Експериментите на италианците с летящи овце
По време на война нещата могат да станат толкоз съществени, чак екстравагантни. Летящи танкове, прилепи-бомби, ракети, ръководени от гълъби (изненадващо ефективни), нуклеарни оръжия, топлени от кокошки, кучета, подготвени да нападат танкове – както виждате хората щедро употребяват животни, с цел да надделеят над съперника по някакъв способи.
Фактически тази гражданска война, която произлиза от летящите овце, визира зареждането на наземните бази с боеприпаси, храна и вода като тези неща се спускат от въздуха с парашут. Идеята се осъществя сполучливо през Втората международна война, главно поради напредъка в самолетостроенето, както и в качеството на парашутите. Но тя се тества и по-рано, преди ВСВ, от няколко страни. Един от първите опити е бил по време на Втората итало-етиопска война.
Сомалийският полуостров, прочут още и като Африканския рог
Тази война се организира сред 1934 и 1936 на Африканския рог и приключва с образуването на краткотрайната Италианска колония в източна Африка. По време на спора многочислена италианска войска би трябвало да премине през пустинята Данакил, която се намира в североизточна Абисиния (днешна Етиопия).
Тази пустия е едно от най-коравосърдечните места на планетата, а италианците би трябвало да прекосят към 200 километра от нея като не могат да употребяват общоприетите способи за доставяне с хранителни запаси. Те осъзнават, че всеки кг в допълнение в багажа им усилва риска от дехидратация или топлинен удар под агресивното слънце, по тази причина се взима решение никой от бойците да не носи някакво доста количество вода или храна. Вместо това, 25 самолета ще имат грижата да доставят нужното по въздух като пускат пратките си на авансово избрани места. В тези колета има вода, съоръжения за готвене, които след прилагане могат да се оставят, с цел да не тежат. Както и живи овце.
Защо тъкмо живи овце вместо авансово сготвена храна, не е изцяло ясно. Някои настояват, че бойците отхвърлят да ядат общоприетата храна, която им дават, и вместо нея желаят живи животни, които сами да си колят и готвят. Има спекулации и, че армията е желала да поддържа бойния дух висок като храни бойците си с допустимо по-прясна храна и в същото време да употребява случая да тества дали парашутите, които по това време са прохождаща технология, могат да се употребяват и за живи същества.
Днес цялата тази интервенция може да ни се коства най-много смешна, само че в действителност е била доста значима. Тя демонстрира, че бойците към този момент могат да прекосяват даже най-неприятните терени без потребност наземна линия за помощи. Това е доста значим аспект от военното дело. Както предвещава списание Click от август 1938 във връзка с летящите овце: „ Снабдяването по въздух и напълно ново нещо в региона на войната, само че ще играе огромна роля в бъдещата армейска активност. “
