Бомбата на Дисни, която разрушаваше бункери през Втората световна война
По време на Втората международна война, в случай че би трябвало да унищожите мощно заздравен бункер, нямате огромен избор – бомбата Толбой или нейния по-голям брат от Гранд слам. С тегло надлежно 6 тона и 11 тона няма доста неща, които биха могли да спрат тези оръжия. По време на войната обаче е създаден и един по-малко прочут разбивач на бункер – бомбата на Дисни с ракетно задвижване.
Толбой
Противно на общоприетото разбиране, бомбите „ Tallboy “ и „ Grand slam “ в действителност не са проектирани да разрушавт бетон, макар че по този начин или другояче са били доста положителни в това. Те са „ земетръсни бомби “ – предопределени да се заравят в земята до структура, по която са пуснати, след което да експлодират. При взривяване тяхната сила минава през почвата, разклащайки основите на структурата, което основава локализирано земетресение и й нанася вреди, които се ремонтират мъчно и скъпо.
Гранд слам
Бомбата надлежно би трябвало да пътува с големи скорости, с цел да се зарови в земята, а също по този начин би трябвало да издържи на удара, с цел да може експлозивите да гръмнат вярно. За задачата корпусът на бомбата е извънредно аеродинамичен и направен от стомана с висока здравина. Така при стартиране тя доближава скорост до 1200 километра в час.
Именно поради този си дизайн Толбой и Гранд слам могат доста добре да обхванат в бетон, макар че това не е главната им цел.
Бомбата на Дисни е необичайно оръжие, проектирано също и от британците по време на Втората международна война. Подобно на земетръсните бомби, то е предопределено да унищожава закалени цели, ваксинирани против стандартните офанзиви, само че работи по доста по-различен метод от тях.
Вместо да разклати основата на структурата, бомбата пробива напряко през нейния покрив. Официално наречена 4500 lb Concrete Piercing/Rocket-Assisted bomb, тя е известна като бомбата на Дисни, защото концепцията й е въодушевена от агитационен филм, създаден от Walt Disney Studios.
Идеята стартира развиване през 1943 година, само че бомбата ще доближи до фронта чак през 1945 година
Екстремните скорости са сериозни, когато става въпрос за пробивната мощ на снаряда. Барнс Уолис знае този факт и по тази причина проектира своите земетръсни бомби да бъдат доста аеродинамични. Те разчитат на гравитацията, с цел да доближат високи скорости.
Тя е със странна форма: наподобява повече на стрела, в сравнение с стандартна бомба, и е с накрайник с пълен железен корпус. Дълга е 5 метра, необятна 280 мм и тежи 2000 кг, доста по-малко от Толбой.
Тъй като е предопределена да се взриви вътре в структурата, бомбата на Дисни носи единствено 230 кг. експлозив, спрямо 2,5 тона на Толбой. Зад тялото на бомбата има секция, която съдържа нейните ракетни мотори – общо 19 – а зад него е конусът на опашката, който обитава веригите за запалване. Тези вериги се зареждат от дребен генератор, който се върти от лопатка в задната част на бомбата.
След като бъде пусната от към 6 километра, бомбата на Дисни ще пада свободно до 1,5 километра, в който миг ракетните мотори ще се задействат. Те горят единствено за 3 секунди, само че форсират бомбата над звуковата преграда, а по-късно до 1600 км. ч., или 1,29 Мака – доста по-бързо от скоростта на Толбой от 1200 км. ч. Така при удара бомбата може да пробие 4,5 метра бетон.
B-17
Въпреки че тези числа сигурно са впечатляващи, на процедура бомбата е огромен ангажимент. Тъй като са усилвани от ракети, бомбите на Дисни не се спускат като стандартните бомби на свободно рухване и затова би трябвало да се ръководят по друг метод, като прицелния им механизъм би трябвало да се прекалибрира.
Основният им проблем произтича от самия им дизайн и предопределение: те би трябвало да създадат пряк удар в задачата, с цел да работят вярно. А директните попадения през 40-те години на предишния век е сложна задача. Всъщност това частично е повода така наречен килимни бомбардировки (при които самолетите пускат повече бомби) да са толкоз известни – просто им липсва точност; насищането с бомби на общата зона към задачата е единственият действителен метод да се подсигурява попадение по това време.
Въпреки че това е по-скоро проблем на технологията на деня, практическата приложимост на Дисни е лимитирана. Земетресните бомби на Барнс Уолис заобикалят този проблем, като съзнателно пропущат задачата си.
Освен това, много дребното избухливо наличие на бомбите на Дисни значи, че предизвикват дребни вреди, откакто сполучливо проникват през покрива на бункера.
Те са проектирани и издигнати от британците, само че единствено Съединени американски щати ги употребяват, пускайки общо 158. Тъй като са дребни спрямо Толбой и Гранд слам, те могат да бъдат пренасяни от B-17.
