По време на Втората световна война, изненадващо, голяма част от

По време на Втората международна война, изненадващо, огромна част от жертвите не са от патрони и снаряди. Застигнала ги една от най-страшните ориси, която може да си визиите – гладната гибел. Причината за това бил изострен дефицит на артикули заради унищожени култури и повреди по линиите за доставка на храни.

По време на блокадата на Ленинград повече от хиляда души умират всекидневно от дефицит на храна. Въпреки това, гладът в тези дни се следи на най-неочаквани места – да вземем за пример в град Минеаполис (Минесота). През 1944 година 36 младежи вземат участие в „ гладния “ опит, извършен от доктор Ансел Кийс.

Цел на опита

Ансел Кийс оглавявал лабораторията по физиологична хигиена в университета в Минесота. Той към този момент е постигнал известна популярност с помощта на основаването на сухи порции от K-дажби за американските войски.

Ансел Бенджамин Кийс, роден в Колорадо, Съединени американски щати, е американски физиолог, който учи здравословните резултати на храненето. По-специално той предположил, че мазнините, наситени с мастни киселини, одобрявани с храна, предизвикват сърдечно-съдови  болести и би трябвало да се заобикалят. В допълнение към оповестената „ Биология на човешкия апетит “, която към момента остава единственият източник по този въпрос, Кийс учи произхода на сърдечно-съдовите болести и измисля две диети – K-дажба (суха дажба за бойци от Втората международна война, съдържаща артикули за три хранения: закуска, обяд и вечеря) и средиземноморската диета, която той и брачната половинка му сполучливо промотират. Накратко, науката, храненето и здравето били главните тематики от неговия професионален и персонален живот.

Идеята за осъществяване на „ гладен “ опит поражда заради засиления интерес на Кийс към храненето. Въпреки обстоятелството, че милиони хора страдат от апетит в Европа, в света имало доста малко лекари, които в действителност можели да им оказват помощ да преодолеят последствията от изтощението след войната, защото по това време на процедура нямало научна информация по този въпрос. Кийс убедил военните, че проучванията му ще са от огромна изгода: приемането на на практика и ефикасни способи за рехабилитация биха подобрили публичното здраве и биха открили демокрацията в следвоенна Европа.

Ход на проучването

Изследователският проект на Ансел Кийс бил доста елементарен: първо да докара субектите до положение, близо до безсилие, след което да ги върне към обикновено хранене.

За да протече всичко в следен, теоретичен дух, „ гладният “ опит, който трябвало да продължи една година, Кийс разделил на три елементи: първите три месеца – контролния интервал (обичайното хранене, еднообразно за всички субекти), идващите шест месеца – недояждане, последните три месеца – зареждане и рехабилитация.

Участниците в опита на Кийс били доброволци, измежду които и такива, които не желали да служат военна работа по етични или религиозни аргументи. Много от тях били членове на „ историческите мирни църкви “ (квакери, менонити и „ братя “).

Помощниците на Кийс подготвили специфични брошури за тези младежи, в които наблягали на техния идеализъм. На тях били изобразени три дребни деца, които тъжно гледат празни чинии. Надписът по-долу гласял: „ Готови ли сте да гладувате, с цел да бъдат те по-добре нахранени? “

Трикът проработил. Кийс не обещавал пари на доброволците и ги предизвестил за сериозните последствия от продължителното недояждане, само че все пак той получил повече от 400 заявки за присъединяване в опита. Много от претендентите били принудени да правят неквалифицирана работа, като ремонт на пътища в селските региони и опитът им давал късмет да създадат нещо в интерес на цялото човечество.

Кийс, откакто деликатно проучил всяко от заявките, получени за присъединяване в опита, избрал 36 младежи, които му се сторили задоволително мощни, издръжливи и здрави, с цел да се оправят с дълъг интервал на недояждане.

Участниците в опита пристигнали в Минеаполис през ноември 1944 година Те били настанени в огромно общо помещение, което се намирало под университетския футболен стадион. Там Кийс краткотрайно преместил лабораторията си.

Следващите дванадесет седмици – контролния интервал – Кийс се зает със стандартизиране на храненето на субектите. Всички те ядяли едно и също и консумирали 3200 калории дневно. В същото време Кийс, посредством разнообразни проби, събирал информация за здравословното положение на всеки един от участниците в опита по параметри като размер на сърцето, кръвен размер, слух, зрение, физическа валидност, телесна лой и даже броя на сперматозоидите в спермата. Младите хора, по молба на Кийс, били дейни, работели в лабораторията и ходели най-малко 22 километра седмично.

Гладът и неговите последствия

На 12 февруари 1945 година Кийс фрапантно понижил храненето на субектите до 1570 калории дневно. Фазата на гладуването почнала. Той деликатно направлявал количеството храна, която употребяват младите мъже. Те ядяли единствено два пъти дневно. Ястията се приготвяли основно от храни, богати на въглехидрати. Протеини  участници в опита получавали по-малко. Акцентът бил върху картофи, зеле, макаронени произведения и пълнозърнесто брашно – нещо, което европейците главно ядели по време на Втората международна война. Субектите, макар понижаване на броя на употребяваните калории, траяли да водят деен метод на живот, в това число да работят в лабораторията и да вървят пешком.

Последиците от измененията в храненето не закъснели. Скоро младите мъже почнали да изпитват спад на силата и силата. Те почнали да се оплакват от заспалост и непрекъсната отмалялост. Кийс отбелязал, че техните индикатори за мощ са намалели с 21 %.

Освен това всички участници в опита почнали да демонстрират психологична незаинтересованост. Преди младежите разговаряли на тематики като политика, романтика и секс, само че в този момент даже те са изгубили всевъзможен смисъл за тях. Храната била това, което ги тормозило най-вече. Някои мъже почнали да четат готварски книги непрестанно, гледайки апетитните фотоси с съвсем порнографска фикс идея.

Субектите постоянно проявявали нервност и настъпателност, в случай че храната не била сервирана в точния момент или се налагало да чакат дълго на опашка в трапезарията. Ястията били най-често срещаните, само че младежите се наслаждавали на всяка лъжица. Понякога те добавяли вода към храната, с цел да усилят размера и да излъжат стомаха си.

Между две хранения, Кийс разрешил на участниците да дъвчат дъвка за неопределен срок, да пият вода и черно кафе, колкото желаят. Той забелязал, че младежите дъвчели до 40 пакета дъвка дневно и пиели до 15 чаши кафе.

Дълбочината на психологическия стрес, изпитан от участниците в опита, изумил Кийс. С течение на времето те почнали да ядат храна без негово познание. Наложило се  в последна сметка Кийс да сложи пазачи, които непрестанно да наблюдават участниците.

24-годишният Франклин Уоткинс претърпял психически по-зле от останалите интервала на недояждане. Той сънувал кошмари, в които правил акт на канибализъм, ядял месото на възрастен мъж. По време на пътувания до града (преди защитата да бъде назначена) Уоткинс купувал млечни шейкове и сладолед. Ансел Кийс схванал за това след известно време и решил да поговори с момчето уединено. По време на диалога младият мъж просто избухна в сълзи. Тогава той изпитал припадък на яд, по време на който заплашил да убие Кийс, а по-късно и себе си.

Кийс бил заставен да изпрати Уоткинс в психиатричното поделение на университетската болница. Няколко дни по-късно той бил освободен, защото, връщайки се към естественото си хранене, незабавно почнал да влиза в релси. Сривът при младия мъж станал единствено няколко седмици след прехода към етапа на недояждане.

Впоследствие Кийс трябвало да изключи различен мъж измежду участниците в опита заради същата причина.

Физиологични промени

Всички участници в опита в началото са имали обикновено телесно тегло. През контролния интервал междинното им тегло е било 70 кг. След като минали към гладуването, те почнали бързо да отслабват, трансформирайки се в ходещи скелети. Ансел Кийс деликатно анализирал и документирал всички физиологични промени, които се случват с тях.

Той разкрил, че междинната сърдечна периодичност при младежите внезапно спаднала: преди недояждане тя била 55 удара в минута, а по-късно била единствено 35. Организмът минал в „ енергоспестяващ режим “ заради недостиг на калории, забавяйки метаболизма. Честотата на изпражненията била един път седмично. Обемът на кръвта намалял с 10 %, размерът на сърцето също намалял.

Очевидно, заради потреблението на огромни количества вода, младежите имали отоци по лицето, коленете и глезените. Кожата на някои от тях била доста груба. Други признаци, изпитвани от участниците в опита, включват замаяност, мускулна болежка, понижена съгласуваност, звук в ушите и неестествена белота на очните ябълки заради стеснени кръвоносни съдове.

От мъжка позиция най-неудобната физиологична смяна била неналичието на подкожна лой. Участниците в опита не можели да седят дълго време върху твърда повърхнина, защото това им причинявало заплашителен дискомфорт. Освен това непрекъснато им било студено.

Кийс също отбелязва, че при младежите зрението след дълъг интервал на апетит остава обикновено, а слухът, изненадващо, се подобрявал доста.

Въпреки всички физиологични промени, субектите не се смятат за прекомерно слаби. Напротив, те почнали да мислят, че другите участници в опита са дебели, а те са естествени. Подобни мисли са присъщи за пациентите с анорексия.

Период на рехабилитация

След шест месеца недояждане субектите губят съвсем една четвърт от телесното си тегло. Средното им тегло било 52 кг.

Рехабилитационният интервал стартира на 29 юли 1945 година Кийс разделя всички участници на четири подгрупи, които почнали да получават 400, 800, 1200 или 1600 калории повече, в сравнение с по време на гладуването. Той направил това, с цел да дефинира оптималния брой калории, които би трябвало да се употребяват през интервала на възобновяване.

Кийс давал витаминни и протеинови добавки на някои участници, с цел да види по какъв начин това ще се отрази на рехабилитацията. След няколко седмици излиза наяве, че те са изцяло безполезни. Освен това мъжете, които консумирали минимум калории, въобще не се възвръщат. В последна сметка Кийс стига до извода, че с цел да върнете тялото в обикновено положение, би трябвало да се употребяват към 4000 калории дневно.

Край на опита

Експерименталното недояждане приключва на 20 октомври 1945 година Младите хора към този момент можели да ядат каквото си изискат. Кийс помолил някои от тях да останат в лабораторията още няколко месеца, с цел да ги следят по време на „ интервала на неограничена рехабилитация “. Той отбелязва, че младите мъже почнали да употребяват приблизително повече от 5000 калории дневно. В продължение на няколко месеца всички те заявявили, че не могат да задоволят глада си, колкото и да ядат.

Ансел Кийс разгласява цялостен отчет за опита и неговите резултати през 1950г. Това било голямо двутомно произведение, озаглавено „ Биология на човешкия апетит “. И до през днешния ден това е най-изчерпателното научно проучване на резултатите от глада.

Докладът на Кийс обръща огромно внимание на това какъв брой се трансформира физическото и психическото ни положение под въздействие на глада. Независимо от това, резултатите от опита също демонстрират, че гладът няма значителен и дълготраен отрицателен резултат върху човешкото здраве.

Автор: Десислава Михалева