Талант на Фулъм с разкритие за българските си корени
По-запалените почитатели на британския футбол, които наблюдават изкъсо даже резултатите от Лига 2, най-вероятно са попаднали на успеха на Колчестър Юнайтед над Харогейт Таун с 1:0 през миналия уикенд. Още по-запалените даже са ревизирали голмайстора – футболист на 20 години, носещ името Силвестър Джаспър. Дори най-запалените обаче не са подозирали, че зад това име се крие юноша с български генезис, освен това считан за един от най-големите гении на академията на Фулъм.
Силвестър се съгласи да даде изявление особено за Gong.bg , в което описа за своите корени, идвал ли е в България, както и какво му харесва у нас. В чисто футболно отношение той показа пред нас за страстите след първия си гол в професионалния футбол и изрази убеденост, че напролет ще получи късмет в първия отбор на Фулъм под управлението на Марко Силва, с който се чува постоянно.
Джаспър също по този начин описа за незабравимия си дебют с екипа на „ котиджърс “ против Манчестър Сити и с фланелката на коя суперзвезда на „ жителите “ е съумял да се снабди след срещата. Роденият в Лондон гений, който има записани мачове за тима на Англия до 15 год., отхвърли коментар по тематиката дали би приел повиквателна за българския народен тим.
- Силвестър, поздрав и поздрави от София! Как си?
- Здрасти, аз съм доста добре, благодаря! Много съм удовлетворен да говоря с вас.
- За доста футболни почитатели в България ще е изненада да чуят човек с името Силвестър Джаспър да си приказва с мен на български. Какво общо имаш ти с България?
- Майка ми е от България. Имам доста братовчеди, баба ми… Имам огромна фамилия в България.
- Ти бил ли си в действителност в миналото в България?
- Да, когато бях дребен, отивахме в България цялото семейство при всяка почивка, която имах. Всяко лято отивам там за 6-7 седмици или колкото имахме като отпуск от учебно заведение.
- Къде си бил в България и в действителност от кое място е майка ти родом?
- Тя е от Дупница. Бил съм в София доста пъти, там има хубави молове, там са и братовчедите ми, както и леля ми и вуйчо ми.
- Нека си поговорим и за футбол. Как стартира твоят футболен път?
- Майка ми е казвала, че когато бях на 2 години, ме е завела на футболен шампионат за дребни и оттова съм ритал, ритал… Когато бях на 9, един треньор от учебното заведение ми, който работеше за Куинс Парк Рейнджърс, ме видя и ме предложения там. Няколко дни играх с тима и малко по-късно подписаха с мен. Там бях за 2 години. После бях на един шампионат, където най-хубавите играчи от града играят един против различен. Там имаше доста скаути от клубове, даже такива от Висшата лига. Именно там Фулъм ме видяха и ме купиха от КПР.
- Това по кое време се случва, на какъв брой години си бил тогава?
- На 11.
- И от 11-годишен, към този момент близо 10 години, ти си част само от Фулъм?
- Да, тъкмо по този начин.
- Имало ли е предложение в някакъв стадий от други лондонски академии? Знаем, че Лондон е огромен, международен град и там има извънредно доста футболни тимове. Как по този начин ти се задържа във Фулъм толкоз дълго време?
- Близо е до мястото, където живее фамилията ми. Беше по-лесно по този начин, тъй като тогава майка ми и татко ми трябваше да ме закарат за тренировки. Фулъм е един добър клуб, който е доста прочут в Англия и в света. Академията също е доста добра, това беше също една от аргументите, поради която отидох във Фулъм, защото имаше и други клубове, които желаеха да ме купят. Затова и останах там след това.
- Ти в този момент играеш чартърен в Колчестър. Как се стигна до прекосяването ти там и какво можеш да ни разкажеш за клуба?
- Това лято пристигна нов треньор във Фулъм и аз бях в първия тим на Фулъм, представях се добре. Когато обаче приказвах с треньора, той не можеше да ми обещае, че ще играя във всеки мач. Говорихме и взехме решение, че ще е най-добре да отида в Колчестър, с цел да играя повече мачове, да придобия повече опит в мъжката игра. Аз знаех, че мога, само че просто трябваше да покажа и за треньорите ми във Фулъм, че мога да играя добре на това равнище. Мисля, че и това демонстрирам. Дано да мога да се върна във Фулъм и да играя по този начин, както играя тук.
- Предполагам, че една от аргументите да заиграеш в Колчестър, е, че се намира много покрай Лондон.
- Да, горе-долу. Семейството е доста значимо за мен, само че в случай че би трябвало, ще отида в Северна Англия или в друга страна да играя футбол, няма значение къде. За мен е най-важно да играя и да имам опция да покажа какво мога на терена.
- Как се чувстваш в тима на Колчестър, бързо ли съумя да се адаптираш?
- Футболистите там са доста положителни с мен. Никога не са ме карали да се усещам по този начин, все едно не мога да говоря или да играя с тях. Когато си с положителни футболисти, и ти си добър футболист, елементарно е. Аз съм играл футбол през целия ми живот. Ако отида в парка и има момчета, които играят, е елементарно да играя с тях. Тук е същото, а и не би трябвало доста да се мисли – просто играеш, каквото виждаш. Определено ми е елементарно.
- През миналия уикенд ти означи първия си гол в професионалния футбол против Харогейт. Опиши ни по какъв начин се почувства по-късно.
-Много бях удовлетворен. Цялото ми семейство пристигна на мача – майка ми, татко ми, брат ми и сестра ми. Много бях удовлетворен просто да видя по какъв начин се радват за мен. Аз за себе си също се радвах, това е първият ми гол в професионалната ми кариера, няма по какъв начин да не го запомня. Беше и прекрасен също по този начин.
- Ти поддържаш ли връзка с мениджъра на Фулъм Марко Силва, следи ли той твоите изяви? Смяташ ли, че той ще ти даде късмет през 2022 година?
- Да, подкрепям връзка с всичките треньори там. Те ми звънят, звънят и на Колчестър, гледат мачовете ми, с цел да видят по какъв начин се представям. Много съм убеден в това, което мога да върша на терена и мисля, че когато се върна във Фулъм, ще ми бъде даден късмет да покажа какво мога.
- Силвестър, по какъв начин би се описал като футболист? Коя е твоята желана позиция, какви са твоите мощни страни и какви са твоите недостатъци?
- Играя по лявото крило като атакуващ халф, на дясното крило също. Аз съм състезател, който не мисли доста, когато играе, а играя това, което виждам. Бърз съм, върша финтове. Играя, с цел да сложа усмивки на хората, да върша хубави неща на терена, след които хората да кажат „ леле, това по какъв начин го направи “. Най-важното е да въвеждам голове, тъй като без голове няма игра.
- Между другото, твоят гол против Харогейт беше доста хубав, само че аз персонално доста скърбя за един директен свободен удар няколко минути по-рано, който щеше да бъде доста по-красив гол. Чувстваш ли се убеден и при осъществяването на статични положения?
- Да, аз съм доста убеден в цялата ми игра. Всеки ден упражнявам доста и оставам след подготовка да усъвършенствам това, което мисля, че не е съвършено в моята игра. Това ми дава убеденост и аз знам какво мога с топката. Мисля, че мога всичко на терена. Няма пас или удар, които да видя и да си кажа „ а, не, не “. Знам, че мога всичко.
- Един мач, който сигурно няма да забравиш в твоята кариера, в професионалният ти дебют в мъжкия футбол – на „ Етихад “ против Манчестър Сити в шампионата за Купата на Англия. Кажи ни какво си спомняш за този мач.
- Спомням си по какъв начин видях фамилията си високо горе, тъй като стадионът е доста огромен. А като видях играчите…това са играчи, с които играя на FIFA на Playstation-а си. И да играеш против тях… Те разиграват топката доста бързо, так-так, доста по-бързо, в сравнение с в Чемпиъншип. Мисля обаче, че се оправих добре и нямаше нещо, което да видя и да кажа „ а, не, това не мога да го направя “. Добре се оправих и бях доста удовлетворен.
- Прочетох, че след мача си си разменил фланелката с един съответен футболист…
- Вярно, да, това беше Стърлинг, след мача отидох при него. Аз съм го гледал, когато съм бил млад, въпреки той да не е толкоз по-голям от мен. Той е състезател, който прилича моя жанр и аз виждам какво мога да науча от него. Бях доста удовлетворен, когато той ми даде фланелката си.
- Фулъм е британският клуб, който може да се смята за най-привлекателно място за български футболисти, защото цели трима българи са играли там – Станислав Манолев, Николай Бодуров и Димитър Бербатов. Имал ли си опцията като младеж да гледаш някой от тях?
- Да, Бербатов доста го гледах и когато играеше в Тотнъм, Манчестър Юнайтед, също и във Фулъм. Бодуров не съм го гледал, просто чух, че е бил в клуба. Българските играчи, които съм гледал доста, са Стилиян Петров и Димитър Бербатов. Това са двамата, които доста гледах като дребен.
Силвестър се съгласи да даде изявление особено за Gong.bg , в което описа за своите корени, идвал ли е в България, както и какво му харесва у нас. В чисто футболно отношение той показа пред нас за страстите след първия си гол в професионалния футбол и изрази убеденост, че напролет ще получи късмет в първия отбор на Фулъм под управлението на Марко Силва, с който се чува постоянно.
Джаспър също по този начин описа за незабравимия си дебют с екипа на „ котиджърс “ против Манчестър Сити и с фланелката на коя суперзвезда на „ жителите “ е съумял да се снабди след срещата. Роденият в Лондон гений, който има записани мачове за тима на Англия до 15 год., отхвърли коментар по тематиката дали би приел повиквателна за българския народен тим.
- Силвестър, поздрав и поздрави от София! Как си?
- Здрасти, аз съм доста добре, благодаря! Много съм удовлетворен да говоря с вас.
- За доста футболни почитатели в България ще е изненада да чуят човек с името Силвестър Джаспър да си приказва с мен на български. Какво общо имаш ти с България?
- Майка ми е от България. Имам доста братовчеди, баба ми… Имам огромна фамилия в България.
- Ти бил ли си в действителност в миналото в България?
- Да, когато бях дребен, отивахме в България цялото семейство при всяка почивка, която имах. Всяко лято отивам там за 6-7 седмици или колкото имахме като отпуск от учебно заведение.
- Къде си бил в България и в действителност от кое място е майка ти родом?
- Тя е от Дупница. Бил съм в София доста пъти, там има хубави молове, там са и братовчедите ми, както и леля ми и вуйчо ми.
- Нека си поговорим и за футбол. Как стартира твоят футболен път?
- Майка ми е казвала, че когато бях на 2 години, ме е завела на футболен шампионат за дребни и оттова съм ритал, ритал… Когато бях на 9, един треньор от учебното заведение ми, който работеше за Куинс Парк Рейнджърс, ме видя и ме предложения там. Няколко дни играх с тима и малко по-късно подписаха с мен. Там бях за 2 години. После бях на един шампионат, където най-хубавите играчи от града играят един против различен. Там имаше доста скаути от клубове, даже такива от Висшата лига. Именно там Фулъм ме видяха и ме купиха от КПР.
- Това по кое време се случва, на какъв брой години си бил тогава?
- На 11.
- И от 11-годишен, към този момент близо 10 години, ти си част само от Фулъм?
- Да, тъкмо по този начин.
- Имало ли е предложение в някакъв стадий от други лондонски академии? Знаем, че Лондон е огромен, международен град и там има извънредно доста футболни тимове. Как по този начин ти се задържа във Фулъм толкоз дълго време?
- Близо е до мястото, където живее фамилията ми. Беше по-лесно по този начин, тъй като тогава майка ми и татко ми трябваше да ме закарат за тренировки. Фулъм е един добър клуб, който е доста прочут в Англия и в света. Академията също е доста добра, това беше също една от аргументите, поради която отидох във Фулъм, защото имаше и други клубове, които желаеха да ме купят. Затова и останах там след това.
- Ти в този момент играеш чартърен в Колчестър. Как се стигна до прекосяването ти там и какво можеш да ни разкажеш за клуба?
- Това лято пристигна нов треньор във Фулъм и аз бях в първия тим на Фулъм, представях се добре. Когато обаче приказвах с треньора, той не можеше да ми обещае, че ще играя във всеки мач. Говорихме и взехме решение, че ще е най-добре да отида в Колчестър, с цел да играя повече мачове, да придобия повече опит в мъжката игра. Аз знаех, че мога, само че просто трябваше да покажа и за треньорите ми във Фулъм, че мога да играя добре на това равнище. Мисля, че и това демонстрирам. Дано да мога да се върна във Фулъм и да играя по този начин, както играя тук.
- Предполагам, че една от аргументите да заиграеш в Колчестър, е, че се намира много покрай Лондон.
- Да, горе-долу. Семейството е доста значимо за мен, само че в случай че би трябвало, ще отида в Северна Англия или в друга страна да играя футбол, няма значение къде. За мен е най-важно да играя и да имам опция да покажа какво мога на терена.
- Как се чувстваш в тима на Колчестър, бързо ли съумя да се адаптираш?
- Футболистите там са доста положителни с мен. Никога не са ме карали да се усещам по този начин, все едно не мога да говоря или да играя с тях. Когато си с положителни футболисти, и ти си добър футболист, елементарно е. Аз съм играл футбол през целия ми живот. Ако отида в парка и има момчета, които играят, е елементарно да играя с тях. Тук е същото, а и не би трябвало доста да се мисли – просто играеш, каквото виждаш. Определено ми е елементарно.
- През миналия уикенд ти означи първия си гол в професионалния футбол против Харогейт. Опиши ни по какъв начин се почувства по-късно.
-Много бях удовлетворен. Цялото ми семейство пристигна на мача – майка ми, татко ми, брат ми и сестра ми. Много бях удовлетворен просто да видя по какъв начин се радват за мен. Аз за себе си също се радвах, това е първият ми гол в професионалната ми кариера, няма по какъв начин да не го запомня. Беше и прекрасен също по този начин.
- Ти поддържаш ли връзка с мениджъра на Фулъм Марко Силва, следи ли той твоите изяви? Смяташ ли, че той ще ти даде късмет през 2022 година?
- Да, подкрепям връзка с всичките треньори там. Те ми звънят, звънят и на Колчестър, гледат мачовете ми, с цел да видят по какъв начин се представям. Много съм убеден в това, което мога да върша на терена и мисля, че когато се върна във Фулъм, ще ми бъде даден късмет да покажа какво мога.
- Силвестър, по какъв начин би се описал като футболист? Коя е твоята желана позиция, какви са твоите мощни страни и какви са твоите недостатъци?
- Играя по лявото крило като атакуващ халф, на дясното крило също. Аз съм състезател, който не мисли доста, когато играе, а играя това, което виждам. Бърз съм, върша финтове. Играя, с цел да сложа усмивки на хората, да върша хубави неща на терена, след които хората да кажат „ леле, това по какъв начин го направи “. Най-важното е да въвеждам голове, тъй като без голове няма игра.
- Между другото, твоят гол против Харогейт беше доста хубав, само че аз персонално доста скърбя за един директен свободен удар няколко минути по-рано, който щеше да бъде доста по-красив гол. Чувстваш ли се убеден и при осъществяването на статични положения?
- Да, аз съм доста убеден в цялата ми игра. Всеки ден упражнявам доста и оставам след подготовка да усъвършенствам това, което мисля, че не е съвършено в моята игра. Това ми дава убеденост и аз знам какво мога с топката. Мисля, че мога всичко на терена. Няма пас или удар, които да видя и да си кажа „ а, не, не “. Знам, че мога всичко.
- Един мач, който сигурно няма да забравиш в твоята кариера, в професионалният ти дебют в мъжкия футбол – на „ Етихад “ против Манчестър Сити в шампионата за Купата на Англия. Кажи ни какво си спомняш за този мач.
- Спомням си по какъв начин видях фамилията си високо горе, тъй като стадионът е доста огромен. А като видях играчите…това са играчи, с които играя на FIFA на Playstation-а си. И да играеш против тях… Те разиграват топката доста бързо, так-так, доста по-бързо, в сравнение с в Чемпиъншип. Мисля обаче, че се оправих добре и нямаше нещо, което да видя и да кажа „ а, не, това не мога да го направя “. Добре се оправих и бях доста удовлетворен.
- Прочетох, че след мача си си разменил фланелката с един съответен футболист…
- Вярно, да, това беше Стърлинг, след мача отидох при него. Аз съм го гледал, когато съм бил млад, въпреки той да не е толкоз по-голям от мен. Той е състезател, който прилича моя жанр и аз виждам какво мога да науча от него. Бях доста удовлетворен, когато той ми даде фланелката си.
- Фулъм е британският клуб, който може да се смята за най-привлекателно място за български футболисти, защото цели трима българи са играли там – Станислав Манолев, Николай Бодуров и Димитър Бербатов. Имал ли си опцията като младеж да гледаш някой от тях?
- Да, Бербатов доста го гледах и когато играеше в Тотнъм, Манчестър Юнайтед, също и във Фулъм. Бодуров не съм го гледал, просто чух, че е бил в клуба. Българските играчи, които съм гледал доста, са Стилиян Петров и Димитър Бербатов. Това са двамата, които доста гледах като дребен.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ