цел е да намеря спонсори. Също по този начин няма да спра с тренировките. Цяла зима ще упражнявам, с цел да подкрепям форма. Пожелавам си най-хубавото за идната година.
- Трудно ли се намират средства във вашия спорт?
- В днешно време в действителност е доста мъчно. Може би това е най-големият проблем, който пречи на множеството водачи да продължат развиването си. Надявам се, че с доста непримиримост и труд, ще се намерят пари.
- Въпросът е, че по този метод някой гений може да спре да се състезава, в случай, че не се намерят нужните средства…
- Да, точно по тази причина България към този момент няма състезатели от автомобилизма в чужбина, които да имат положителни резултати. Причината е неналичието на средства. Това попречва водачите да излязат на европейска и международна сцена и да покажат качества там. Също по този начин няма толкоз време и пари за тренировки. За страдание това е загуба за спорта.
- Как си почива един 18-годишен първенец по автомобилизъм?
- Тъй като съм възпитаник, нямам доста време за отмора. Имам повече в събота и неделя. Тогава излизам с другари. Лятото съумях да си умря повече поради ваканцията и отидох на море. Доволен съм.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ